Warning: Parameter 1 to ace_where() expected to be a reference, value given in /home/climateb/public_html/public-consultbg.org/bg/wp-includes/plugin.php on line 230

Warning: Parameter 1 to ace_join() expected to be a reference, value given in /home/climateb/public_html/public-consultbg.org/bg/wp-includes/plugin.php on line 230
Кампания “Чуй гражданите” се обръща към Президента « Гражданите консултират

Warning: Parameter 1 to ace_where() expected to be a reference, value given in /home/climateb/public_html/public-consultbg.org/bg/wp-includes/plugin.php on line 230

Warning: Parameter 1 to ace_join() expected to be a reference, value given in /home/climateb/public_html/public-consultbg.org/bg/wp-includes/plugin.php on line 230

Архив

Кампания "Чуй гражданите" се обръща към Президента

 

Изтегли писмото към Президента

Вчера изпратихме до Президента Росен Плевнелиев това писмо (ВИЖ линка), с копие до Вицепрезидента, съветници и секретари в президентската администрация.В него описваме дългия ход на кампания "Чуй гражданите" до този момент и затворените врати на Министерски съвет и Парламента, пред които сме се озовавали заедно с исканията и предложенията ни за подобряване на механизмите за гражданското участие. Описахме накратко и приложихме към писмото всички материали и предложенията, които бяхме подготвили и обсъждали в мрежата (а именно – Проекта ни за Бяла книга на гражданското участие, предложенията за законови промени и за промени в правилниците на Министерския съвет и Народното събрание). 

С оглед на политическата ситуаця в момента, когато президентската институция е в „центъра на комуникацията с протестиращите и на идващите от различни посоки предложения за това как гражданите да участват в правенето на политиките, завършваме писмото с искането тя да осигури провеждането в подходящ формат на консултации с представители на различните организации, обединения и групи, които са излъчили такива предложения. Целта е всички страни да имат възможност да се запознаят с тях, да ги обсъдят и да се обединят около съвместни предложения, чрез които да се регулират взаимодействията между институции и граждани в процесите на вземане на решения по политиките във всички обществени сектори. Нека настояваме това да стане, за да има прозрачност на процеса и съвместяване усилията на различните заинтересовани страни.

Кампания “Чуй гражданите” се обръща към Президента

 

Изтегли писмото към Президента

Вчера изпратихме до Президента Росен Плевнелиев това писмо (ВИЖ линка), с копие до Вицепрезидента, съветници и секретари в президентската администрация.В него описваме дългия ход на кампания "Чуй гражданите" до този момент и затворените врати на Министерски съвет и Парламента, пред които сме се озовавали заедно с исканията и предложенията ни за подобряване на механизмите за гражданското участие. Описахме накратко и приложихме към писмото всички материали и предложенията, които бяхме подготвили и обсъждали в мрежата (а именно – Проекта ни за Бяла книга на гражданското участие, предложенията за законови промени и за промени в правилниците на Министерския съвет и Народното събрание). 

С оглед на политическата ситуаця в момента, когато президентската институция е в „центъра на комуникацията с протестиращите и на идващите от различни посоки предложения за това как гражданите да участват в правенето на политиките, завършваме писмото с искането тя да осигури провеждането в подходящ формат на консултации с представители на различните организации, обединения и групи, които са излъчили такива предложения. Целта е всички страни да имат възможност да се запознаят с тях, да ги обсъдят и да се обединят около съвместни предложения, чрез които да се регулират взаимодействията между институции и граждани в процесите на вземане на решения по политиките във всички обществени сектори. Нека настояваме това да стане, за да има прозрачност на процеса и съвместяване усилията на различните заинтересовани страни.

Кампания “Чуй гражданите” се обръща към Президента

ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ – включване на гражданите в публичните политики – на практика

 

Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.

ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.

Изтегли информационна брошура за кампанията

Изтегли Бялата книга за гражданското участие в България

Изтегли практическия наръчник "Гласът на гражданите в публичните политики"

 

За контакти:

02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ – включване на гражданите в публичните политики – на практика

 

Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.

ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.

Изтегли информационна брошура за кампанията

Изтегли Бялата книга за гражданското участие в България

Изтегли практическия наръчник "Гласът на гражданите в публичните политики"

 

За контакти:

02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ – включване на гражданите в публичните политики – на практика

 

Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.

ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.

Изтегли информационна брошура за кампанията

Изтегли Бялата книга за гражданското участие в България

Изтегли практическия наръчник "Гласът на гражданите в публичните политики"

 

За контакти:

02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ - кампания за включване на гражданите в публичните политики на практика

 

Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.

ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.

Изтегли информационна брошура за кампанията

Изтегли Бялата книга за гражданското участие в България

Изтегли практическия наръчник "Гласът на гражданите в публичните политики"

 

За контакти:

02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ – включване на гражданите в публичните политики – на практика

 

Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.

ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.

Изтегли информационна брошура за кампанията

Изтегли Бялата книга за гражданското участие в България

Изтегли практическия наръчник "Гласът на гражданите в публичните политики"

 

За контакти:

02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ – включване на гражданите в публичните политики – на практика!

Последното за кампания “Чуй гражданите”

 

През есента на 2010 г., като резултат от гражданско обсъждане в рамките на националната кампания „Чуй гражданите” и в което мнозина от вас участваха, бе създадена „Бяла книга на гражданското участие в България”. Тя стана документ, отразяващ вижданията на широки обществени среди как ние, гражданите, би следвало да вземаме участие при изготвянето и провеждането на публичните политики. Като вече информирахме, Бялата книга бе внесена на вниманието на министър-председателя и на всички депутати в Парламента, заедно с предложенията за единни минимални стандарти за провеждане на консултации и с предложенията за промени в съответните закони, които да регламентират прилагането на стандартите. Макар до момента официална реакция от страна на споменатите институции да липсва, действията в посока на постигането на такава продължават на всички нива, като крайната цел е да се постигне съгласие около стандартизирането и законовото регулиране на гражданското участие на национално ниво. 
 
А междувременно по места започна практическа работа по прилагането на предложените стандарти за консултации, съдържащи се в Бялата книга, което им дава жизненост и доказва, че те имат потенциала да се превърнат в работещи механизми, улесняващи взаимодействията между институции и граждани. В Карлово и Монтана, например, националната кампания „Чуй гражданите” придобива и конкретно местно измерение.  Инициираха се дискусии между граждани и местни власти как да направят консултативната си дейност по-ефективна, отколкото досега, а на базата на  изготвените и обсъдени в рамките на кампанията предложения за минимални стандарти (като част от Бялата книга) в тези две общини бяха разработени и внесени в Общинските им съвети предложения за изменение и допълнение на правилниците за дейността им. Към момента тези стандарти са вече приети и съставляват част от местното законодателство, като с това нарастват и шансовете за по-пълноценни взаимодействия оттук нататък между институции и граждани при изготвянето и провеждането на всички местни политики. 
 
Можем ли да направим така, че да продължат тези процеси и в други общини –  в други местни общности и с други местни власти? Да вярваме, че можем! За всички местни власти, граждани и граждански организации, изкушени да прилагат нови стандарти и иновативни подходи, за да се реализира истински активно гражданско участие във вземането на решения по политиките,  предлагаме едно ново, с чисто практичен характер помагало – наръчника за провеждане на ефективни обществени консултации „Гласът на гражданите в публичните политики. Изготвено  е също в рамките на нашата кампания „Чуй гражданите!” 
 
Потърсете го и го ползвайте активно! То наистина има ресурса да ви подпомогне това, което правите при планирането и реализирането на консултации с гражданите, да е в унисон с потребностите и правата им, а и със стандартите, по които това се прави в другите страни от европейското пространство. 
 
Какво точно съдържа то? Какво го прави толкова ценен помощник в толкова предизвикателно начинание –  виж кратка анотация на съдържанието му, както и цялото издание в електронен вид.  

Последното за кампания “Чуй гражданите”

 

През есента на 2010 г., като резултат от гражданско обсъждане в рамките на националната кампания „Чуй гражданите” и в което мнозина от вас участваха, бе създадена „Бяла книга на гражданското участие в България”. Тя стана документ, отразяващ вижданията на широки обществени среди как ние, гражданите, би следвало да вземаме участие при изготвянето и провеждането на публичните политики. Като вече информирахме, Бялата книга бе внесена на вниманието на министър-председателя и на всички депутати в Парламента, заедно с предложенията за единни минимални стандарти за провеждане на консултации и с предложенията за промени в съответните закони, които да регламентират прилагането на стандартите. Макар до момента официална реакция от страна на споменатите институции да липсва, действията в посока на постигането на такава продължават на всички нива, като крайната цел е да се постигне съгласие около стандартизирането и законовото регулиране на гражданското участие на национално ниво. 
 
А междувременно по места започна практическа работа по прилагането на предложените стандарти за консултации, съдържащи се в Бялата книга, което им дава жизненост и доказва, че те имат потенциала да се превърнат в работещи механизми, улесняващи взаимодействията между институции и граждани. В Карлово и Монтана, например, националната кампания „Чуй гражданите” придобива и конкретно местно измерение.  Инициираха се дискусии между граждани и местни власти как да направят консултативната си дейност по-ефективна, отколкото досега, а на базата на  изготвените и обсъдени в рамките на кампанията предложения за минимални стандарти (като част от Бялата книга) в тези две общини бяха разработени и внесени в Общинските им съвети предложения за изменение и допълнение на правилниците за дейността им. Към момента тези стандарти са вече приети и съставляват част от местното законодателство, като с това нарастват и шансовете за по-пълноценни взаимодействия оттук нататък между институции и граждани при изготвянето и провеждането на всички местни политики. 
 
Можем ли да направим така, че да продължат тези процеси и в други общини –  в други местни общности и с други местни власти? Да вярваме, че можем! За всички местни власти, граждани и граждански организации, изкушени да прилагат нови стандарти и иновативни подходи, за да се реализира истински активно гражданско участие във вземането на решения по политиките,  предлагаме едно ново, с чисто практичен характер помагало – наръчника за провеждане на ефективни обществени консултации „Гласът на гражданите в публичните политики. Изготвено  е също в рамките на нашата кампания „Чуй гражданите!” 
 
Потърсете го и го ползвайте активно! То наистина има ресурса да ви подпомогне това, което правите при планирането и реализирането на консултации с гражданите, да е в унисон с потребностите и правата им, а и със стандартите, по които това се прави в другите страни от европейското пространство. 
 
Какво точно съдържа то? Какво го прави толкова ценен помощник в толкова предизвикателно начинание –  виж кратка анотация на съдържанието му, както и цялото издание в електронен вид.  

Последното за кампания “Чуй гражданите”

 

През есента на миналата година, като резултат от гражданско обсъждане в рамките на националната кампания „Чуй гражданите” и в което мнозина от вас участваха, бе създадена „Бяла книга на гражданското участие в България”. Тя стана документ, отразяващ вижданията на широки обществени среди как ние, гражданите, би следвало да вземаме участие при изготвянето и провеждането на публичните политики. Като вече информирахме, Бялата книга бе внесена на вниманието на министър-председателя и на всички депутати в Парламента, заедно с предложенията за единни минимални стандарти за провеждане на консултации и с предложенията за промени в съответните закони, които да регламентират прилагането на стандартите. Макар до момента официална реакция от страна на споменатите институции да липсва, действията в посока на постигането на такава продължават на всички нива, като крайната цел е да се постигне съгласие около за стандартизирането и законовото регулиране на гражданското участие на национално ниво. Всяка ваша идея и подкрепа в застъпничеството пред Парламента и правителството ще са добре дошли!
 
А междувременно по места започна практическа работа по прилагането на предложените стандарти за консултации, съдържащи се в Бялата книга, което им дава жизненост и доказва, че те имат потенциала да се превърнат в работещи механизми, улесняващи взаимодействията между институции и граждани. В Карлово и Монтана, например, националната кампания „Чуй гражданите” придобива и конкретно местно измерение.  Инициираха се дискусии между граждани и местни власти как да направят консултативната си дейност по-ефективна, отколкото досега, а на базата на  изготвените и обсъдени в рамките на кампанията предложения за минимални стандарти (като част от Бялата книга) в тези две общини бяха разработени и внесени в Общинските им съвети предложения за изменение и допълнение на правилниците за дейността им. Към момента тези стандарти са вече приети и съставляват част от местното законодателство, като с това нарастват и шансовете за по-пълноценни взаимодействия оттук нататък между институции и граждани при изготвянето и провеждането на всички местни политики. 
 
Можем ли да направим така, че да продължат тези процеси и в други общини –  в други местни общности и с други местни власти? Да вярваме, че можем! За всички местни власти, граждани и граждански организации, изкушени да прилагат нови стандарти и иновативни подходи, за да се реализира истински активно гражданско участие във вземането на решения по политиките,  предлагаме едно ново, с чисто практичен характер помагало – наръчника за провеждане на ефективни обществени консултации „Гласът на гражданите в публичните политики”. Изготвено  е също в рамките на нашата кампания „Чуй гражданите!” 
 
Потърсете го и го ползвайте активно! То наистина има ресурса да ви подпомогне това, което правите при планирането и реализирането на консултации с гражданите, да е в унисон с потребностите и правата им, а и със стандартите, по които това се прави в другите страни от европейското пространство. 
 
Какво точно съдържа то? Какво го прави толкова ценен помощник в толкова предизвикателно начинание –  виж ТУК кратка анотация на съдържанието му, както и цялото издание в електронен вид.  

Последното за кампания “Чуй гражданите”

“Чуй гражданите” – Издаден е практически наръчник “Гласът на гражданите в публичните политики”

Изтегли практическия наръчник

Стремежът на наръчника за провеждане на консултации с гражданите „Гласът на гражданите в публичните политики” е да проектира тези въпроси на фона на съществуващите на международно и европейско ниво стандарти и практики, като отчита потребностите на администрацията на централно и местно ниво в България, както и вижданията в гражданския сектор по тези въпроси. Проследени са международни документи и националната правна рамка по тези въпроси, очертани са посоките на необходими промени.

В отделна секция са разгледани фаза по фаза практически действия за организиране на обществени обсъждания и консултации с гражданите по въпроси на политиките, които институциите провеждат. Предлагат се механизми за това как да се залагат работещи цели на консултациите, как да се определят ключовите участници и заинтересованите страни и как по най-ефективен начин да се достига до мнението им. Сериозно място е отделено на подбора на релевантни форми на консултиране, на изготвянето на документите, свързани с консултациите, на планирането на ресурси (човешки, финансови и материални) за провеждането им. Акцент е поставен върху мониторинга на процеса на консултиране и оценката на ефективността му, на обработването и докладването на набраната информация пред компетентния орган, на осигуряването на обратна информация към участниците и заинтересованите лица.  

 

Освен тези препоръки, отнасящи се до организирането на самия процес на консултации, наръчникът визира значими въпроси в неговата по-широка рамка – а именно, как да се подобри нормативната му основа  на национално ниво.  В специален раздел са изложени предложения за единни минимални стандарти, на базата на които гражданите да бъдат ефективно и по съпоставим начин включвани във вземането на решения по политики на държавната и местните власти, като те визират всички основни форми на взаимодействието „институции-граждани”. В добавка изданието очертава и насоки как тези стандарти да се интегрират в съотносимите към проблематиката общи закони, а също и в  нормативна база на общинско ниво. Маркирани са предложения за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, Административнопроцесуалния кодекс, Закона за администрацията и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Същевременно тези предложения, освен поместването им настоящия наръчник, са оформени правно-нормативно в законопроект, който е внесен от гражданска мрежа „Чуй гражданите” на вниманието на министър-председателя и на всички депутати в Парламента.

 

За да се повиши непосредствената практическа стойност на изданието, на вниманието на заинтересованите институции са предложени няколко типови документа, в които са интегрирани предложените минимални стандарти за провеждане на консултации – примерен Правилник за организация на дейността на консултативен съвет, приложим при създаването на подобни структури, независимо от кой орган на власт; примерно Решение за създаване на консултативен съвет на Общински съвет, което може да се използва в практиката на всички общински съвети; примерна Заповед за създаване на експертна работна група, която може да се ползва от всички органи на изпълнителна власт; примерни текстове, които могат да бъдат включвани в Правилниците за организацията и дейността на общинските съвети.

 

Поместените в този Наръчник предложения могат да служат като основа, на която и централни институции, и местни власти да стъпят при реализирането на подобни цели, като приемат и свои вътрешни правила и стандарти за организацията и провеждането на консултации. В не по-малка степен наръчникът ще е от полза на гражданските организации, занимаващи се със застъпничество по нормативни и стратегически документи и политики, изготвяни на централно и местно ниво. 

 

Потърсете и ползвайте новото практическо помагало за провеждане на ефективни обществени консултации „Гласът на гражданите в публичните политики”! То наистина ще ви подпомогне това,  което правите, да е в унисон с потребностите и правата на гражданите и със стандартите, по които тази дейност се развива в европейското пространство, към което принадлежим.  

Изтегли практическия наръчник

“Чуй гражданите” – Издаден е практически наръчник “Гласът на гражданите в публичните политики”

 

Стремежът на наръчника за провеждане на консултации с гражданите „Гласът на гражданите в публичните политики” е да проектира тези въпроси на фона на съществуващите на международно и европейско ниво стандарти и практики, като отчита потребностите на администрацията на централно и местно ниво в България, както и вижданията в гражданския сектор по тези въпроси. Проследени са международни документи и националната правна рамка по тези въпроси, очертани са посоките на необходими промени.

В отделна секция са разгледани фаза по фаза практически действия за организиране на обществени обсъждания и консултации с гражданите по въпроси на политиките, които институциите провеждат. Предлагат се механизми за това как да се залагат работещи цели на консултациите, как да се определят ключовите участници и заинтересованите страни и как по най-ефективен начин да се достига до мнението им. Сериозно място е отделено на подбора на релевантни форми на консултиране, на изготвянето на документите, свързани с консултациите, на планирането на ресурси (човешки, финансови и материални) за провеждането им. Акцент е поставен върху мониторинга на процеса на консултиране и оценката на ефективността му, на обработването и докладването на набраната информация пред компетентния орган, на осигуряването на обратна информация към участниците и заинтересованите лица.  

 

Освен тези препоръки, отнасящи се до организирането на самия процес на консултации, наръчникът визира значими въпроси в неговата по-широка рамка – а именно, как да се подобри нормативната му основа  на национално ниво.  В специален раздел са изложени предложения за единни минимални стандарти, на базата на които гражданите да бъдат ефективно и по съпоставим начин включвани във вземането на решения по политики на държавната и местните власти, като те визират всички основни форми на взаимодействието „институции-граждани”. В добавка изданието очертава и насоки как тези стандарти да се интегрират в съотносимите към проблематиката общи закони, а също и в  нормативна база на общинско ниво. Маркирани са предложения за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, Административнопроцесуалния кодекс, Закона за администрацията и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Същевременно тези предложения, освен поместването им настоящия наръчник, са оформени правно-нормативно в законопроект, който е внесен от гражданска мрежа „Чуй гражданите” на вниманието на министър-председателя и на всички депутати в Парламента.

 

За да се повиши непосредствената практическа стойност на изданието, на вниманието на заинтересованите институции са предложени няколко типови документа, в които са интегрирани предложените минимални стандарти за провеждане на консултации – примерен Правилник за организация на дейността на консултативен съвет, приложим при създаването на подобни структури, независимо от кой орган на власт; примерно Решение за създаване на консултативен съвет на Общински съвет, което може да се използва в практиката на всички общински съвети; примерна Заповед за създаване на експертна работна група, която може да се ползва от всички органи на изпълнителна власт; примерни текстове, които могат да бъдат включвани в Правилниците за организацията и дейността на общинските съвети.

 

Поместените в този Наръчник предложения могат да служат като основа, на която и централни институции, и местни власти да стъпят при реализирането на подобни цели, като приемат и свои вътрешни правила и стандарти за организацията и провеждането на консултации. В не по-малка степен наръчникът ще е от полза на гражданските организации, занимаващи се със застъпничество по нормативни и стратегически документи и политики, изготвяни на централно и местно ниво. 

 

Потърсете и ползвайте новото практическо помагало за провеждане на ефективни обществени консултации „Гласът на гражданите в публичните политики”! То наистина ще ви подпомогне това,  което правите, да е в унисон с потребностите и правата на гражданите и със стандартите, по които тази дейност се развива в европейското пространство, към което принадлежим.  

“Чуй гражданите” – Издаден е практически наръчник “Гласът на гражданите в публичните политики”

 

Стремежът на наръчника за провеждане на консултации с гражданите „Гласът на гражданите в публичните политики” е да проектира тези въпроси на фона на съществуващите на международно и европейско ниво стандарти и практики, като отчита потребностите на администрацията на централно и местно ниво в България, както и вижданията в гражданския сектор по тези въпроси. Проследени са международни документи и националната правна рамка по тези въпроси, очертани са посоките на необходими промени.

В отделна секция са разгледани фаза по фаза практически действия за организиране на обществени обсъждания и консултации с гражданите по въпроси на политиките, които институциите провеждат. Предлагат се механизми за това как да се залагат работещи цели на консултациите, как да се определят ключовите участници и заинтересованите страни и как по най-ефективен начин да се достига до мнението им. Сериозно място е отделено на подбора на релевантни форми на консултиране, на изготвянето на документите, свързани с консултациите, на планирането на ресурси (човешки, финансови и материални) за провеждането им. Акцент е поставен върху мониторинга на процеса на консултиране и оценката на ефективността му, на обработването и докладването на набраната информация пред компетентния орган, на осигуряването на обратна информация към участниците и заинтересованите лица.  

 

Освен тези препоръки, отнасящи се до организирането на самия процес на консултации, наръчникът визира значими въпроси в неговата по-широка рамка – а именно, как да се подобри нормативната му основа  на национално ниво.  В специален раздел са изложени предложения за единни минимални стандарти, на базата на които гражданите да бъдат ефективно и по съпоставим начин включвани във вземането на решения по политики на държавната и местните власти, като те визират всички основни форми на взаимодействието „институции-граждани”. В добавка изданието очертава и насоки как тези стандарти да се интегрират в съотносимите към проблематиката общи закони, а също и в  нормативна база на общинско ниво. Маркирани са предложения за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, Административнопроцесуалния кодекс, Закона за администрацията и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Същевременно тези предложения, освен поместването им настоящия наръчник, са оформени правно-нормативно в законопроект, който е внесен от гражданска мрежа „Чуй гражданите” на вниманието на министър-председателя и на всички депутати в Парламента.

 

За да се повиши непосредствената практическа стойност на изданието, на вниманието на заинтересованите институции са предложени няколко типови документа, в които са интегрирани предложените минимални стандарти за провеждане на консултации – примерен Правилник за организация на дейността на консултативен съвет, приложим при създаването на подобни структури, независимо от кой орган на власт; примерно Решение за създаване на консултативен съвет на Общински съвет, което може да се използва в практиката на всички общински съвети; примерна Заповед за създаване на експертна работна група, която може да се ползва от всички органи на изпълнителна власт; примерни текстове, които могат да бъдат включвани в Правилниците за организацията и дейността на общинските съвети.

 

Поместените в този Наръчник предложения могат да служат като основа, на която и централни институции, и местни власти да стъпят при реализирането на подобни цели, като приемат и свои вътрешни правила и стандарти за организацията и провеждането на консултации. В не по-малка степен наръчникът ще е от полза на гражданските организации, занимаващи се със застъпничество по нормативни и стратегически документи и политики, изготвяни на централно и местно ниво. 

 

Потърсете и ползвайте новото практическо помагало за провеждане на ефективни обществени консултации „Гласът на гражданите в публичните политики”! То наистина ще ви подпомогне това,  което правите, да е в унисон с потребностите и правата на гражданите и със стандартите, по които тази дейност се развива в европейското пространство, към което принадлежим.  

“Чуй гражданите” – Издаден е практически наръчник “Гласът на гражданите в публичните политики”

Национална застъпническа мрежа “Чуй Гражданите” инициира диалог с правителството

 
На 25 октомври се проведе първата среща на застъпническата контактна група на гражданска мрежа “Чуй гражданите” с представители на администрацията на Министерски съвет.
 
Срещата бе инициирана в изпълнение на набелязания план за действие по време на форума на граждански организации на 27 септември в София (виж повече инфо тук) с отправянето на писмо до началника на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова. От страна на администрацията на Министерски съвет (МС) присъстваха представители на политическия кабинет и експерти от Дирекция “Държавна администрация", а в застъпническата контактна група участваха представители на граждански организации, работещи в социалната сфера, по въпросите на местното самоуправление, на правозащитния и на екологичния сектор.
 
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
 
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНТАКТНАТА ГРУПА на гражданска мрежа “Чуй гражданите” изложихме целите и планираните действия в рамките на кампанията, запознахме представителите на администрацията на МС с изготвения от граждански експерти проект за Бяла книга на гражданското участие, който от м. август досега набира обществена подкрепа и идеи и предложения от широки обществени среди. Подчертахме, че това което трябва оттук нататък да се направи на политическо ниво, е правителството да се ангажира с едновременни мерки в две посоки – за стандартизиране и за правно регулиране на консултативните процеси между институции и граждани по политиките в различните обществени сектори. Изтъкнахме също и реалният принос, който може да окаже гражданският проект за Бяла книга на гражданското участие при формулирането от правителството на визия и мерки в тези две посоки и предложихме тя даслужи като база в предстоящите политически и експертни действия, свързани с този процес.
 
Членовете на контактната група заявихме очакването правителството да вземе предвид съдържащите се в Бялата книга на гражданското участие ценности, принципи и стандарти по въпросите на участието и предложенията за законови промени. Във връзка с това отправихме искане да бъде разработен концептуален правителствен политически документ от типа на белите книги, което да стане в режим на сътрудничество между представители на правителството и експерти от администрацията на Министерски съвет – от една страна и експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) – от друга страна. Искането ни правителството да обяви вижданията си по въпросите на гражданското участие именно чрез политически документБяла книга е продиктувано от необходимосттапланираните политически, нормативни и институционални промени и действията за тяхното постигане да бъдат изложени структурирано, системно и достъпно, вместо това да бъде направено чрез множество, на практика непроследими от гражданите правителствени документи, в които те се загубват и демотивират за участие.Подчертахме, че практика да обявяват с Бели книги политическата си визия относно предизвикателства в дадени политики и планираните промени в тях поддържа Европейската комисия и правителствата в редица европейски страни и че тя следва да бъде въведена и у нас.
 
По време на срещата изтъкнахме разбирането си, че концептуалният политически документ на правителството Бяла книга на гражданското участие, веднъж създаден в условия на експертен консултативен процес, следва да бъде подложен на по-нататъшно и по-широко обществено обсъждане чрез съответни консултативни форми с граждани, с граждански организации и всички заинтересовани в обществото страни. Подчертахме необходимостта политическият документ на правителството по въпросите на гражданското участие и съдържащата се него визия за стандартизиране и регулиране на гражданското участие да придобие нужната политическа и институционална легитимация. Изтъкнахме, че за целта, след приключване на консултациите с гражданите, той трябва бъде приет с Постановление на МС и да служи като основа при планирането и въвеждането в практиката на съответните нормативни и институционални промени.
 
За целите на сътрудничеството при създаването на концептуалния политически документ на правителството предложихме да се подготви и подпише Споразумение със срок на действие 2010-2011 г. за съвместни експертни действия между него и представители на гражданското общество (на гражданска мрежа “Чуй гражданите” и граждански структури, групи и експерти извън нея), съобразно експертизата им по въпросите на участието. Предложихме към споразумението да бъде приложен План за действие, очертаващ експертните и други действия, свързани с обсъждането и синхронизирането на вижданията относно стандартизирането и правното регулиране на гражданското участие, както и с институционализирането на съответ-ните обсъдени документи чрез санкция на Министерски съвет.
 
ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ се позоваха на управленската програма на правителството, в която то залага на диалога с гражданското общество, както и изтъкнаха, че поддържат практики на диалог с граждански организации, с бизнеса и социалните партньори и че ще практикуват и занапред подобни взаимодействия. От страна на дирекция «Държавна администрация» представиха разработения през 2008 г. правителствен портал за обществени конуслтации и свързаните с него указания за провеждане на обществени обсъждания с гражданите по проекти за нормативни актови и стртегии. Същевременно заявиха, че активността на гражданите да коментират по тях е незадоволителна.
По този въпрос застъпихме мнение, че не само активността на гражданите и гражданските организации е незадоволителна, но и самите институции го ползват избирателно. Подчертахме, че тази практика всъщност илюстрира много точно проблема с липсата на цялостна правителствена визия, уреждаща вазимодействията между институии и граждани при правенето на публичните политики чрез единни хоризонтални принципи и правила за консултации и чрез съответната законова регулация, регламентираща ролите и отговорностите на съответните институции. Без такава полиитка потенциалът на отделните добри практики, каквато е и този портал, ще се реализира винаги под реалните им параметри и възможности за въздействие и социални резултати.
 
Срещата приключи с планирането на 2 непосредствени задачи преди следващите срещи:
 
·         съответните длъжностни лица в политическия кабинет на министър-председателя и в специализираната администрация на МС (Дирекция “Държавна администрация”) да се запознаят подробно с гражданския проект за Бяла книга на гражданското участие;
·         контактната застъпническа група да подготви и внесе в Министерски съвет чернова на План за действие, излагаща форми и етапи на взаимодействие между представители на администрацията на МС и на експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) за обсъждане на внесени в МС граждански експертни продукти - принципи и стандарти за консултации с гражданите и предложения за законови промени.

Национална застъпническа мрежа “Чуй Гражданите” инициира диалог с правителството

 
На 25 октомври се проведе първата среща на застъпническата контактна група на гражданска мрежа “Чуй гражданите” с представители на администрацията на Министерски съвет.
 
Срещата бе инициирана в изпълнение на набелязания план за действие по време на форума на граждански организации на 27 септември в София (виж повече инфо тук) с отправянето на писмо до началника на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова. От страна на администрацията на Министерски съвет (МС) присъстваха представители на политическия кабинет и експерти от Дирекция “Държавна администрация", а в застъпническата контактна група участваха представители на граждански организации, работещи в социалната сфера, по въпросите на местното самоуправление, на правозащитния и на екологичния сектор.
 
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
 
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНТАКТНАТА ГРУПА на гражданска мрежа “Чуй гражданите” изложихме целите и планираните действия в рамките на кампанията, запознахме представителите на администрацията на МС с изготвения от граждански експерти проект за Бяла книга на гражданското участие, който от м. август досега набира обществена подкрепа и идеи и предложения от широки обществени среди. Подчертахме, че това което трябва оттук нататък да се направи на политическо ниво, е правителството да се ангажира с едновременни мерки в две посоки – за стандартизиране и за правно регулиране на консултативните процеси между институции и граждани по политиките в различните обществени сектори. Изтъкнахме също и реалният принос, който може да окаже гражданският проект за Бяла книга на гражданското участие при формулирането от правителството на визия и мерки в тези две посоки и предложихме тя даслужи като база в предстоящите политически и експертни действия, свързани с този процес.
 
Членовете на контактната група заявихме очакването правителството да вземе предвид съдържащите се в Бялата книга на гражданското участие ценности, принципи и стандарти по въпросите на участието и предложенията за законови промени. Във връзка с това отправихме искане да бъде разработен концептуален правителствен политически документ от типа на белите книги, което да стане в режим на сътрудничество между представители на правителството и експерти от администрацията на Министерски съвет – от една страна и експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) – от друга страна. Искането ни правителството да обяви вижданията си по въпросите на гражданското участие именно чрез политически документБяла книга е продиктувано от необходимосттапланираните политически, нормативни и институционални промени и действията за тяхното постигане да бъдат изложени структурирано, системно и достъпно, вместо това да бъде направено чрез множество, на практика непроследими от гражданите правителствени документи, в които те се загубват и демотивират за участие.Подчертахме, че практика да обявяват с Бели книги политическата си визия относно предизвикателства в дадени политики и планираните промени в тях поддържа Европейската комисия и правителствата в редица европейски страни и че тя следва да бъде въведена и у нас.
 
По време на срещата изтъкнахме разбирането си, че концептуалният политически документ на правителството Бяла книга на гражданското участие, веднъж създаден в условия на експертен консултативен процес, следва да бъде подложен на по-нататъшно и по-широко обществено обсъждане чрез съответни консултативни форми с граждани, с граждански организации и всички заинтересовани в обществото страни. Подчертахме необходимостта политическият документ на правителството по въпросите на гражданското участие и съдържащата се него визия за стандартизиране и регулиране на гражданското участие да придобие нужната политическа и институционална легитимация. Изтъкнахме, че за целта, след приключване на консултациите с гражданите, той трябва бъде приет с Постановление на МС и да служи като основа при планирането и въвеждането в практиката на съответните нормативни и институционални промени.
 
За целите на сътрудничеството при създаването на концептуалния политически документ на правителството предложихме да се подготви и подпише Споразумение със срок на действие 2010-2011 г. за съвместни експертни действия между него и представители на гражданското общество (на гражданска мрежа “Чуй гражданите” и граждански структури, групи и експерти извън нея), съобразно експертизата им по въпросите на участието. Предложихме към споразумението да бъде приложен План за действие, очертаващ експертните и други действия, свързани с обсъждането и синхронизирането на вижданията относно стандартизирането и правното регулиране на гражданското участие, както и с институционализирането на съответ-ните обсъдени документи чрез санкция на Министерски съвет.
 
ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ се позоваха на управленската програма на правителството, в която то залага на диалога с гражданското общество, както и изтъкнаха, че поддържат практики на диалог с граждански организации, с бизнеса и социалните партньори и че ще практикуват и занапред подобни взаимодействия. От страна на дирекция «Държавна администрация» представиха разработения през 2008 г. правителствен портал за обществени конуслтации и свързаните с него указания за провеждане на обществени обсъждания с гражданите по проекти за нормативни актови и стртегии. Същевременно заявиха, че активността на гражданите да коментират по тях е незадоволителна.
По този въпрос застъпихме мнение, че не само активността на гражданите и гражданските организации е незадоволителна, но и самите институции го ползват избирателно. Подчертахме, че тази практика всъщност илюстрира много точно проблема с липсата на цялостна правителствена визия, уреждаща вазимодействията между институии и граждани при правенето на публичните политики чрез единни хоризонтални принципи и правила за консултации и чрез съответната законова регулация, регламентираща ролите и отговорностите на съответните институции. Без такава полиитка потенциалът на отделните добри практики, каквато е и този портал, ще се реализира винаги под реалните им параметри и възможности за въздействие и социални резултати.
 
Срещата приключи с планирането на 2 непосредствени задачи преди следващите срещи:
 
·         съответните длъжностни лица в политическия кабинет на министър-председателя и в специализираната администрация на МС (Дирекция “Държавна администрация”) да се запознаят подробно с гражданския проект за Бяла книга на гражданското участие;
·         контактната застъпническа група да подготви и внесе в Министерски съвет чернова на План за действие, излагаща форми и етапи на взаимодействие между представители на администрацията на МС и на експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) за обсъждане на внесени в МС граждански експертни продукти - принципи и стандарти за консултации с гражданите и предложения за законови промени.

Национална застъпническа мрежа “Чуй Гражданите” инициира диалог с правителството

 
На 25 октомври се проведе първата среща на застъпническата контактна група на гражданска мрежа “Чуй гражданите” с представители на администрацията на Министерски съвет.
 
Срещата бе инициирана в изпълнение на набелязания план за действие по време на форума на граждански организации на 27 септември в София (виж повече инфо тук) с отправянето на писмо до началника на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова. От страна на администрацията на Министерски съвет (МС) присъстваха представители на политическия кабинет и експерти от Дирекция “Държавна администрация", а в застъпническата контактна група участваха представители на граждански организации, работещи в социалната сфера, по въпросите на местното самоуправление, на правозащитния и на екологичния сектор.
 
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
 
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНТАКТНАТА ГРУПА на гражданска мрежа “Чуй гражданите” изложихме целите и планираните действия в рамките на кампанията, запознахме представителите на администрацията на МС с изготвения от граждански експерти проект за Бяла книга на гражданското участие, който от м. август досега набира обществена подкрепа и идеи и предложения от широки обществени среди. Подчертахме, че това което трябва оттук нататък да се направи на политическо ниво, е правителството да се ангажира с едновременни мерки в две посоки – за стандартизиране и за правно регулиране на консултативните процеси между институции и граждани по политиките в различните обществени сектори. Изтъкнахме също и реалният принос, който може да окаже гражданският проект за Бяла книга на гражданското участие при формулирането от правителството на визия и мерки в тези две посоки и предложихме тя даслужи като база в предстоящите политически и експертни действия, свързани с този процес.
 
Членовете на контактната група заявихме очакването правителството да вземе предвид съдържащите се в Бялата книга на гражданското участие ценности, принципи и стандарти по въпросите на участието и предложенията за законови промени. Във връзка с това отправихме искане да бъде разработен концептуален правителствен политически документ от типа на белите книги, което да стане в режим на сътрудничество между представители на правителството и експерти от администрацията на Министерски съвет – от една страна и експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) – от друга страна. Искането ни правителството да обяви вижданията си по въпросите на гражданското участие именно чрез политически документБяла книга е продиктувано от необходимосттапланираните политически, нормативни и институционални промени и действията за тяхното постигане да бъдат изложени структурирано, системно и достъпно, вместо това да бъде направено чрез множество, на практика непроследими от гражданите правителствени документи, в които те се загубват и демотивират за участие.Подчертахме, че практика да обявяват с Бели книги политическата си визия относно предизвикателства в дадени политики и планираните промени в тях поддържа Европейската комисия и правителствата в редица европейски страни и че тя следва да бъде въведена и у нас.
 
По време на срещата изтъкнахме разбирането си, че концептуалният политически документ на правителството Бяла книга на гражданското участие, веднъж създаден в условия на експертен консултативен процес, следва да бъде подложен на по-нататъшно и по-широко обществено обсъждане чрез съответни консултативни форми с граждани, с граждански организации и всички заинтересовани в обществото страни. Подчертахме необходимостта политическият документ на правителството по въпросите на гражданското участие и съдържащата се него визия за стандартизиране и регулиране на гражданското участие да придобие нужната политическа и институционална легитимация. Изтъкнахме, че за целта, след приключване на консултациите с гражданите, той трябва бъде приет с Постановление на МС и да служи като основа при планирането и въвеждането в практиката на съответните нормативни и институционални промени.
 
За целите на сътрудничеството при създаването на концептуалния политически документ на правителството предложихме да се подготви и подпише Споразумение със срок на действие 2010-2011 г. за съвместни експертни действия между него и представители на гражданското общество (на гражданска мрежа “Чуй гражданите” и граждански структури, групи и експерти извън нея), съобразно експертизата им по въпросите на участието. Предложихме към споразумението да бъде приложен План за действие, очертаващ експертните и други действия, свързани с обсъждането и синхронизирането на вижданията относно стандартизирането и правното регулиране на гражданското участие, както и с институционализирането на съответ-ните обсъдени документи чрез санкция на Министерски съвет.
 
ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ се позоваха на управленската програма на правителството, в която то залага на диалога с гражданското общество, както и изтъкнаха, че поддържат практики на диалог с граждански организации, с бизнеса и социалните партньори и че ще практикуват и занапред подобни взаимодействия. От страна на дирекция «Държавна администрация» представиха разработения през 2008 г. правителствен портал за обществени конуслтации и свързаните с него указания за провеждане на обществени обсъждания с гражданите по проекти за нормативни актови и стртегии. Същевременно заявиха, че активността на гражданите да коментират по тях е незадоволителна.
По този въпрос застъпихме мнение, че не само активността на гражданите и гражданските организации е незадоволителна, но и самите институции го ползват избирателно. Подчертахме, че тази практика всъщност илюстрира много точно проблема с липсата на цялостна правителствена визия, уреждаща вазимодействията между институии и граждани при правенето на публичните политики чрез единни хоризонтални принципи и правила за консултации и чрез съответната законова регулация, регламентираща ролите и отговорностите на съответните институции. Без такава полиитка потенциалът на отделните добри практики, каквато е и този портал, ще се реализира винаги под реалните им параметри и възможности за въздействие и социални резултати.
 
Срещата приключи с планирането на 2 непосредствени задачи преди следващите срещи:
 
·         съответните длъжностни лица в политическия кабинет на министър-председателя и в специализираната администрация на МС (Дирекция “Държавна администрация”) да се запознаят подробно с гражданския проект за Бяла книга на гражданското участие;
·         контактната застъпническа група да подготви и внесе в Министерски съвет чернова на План за действие, излагаща форми и етапи на взаимодействие между представители на администрацията на МС и на експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) за обсъждане на внесени в МС граждански експертни продукти - принципи и стандарти за консултации с гражданите и предложения за законови промени.

Национална застъпническа мрежа “Чуй Гражданите” инициира диалог с правителството

 
На 25 октомври се проведе първата среща на застъпническата контактна група на гражданска мрежа “Чуй гражданите” с представители на администрацията на Министерски съвет.
 
Срещата бе инициирана в изпълнение на набелязания план за действие по време на форума на граждански организации на 27 септември в София (виж повече инфо тук) с отправянето на писмо до началника на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова. От страна на администрацията на Министерски съвет (МС) присъстваха представители на политическия кабинет и експерти от Дирекция “Държавна администрация", а в застъпническата контактна група участваха представители на граждански организации, работещи в социалната сфера, по въпросите на местното самоуправление, на правозащитния и на екологичния сектор.
 
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
 
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНТАКТНАТА ГРУПА на гражданска мрежа “Чуй гражданите” изложихме целите и планираните действия в рамките на кампанията, запознахме представителите на администрацията на МС с изготвения от граждански експерти проект за Бяла книга на гражданското участие, който от м. август досега набира обществена подкрепа и идеи и предложения от широки обществени среди. Подчертахме, че това което трябва оттук нататък да се направи на политическо ниво, е правителството да се ангажира с едновременни мерки в две посоки – за стандартизиране и за правно регулиране на консултативните процеси между институции и граждани по политиките в различните обществени сектори. Изтъкнахме също и реалният принос, който може да окаже гражданският проект за Бяла книга на гражданското участие при формулирането от правителството на визия и мерки в тези две посоки и предложихме тя даслужи като база в предстоящите политически и експертни действия, свързани с този процес.
 
Членовете на контактната група заявихме очакването правителството да вземе предвид съдържащите се в Бялата книга на гражданското участие ценности, принципи и стандарти по въпросите на участието и предложенията за законови промени. Във връзка с това отправихме искане да бъде разработен концептуален правителствен политически документ от типа на белите книги, което да стане в режим на сътрудничество между представители на правителството и експерти от администрацията на Министерски съвет – от една страна и експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) – от друга страна. Искането ни правителството да обяви вижданията си по въпросите на гражданското участие именно чрез политически документБяла книга е продиктувано от необходимосттапланираните политически, нормативни и институционални промени и действията за тяхното постигане да бъдат изложени структурирано, системно и достъпно, вместо това да бъде направено чрез множество, на практика непроследими от гражданите правителствени документи, в които те се загубват и демотивират за участие.Подчертахме, че практика да обявяват с Бели книги политическата си визия относно предизвикателства в дадени политики и планираните промени в тях поддържа Европейската комисия и правителствата в редица европейски страни и че тя следва да бъде въведена и у нас.
 
По време на срещата изтъкнахме разбирането си, че концептуалният политически документ на правителството Бяла книга на гражданското участие, веднъж създаден в условия на експертен консултативен процес, следва да бъде подложен на по-нататъшно и по-широко обществено обсъждане чрез съответни консултативни форми с граждани, с граждански организации и всички заинтересовани в обществото страни. Подчертахме необходимостта политическият документ на правителството по въпросите на гражданското участие и съдържащата се него визия за стандартизиране и регулиране на гражданското участие да придобие нужната политическа и институционална легитимация. Изтъкнахме, че за целта, след приключване на консултациите с гражданите, той трябва бъде приет с Постановление на МС и да служи като основа при планирането и въвеждането в практиката на съответните нормативни и институционални промени.
 
За целите на сътрудничеството при създаването на концептуалния политически документ на правителството предложихме да се подготви и подпише Споразумение със срок на действие 2010-2011 г. за съвместни експертни действия между него и представители на гражданското общество (на гражданска мрежа “Чуй гражданите” и граждански структури, групи и експерти извън нея), съобразно експертизата им по въпросите на участието. Предложихме към споразумението да бъде приложен План за действие, очертаващ експертните и други действия, свързани с обсъждането и синхронизирането на вижданията относно стандартизирането и правното регулиране на гражданското участие, както и с институционализирането на съответ-ните обсъдени документи чрез санкция на Министерски съвет.
 
ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ се позоваха на управленската програма на правителството, в която то залага на диалога с гражданското общество, както и изтъкнаха, че поддържат практики на диалог с граждански организации, с бизнеса и социалните партньори и че ще практикуват и занапред подобни взаимодействия. От страна на дирекция «Държавна администрация» представиха разработения през 2008 г. правителствен портал за обществени конуслтации и свързаните с него указания за провеждане на обществени обсъждания с гражданите по проекти за нормативни актови и стртегии. Същевременно заявиха, че активността на гражданите да коментират по тях е незадоволителна.
По този въпрос застъпихме мнение, че не само активността на гражданите и гражданските организации е незадоволителна, но и самите институции го ползват избирателно. Подчертахме, че тази практика всъщност илюстрира много точно проблема с липсата на цялостна правителствена визия, уреждаща вазимодействията между институии и граждани при правенето на публичните политики чрез единни хоризонтални принципи и правила за консултации и чрез съответната законова регулация, регламентираща ролите и отговорностите на съответните институции. Без такава полиитка потенциалът на отделните добри практики, каквато е и този портал, ще се реализира винаги под реалните им параметри и възможности за въздействие и социални резултати.
 
Срещата приключи с планирането на 2 непосредствени задачи преди следващите срещи:
 
·         съответните длъжностни лица в политическия кабинет на министър-председателя и в специализираната администрация на МС (Дирекция “Държавна администрация”) да се запознаят подробно с гражданския проект за Бяла книга на гражданското участие;
·         контактната застъпническа група да подготви и внесе в Министерски съвет чернова на План за действие, излагаща форми и етапи на взаимодействие между представители на администрацията на МС и на експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) за обсъждане на внесени в МС граждански експертни продукти - принципи и стандарти за консултации с гражданите и предложения за законови промени.

Национална застъпническа мрежа “Чуй Гражданите” инициира диалог с правителството

На 25 октомври се проведе първата среща на застъпническата контактна група на гражданска мрежа “Чуй гражданите” с представители на администрацията на Министерски съвет.
 
Срещата бе инициирана в изпълнение на набелязания план за действие по време на форума на граждански организации на 27 септември в София (виж повече инфо тук) с отправянето на писмо до началника на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова. От страна на администрацията на Министерски съвет (МС) присъстваха представители на политическия кабинет и експерти от Дирекция “Държавна администрация", а в застъпническата контактна група участваха представители на граждански организации, работещи в социалната сфера, по въпросите на местното самоуправление, на правозащитния и на екологичния сектор.
 
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
 
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНТАКТНАТА ГРУПА на гражданска мрежа “Чуй гражданите” изложихме целите и планираните действия в рамките на кампанията, запознахме представителите на администрацията на МС с изготвения от граждански експерти проект за Бяла книга на гражданското участие, който от м. август досега набира обществена подкрепа и идеи и предложения от широки обществени среди. Подчертахме, че това което трябва оттук нататък да се направи на политическо ниво, е правителството да се ангажира с едновременни мерки в две посоки – за стандартизиране и за правно регулиране на консултативните процеси между институции и граждани по политиките в различните обществени сектори. Изтъкнахме също и реалният принос, който може да окаже гражданският проект за Бяла книга на гражданското участие при формулирането от правителството на визия и мерки в тези две посоки и предложихме тя даслужи като база в предстоящите политически и експертни действия, свързани с този процес.
 
Членовете на контактната група заявихме очакването правителството да вземе предвид съдържащите се в Бялата книга на гражданското участие ценности, принципи и стандарти по въпросите на участието и предложенията за законови промени. Във връзка с това отправихме искане да бъде разработен концептуален правителствен политически документ от типа на белите книги, което да стане в режим на сътрудничество между представители на правителството и експерти от администрацията на Министерски съвет – от една страна и експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) – от друга страна. Искането ни правителството да обяви вижданията си по въпросите на гражданското участие именно чрез политически документБяла книга е продиктувано от необходимосттапланираните политически, нормативни и институционални промени и действията за тяхното постигане да бъдат изложени структурирано, системно и достъпно, вместо това да бъде направено чрез множество, на практика непроследими от гражданите правителствени документи, в които те се загубват и демотивират за участие.Подчертахме, че практика да обявяват с Бели книги политическата си визия относно предизвикателства в дадени политики и планираните промени в тях поддържа Европейската комисия и правителствата в редица европейски страни и че тя следва да бъде въведена и у нас.
 
По време на срещата изтъкнахме разбирането си, че концептуалният политически документ на правителството Бяла книга на гражданското участие, веднъж създаден в условия на експертен консултативен процес, следва да бъде подложен на по-нататъшно и по-широко обществено обсъждане чрез съответни консултативни форми с граждани, с граждански организации и всички заинтересовани в обществото страни. Подчертахме необходимостта политическият документ на правителството по въпросите на гражданското участие и съдържащата се него визия за стандартизиране и регулиране на гражданското участие да придобие нужната политическа и институционална легитимация. Изтъкнахме, че за целта, след приключване на консултациите с гражданите, той трябва бъде приет с Постановление на МС и да служи като основа при планирането и въвеждането в практиката на съответните нормативни и институционални промени.
 
За целите на сътрудничеството при създаването на концептуалния политически документ на правителството предложихме да се подготви и подпише Споразумение със срок на действие 2010-2011 г. за съвместни експертни действия между него и представители на гражданското общество (на гражданска мрежа “Чуй гражданите” и граждански структури, групи и експерти извън нея), съобразно експертизата им по въпросите на участието. Предложихме към споразумението да бъде приложен План за действие, очертаващ експертните и други действия, свързани с обсъждането и синхронизирането на вижданията относно стандартизирането и правното регулиране на гражданското участие, както и с институционализирането на съответ-ните обсъдени документи чрез санкция на Министерски съвет.
 
ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ се позоваха на управленската програма на правителството, в която то залага на диалога с гражданското общество, както и изтъкнаха, че поддържат практики на диалог с граждански организации, с бизнеса и социалните партньори и че ще практикуват и занапред подобни взаимодействия. От страна на дирекция «Държавна администрация» представиха разработения през 2008 г. правителствен портал за обществени конуслтации и свързаните с него указания за провеждане на обществени обсъждания с гражданите по проекти за нормативни актови и стртегии. Същевременно заявиха, че активността на гражданите да коментират по тях е незадоволителна.
По този въпрос застъпихме мнение, че не само активността на гражданите и гражданските организации е незадоволителна, но и самите институции го ползват избирателно. Подчертахме, че тази практика всъщност илюстрира много точно проблема с липсата на цялостна правителствена визия, уреждаща вазимодействията между институии и граждани при правенето на публичните политики чрез единни хоризонтални принципи и правила за консултации и чрез съответната законова регулация, регламентираща ролите и отговорностите на съответните институции. Без такава полиитка потенциалът на отделните добри практики, каквато е и този портал, ще се реализира винаги под реалните им параметри и възможности за въздействие и социални резултати.
 
Срещата приключи с планирането на 2 непосредствени задачи преди следващите срещи:
 
·         съответните длъжностни лица в политическия кабинет на министър-председателя и в специализираната администрация на МС (Дирекция “Държавна администрация”) да се запознаят подробно с гражданския проект за Бяла книга на гражданското участие;
·         контактната застъпническа група да подготви и внесе в Министерски съвет чернова на План за действие, излагаща форми и етапи на взаимодействие между представители на администрацията на МС и на експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) за обсъждане на внесени в МС граждански експертни продукти - принципи и стандарти за консултации с гражданите и предложения за законови промени.

Национална застъпническа мрежа “Чуй Гражданите” инициира диалог с правителството

На 25 октомври се проведе първата среща на застъпническата контактна група на гражданска мрежа “Чуй гражданите” с представители на администрацията на Министерски съвет.
 
Срещата бе инициирана в изпълнение на набелязания план за действие по време на форума на граждански организации на 27 септември в София (виж повече инфо тук) с отправянето на писмо до началника на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова. От страна на администрацията на Министерски съвет (МС) присъстваха представители на политическия кабинет и експерти от Дирекция “Държавна администрация", а в застъпническата контактна група участваха представители на граждански организации, работещи в социалната сфера, по въпросите на местното самоуправление, на правозащитния и на екологичния сектор.
 
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
 
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНТАКТНАТА ГРУПА на гражданска мрежа “Чуй гражданите” изложихме целите и планираните действия в рамките на кампанията, запознахме представителите на администрацията на МС с изготвения от граждански експерти проект за Бяла книга на гражданското участие, който от м. август досега набира обществена подкрепа и идеи и предложения от широки обществени среди. Подчертахме, че това което трябва оттук нататък да се направи на политическо ниво, е правителството да се ангажира с едновременни мерки в две посоки – за стандартизиране и за правно регулиране на консултативните процеси между институции и граждани по политиките в различните обществени сектори. Изтъкнахме също и реалният принос, който може да окаже гражданският проект за Бяла книга на гражданското участие при формулирането от правителството на визия и мерки в тези две посоки и предложихме тя даслужи като база в предстоящите политически и експертни действия, свързани с този процес.
 
Членовете на контактната група заявихме очакването правителството да вземе предвид съдържащите се в Бялата книга на гражданското участие ценности, принципи и стандарти по въпросите на участието и предложенията за законови промени. Във връзка с това отправихме искане да бъде разработен концептуален правителствен политически документ от типа на белите книги, което да стане в режим на сътрудничество между представители на правителството и експерти от администрацията на Министерски съвет – от една страна и експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) – от друга страна. Искането ни правителството да обяви вижданията си по въпросите на гражданското участие именно чрез политически документБяла книга е продиктувано от необходимосттапланираните политически, нормативни и институционални промени и действията за тяхното постигане да бъдат изложени структурирано, системно и достъпно, вместо това да бъде направено чрез множество, на практика непроследими от гражданите правителствени документи, в които те се загубват и демотивират за участие.Подчертахме, че практика да обявяват с Бели книги политическата си визия относно предизвикателства в дадени политики и планираните промени в тях поддържа Европейската комисия и правителствата в редица европейски страни и че тя следва да бъде въведена и у нас.
 
По време на срещата изтъкнахме разбирането си, че концептуалният политически документ на правителството Бяла книга на гражданското участие, веднъж създаден в условия на експертен консултативен процес, следва да бъде подложен на по-нататъшно и по-широко обществено обсъждане чрез съответни консултативни форми с граждани, с граждански организации и всички заинтересовани в обществото страни. Подчертахме необходимостта политическият документ на правителството по въпросите на гражданското участие и съдържащата се него визия за стандартизиране и регулиране на гражданското участие да придобие нужната политическа и институционална легитимация. Изтъкнахме, че за целта, след приключване на консултациите с гражданите, той трябва бъде приет с Постановление на МС и да служи като основа при планирането и въвеждането в практиката на съответните нормативни и институционални промени.
 
За целите на сътрудничеството при създаването на концептуалния политически документ на правителството предложихме да се подготви и подпише Споразумение със срок на действие 2010-2011 г. за съвместни експертни действия между него и представители на гражданското общество (на гражданска мрежа “Чуй гражданите” и граждански структури, групи и експерти извън нея), съобразно експертизата им по въпросите на участието. Предложихме към споразумението да бъде приложен План за действие, очертаващ експертните и други действия, свързани с обсъждането и синхронизирането на вижданията относно стандартизирането и правното регулиране на гражданското участие, както и с институционализирането на съответ-ните обсъдени документи чрез санкция на Министерски съвет.
 
ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ се позоваха на управленската програма на правителството, в която то залага на диалога с гражданското общество, както и изтъкнаха, че поддържат практики на диалог с граждански организации, с бизнеса и социалните партньори и че ще практикуват и занапред подобни взаимодействия. От страна на дирекция «Държавна администрация» представиха разработения през 2008 г. правителствен портал за обществени конуслтации и свързаните с него указания за провеждане на обществени обсъждания с гражданите по проекти за нормативни актови и стртегии. Същевременно заявиха, че активността на гражданите да коментират по тях е незадоволителна.
По този въпрос застъпихме мнение, че не само активността на гражданите и гражданските организации е незадоволителна, но и самите институции го ползват избирателно. Подчертахме, че тази практика всъщност илюстрира много точно проблема с липсата на цялостна правителствена визия, уреждаща вазимодействията между институии и граждани при правенето на публичните политики чрез единни хоризонтални принципи и правила за консултации и чрез съответната законова регулация, регламентираща ролите и отговорностите на съответните институции. Без такава полиитка потенциалът на отделните добри практики, каквато е и този портал, ще се реализира винаги под реалните им параметри и възможности за въздействие и социални резултати.
 
Срещата приключи с планирането на 2 непосредствени задачи преди следващите срещи:
 
·         съответните длъжностни лица в политическия кабинет на министър-председателя и в специализираната администрация на МС (Дирекция “Държавна администрация”) да се запознаят подробно с гражданския проект за Бяла книга на гражданското участие;
·         контактната застъпническа група да подготви и внесе в Министерски съвет чернова на План за действие, излагаща форми и етапи на взаимодействие между представители на администрацията на МС и на експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) за обсъждане на внесени в МС граждански експертни продукти - принципи и стандарти за консултации с гражданите и предложения за законови промени.

Последното за кампания

Изтегли практическия наръчник "Гласът на гражданите в публичните политики"

През есента на 2010 г., като резултат от гражданско обсъждане в рамките на националната кампания „Чуй гражданите” и в което мнозина от вас участваха, бе създадена „Бяла книга на гражданското участие в България”. Тя стана документ, отразяващ вижданията на широки обществени среди как ние, гражданите, би следвало да вземаме участие при изготвянето и провеждането на публичните политики. Като вече информирахме, Бялата книга бе внесена на вниманието на министър-председателя и на всички депутати в Парламента, заедно с предложенията за единни минимални стандарти за провеждане на консултации и с предложенията за промени в съответните закони, които да регламентират прилагането на стандартите. Макар до момента официална реакция от страна на споменатите институции да липсва, действията в посока на постигането на такава продължават на всички нива, като крайната цел е да се постигне съгласие около стандартизирането и законовото регулиране на гражданското участие на национално ниво. 
 
А междувременно по места започна практическа работа по прилагането на предложените стандарти за консултации, съдържащи се в Бялата книга, което им дава жизненост и доказва, че те имат потенциала да се превърнат в работещи механизми, улесняващи взаимодействията между институции и граждани. В Карлово и Монтана, например, националната кампания „Чуй гражданите” придобива и конкретно местно измерение.  Инициираха се дискусии между граждани и местни власти как да направят консултативната си дейност по-ефективна, отколкото досега, а на базата на  изготвените и обсъдени в рамките на кампанията предложения за минимални стандарти (като част от Бялата книга) в тези две общини бяха разработени и внесени в Общинските им съвети предложения за изменение и допълнение на правилниците за дейността им. Към момента тези стандарти са вече приети и съставляват част от местното законодателство, като с това нарастват и шансовете за по-пълноценни взаимодействия оттук нататък между институции и граждани при изготвянето и провеждането на всички местни политики. 
 
Можем ли да направим така, че да продължат тези процеси и в други общини –  в други местни общности и с други местни власти? Да вярваме, че можем! За всички местни власти, граждани и граждански организации, изкушени да прилагат нови стандарти и иновативни подходи, за да се реализира истински активно гражданско участие във вземането на решения по политиките,  предлагаме едно ново, с чисто практичен характер помагало – наръчника за провеждане на ефективни обществени консултации „Гласът на гражданите в публичните политики. Изготвено  е също в рамките на нашата кампания „Чуй гражданите!” 
 
Потърсете го и го ползвайте активно! То наистина има ресурса да ви подпомогне това, което правите при планирането и реализирането на консултации с гражданите, да е в унисон с потребностите и правата им, а и със стандартите, по които това се прави в другите страни от европейското пространство. 
 
Какво точно съдържа то? Какво го прави толкова ценен помощник в толкова предизвикателно начинание –  виж кратка анотация на съдържанието му, както и цялото издание в електронен вид.  

“Чуй гражданите” – Издаден е практически наръчник “Гласът на гражданите в публичните политики”

Изтегли практическия наръчник

Стремежът на наръчника за провеждане на консултации с гражданите „Гласът на гражданите в публичните политики” е да проектира тези въпроси на фона на съществуващите на международно и европейско ниво стандарти и практики, като отчита потребностите на администрацията на централно и местно ниво в България, както и вижданията в гражданския сектор по тези въпроси. Проследени са международни документи и националната правна рамка по тези въпроси, очертани са посоките на необходими промени.

В отделна секция са разгледани фаза по фаза практически действия за организиране на обществени обсъждания и консултации с гражданите по въпроси на политиките, които институциите провеждат. Предлагат се механизми за това как да се залагат работещи цели на консултациите, как да се определят ключовите участници и заинтересованите страни и как по най-ефективен начин да се достига до мнението им. Сериозно място е отделено на подбора на релевантни форми на консултиране, на изготвянето на документите, свързани с консултациите, на планирането на ресурси (човешки, финансови и материални) за провеждането им. Акцент е поставен върху мониторинга на процеса на консултиране и оценката на ефективността му, на обработването и докладването на набраната информация пред компетентния орган, на осигуряването на обратна информация към участниците и заинтересованите лица.  

 

Освен тези препоръки, отнасящи се до организирането на самия процес на консултации, наръчникът визира значими въпроси в неговата по-широка рамка – а именно, как да се подобри нормативната му основа  на национално ниво.  В специален раздел са изложени предложения за единни минимални стандарти, на базата на които гражданите да бъдат ефективно и по съпоставим начин включвани във вземането на решения по политики на държавната и местните власти, като те визират всички основни форми на взаимодействието „институции-граждани”. В добавка изданието очертава и насоки как тези стандарти да се интегрират в съотносимите към проблематиката общи закони, а също и в  нормативна база на общинско ниво. Маркирани са предложения за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, Административнопроцесуалния кодекс, Закона за администрацията и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Същевременно тези предложения, освен поместването им настоящия наръчник, са оформени правно-нормативно в законопроект, който е внесен от гражданска мрежа „Чуй гражданите” на вниманието на министър-председателя и на всички депутати в Парламента.

 

За да се повиши непосредствената практическа стойност на изданието, на вниманието на заинтересованите институции са предложени няколко типови документа, в които са интегрирани предложените минимални стандарти за провеждане на консултации – примерен Правилник за организация на дейността на консултативен съвет, приложим при създаването на подобни структури, независимо от кой орган на власт; примерно Решение за създаване на консултативен съвет на Общински съвет, което може да се използва в практиката на всички общински съвети; примерна Заповед за създаване на експертна работна група, която може да се ползва от всички органи на изпълнителна власт; примерни текстове, които могат да бъдат включвани в Правилниците за организацията и дейността на общинските съвети.

 

Поместените в този Наръчник предложения могат да служат като основа, на която и централни институции, и местни власти да стъпят при реализирането на подобни цели, като приемат и свои вътрешни правила и стандарти за организацията и провеждането на консултации. В не по-малка степен наръчникът ще е от полза на гражданските организации, занимаващи се със застъпничество по нормативни и стратегически документи и политики, изготвяни на централно и местно ниво. 

 

Потърсете и ползвайте новото практическо помагало за провеждане на ефективни обществени консултации „Гласът на гражданите в публичните политики”! То наистина ще ви подпомогне това,  което правите, да е в унисон с потребностите и правата на гражданите и със стандартите, по които тази дейност се развива в европейското пространство, към което принадлежим.  

Изтегли практическия наръчник

Започна медийна кампания “Чуй гражданите”

 

Вече втората седмица водещи електронни медии в България излъчват аудио и видео клипове на кампания "Чуй гражданите" (БНТ, БТВ, БНР и др.)

Изтегли аудио клипа

Изтегли видео клипа

Започна медийна кампания “Чуй гражданите”

 

От 08 ноември 2010 водещи електронни медии в България излъчват аудио и видео клипове на кампания "Чуй гражданите" (БНТ, БТВ, БНР и др.)

Изтегли аудио клипа

Изтегли видео клипа

Започна медийна кампания “Чуй гражданите”

 

От 08 ноември 2010 водещи електронни медии в България излъчват аудио и видео клипове на кампания "Чуй гражданите" (БНТ, БТВ, БНР и др.)

Изтегли аудио клипа

Изтегли видео клипа

Започна медийна кампания “Чуй гражданите”

 

От 08 ноември 2010 водещи електронни медии в България излъчват аудио и видео клипове на кампания "Чуй гражданите" (БНТ, БТВ, БНР и др.)

Изтегли аудио клипа

Изтегли видео клипа

Започна медийна кампания “Чуй гражданите”

 

От 08 ноември 2010 водещи електронни медии в България излъчват аудио и видео клипове на кампания "Чуй гражданите" (БНТ, БТВ, БНР и др.)

Изтегли аудио клипа

Изтегли видео клипа

Започна медийна кампания “Чуй гражданите”

 

От 08 ноември 2010 водещи електронни медии в България излъчват аудио и видео клипове на кампания "Чуй гражданите" (БНТ, БТВ, БНР и др.)

Изтегли аудио клипа

Изтегли видео клипа

Започна медийна кампания “Чуй гражданите”

 

От 08 ноември 2010 водещи електронни медии в България излъчват аудио и видео клипове на кампания "Чуй гражданите" (БНТ, БТВ, БНР и др.)

Изтегли аудио клипа

Изтегли видео клипа

Auto Draft

Chui_grazhdanite_1

Chui_grazhdanite_1

Национална застъпническа мрежа “Чуй Гажданите” инициира диалог с правителството

На 25 октомври се проведе първата среща на застъпническата контактна група на гражданска мрежа “Чуй гражданите” с представители на администрацията на Министерски съвет.
 
Срещата бе инициирана в изпълнение на набелязания план за действие по време на форума на граждански организации на 27 септември в София (виж повече инфо тук) с отправянето на писмо до началника на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова. От страна на администрацията на Министерски съвет (МС) присъстваха представители на политическия кабинет и експерти от Дирекция “Държавна администрация", а в застъпническата контактна група участваха представители на граждански организации, работещи в социалната сфера, по въпросите на местното самоуправление, на правозащитния и на екологичния сектор.
 
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
 
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНТАКТНАТА ГРУПА на гражданска мрежа “Чуй гражданите” изложихме целите и планираните действия в рамките на кампанията, запознахме представителите на администрацията на МС с изготвения от граждански експерти проект за Бяла книга на гражданското участие, който от м. август досега набира обществена подкрепа и идеи и предложения от широки обществени среди. Подчертахме, че това което трябва оттук нататък да се направи на политическо ниво, е правителството да се ангажира с едновременни мерки в две посоки – за стандартизиране и за правно регулиране на консултативните процеси между институции и граждани по политиките в различните обществени сектори. Изтъкнахме също и реалният принос, който може да окаже гражданският проект за Бяла книга на гражданското участие при формулирането от правителството на визия и мерки в тези две посоки и предложихме тя даслужи като база в предстоящите политически и експертни действия, свързани с този процес.
 
Членовете на контактната група заявихме очакването правителството да вземе предвид съдържащите се в Бялата книга на гражданското участие ценности, принципи и стандарти по въпросите на участието и предложенията за законови промени. Във връзка с това отправихме искане да бъде разработен концептуален правителствен политически документ от типа на белите книги, което да стане в режим на сътрудничество между представители на правителството и експерти от администрацията на Министерски съвет – от една страна и експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) – от друга страна. Искането ни правителството да обяви вижданията си по въпросите на гражданското участие именно чрез политически документБяла книга е продиктувано от необходимосттапланираните политически, нормативни и институционални промени и действията за тяхното постигане да бъдат изложени структурирано, системно и достъпно, вместо това да бъде направено чрез множество, на практика непроследими от гражданите правителствени документи, в които те се загубват и демотивират за участие.Подчертахме, че практика да обявяват с Бели книги политическата си визия относно предизвикателства в дадени политики и планираните промени в тях поддържа Европейската комисия и правителствата в редица европейски страни и че тя следва да бъде въведена и у нас.
 
По време на срещата изтъкнахме разбирането си, че концептуалният политически документ на правителството Бяла книга на гражданското участие, веднъж създаден в условия на експертен консултативен процес, следва да бъде подложен на по-нататъшно и по-широко обществено обсъждане чрез съответни консултативни форми с граждани, с граждански организации и всички заинтересовани в обществото страни. Подчертахме необходимостта политическият документ на правителството по въпросите на гражданското участие и съдържащата се него визия за стандартизиране и регулиране на гражданското участие да придобие нужната политическа и институционална легитимация. Изтъкнахме, че за целта, след приключване на консултациите с гражданите, той трябва бъде приет с Постановление на МС и да служи като основа при планирането и въвеждането в практиката на съответните нормативни и институционални промени.
 
За целите на сътрудничеството при създаването на концептуалния политически документ на правителството предложихме да се подготви и подпише Споразумение със срок на действие 2010-2011 г. за съвместни експертни действия между него и представители на гражданското общество (на гражданска мрежа “Чуй гражданите” и граждански структури, групи и експерти извън нея), съобразно експертизата им по въпросите на участието. Предложихме към споразумението да бъде приложен План за действие, очертаващ експертните и други действия, свързани с обсъждането и синхронизирането на вижданията относно стандартизирането и правното регулиране на гражданското участие, както и с институционализирането на съответ-ните обсъдени документи чрез санкция на Министерски съвет.
 
ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ се позоваха на управленската програма на правителството, в която то залага на диалога с гражданското общество, както и изтъкнаха, че поддържат практики на диалог с граждански организации, с бизнеса и социалните партньори и че ще практикуват и занапред подобни взаимодействия. От страна на дирекция «Държавна администрация» представиха разработения през 2008 г. правителствен портал за обществени конуслтации и свързаните с него указания за провеждане на обществени обсъждания с гражданите по проекти за нормативни актови и стртегии. Същевременно заявиха, че активността на гражданите да коментират по тях е незадоволителна.
По този въпрос застъпихме мнение, че не само активността на гражданите и гражданските организации е незадоволителна, но и самите институции го ползват избирателно. Подчертахме, че тази практика всъщност илюстрира много точно проблема с липсата на цялостна правителствена визия, уреждаща вазимодействията между институии и граждани при правенето на публичните политики чрез единни хоризонтални принципи и правила за консултации и чрез съответната законова регулация, регламентираща ролите и отговорностите на съответните институции. Без такава полиитка потенциалът на отделните добри практики, каквато е и този портал, ще се реализира винаги под реалните им параметри и възможности за въздействие и социални резултати.
 
Срещата приключи с планирането на 2 непосредствени задачи преди следващите срещи:
 
·         съответните длъжностни лица в политическия кабинет на министър-председателя и в специализираната администрация на МС (Дирекция “Държавна администрация”) да се запознаят подробно с гражданския проект за Бяла книга на гражданското участие;
·         контактната застъпническа група да подготви и внесе в Министерски съвет чернова на План за действие, излагаща форми и етапи на взаимодействие между представители на администрацията на МС и на експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) за обсъждане на внесени в МС граждански експертни продукти - принципи и стандарти за консултации с гражданите и предложения за законови промени.

Национална застъпническа мрежа “Чуй Гажданите” инициира диалог с правителството

На 25 октомври се проведе първата среща на застъпническата контактна група на гражданска мрежа “Чуй гражданите” с представители на администрацията на Министерски съвет.
 
Срещата бе инициирана в изпълнение на набелязания план за действие по време на форума на граждански организации на 27 септември в София (виж повече инфо тук) с отправянето на писмо до началника на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова. От страна на администрацията на Министерски съвет (МС) присъстваха представители на политическия кабинет и експерти от Дирекция “Държавна администрация", а в застъпническата контактна група участваха представители на граждански организации, работещи в социалната сфера, по въпросите на местното самоуправление, на правозащитния и на екологичния сектор.
 
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
 
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНТАКТНАТА ГРУПА на гражданска мрежа “Чуй гражданите” изложихме целите и планираните действия в рамките на кампанията, запознахме представителите на администрацията на МС с изготвения от граждански експерти проект за Бяла книга на гражданското участие, който от м. август досега набира обществена подкрепа и идеи и предложения от широки обществени среди. Подчертахме, че това което трябва оттук нататък да се направи на политическо ниво, е правителството да се ангажира с едновременни мерки в две посоки – за стандартизиране и за правно регулиране на консултативните процеси между институции и граждани по политиките в различните обществени сектори. Изтъкнахме също и реалният принос, който може да окаже гражданският проект за Бяла книга на гражданското участие при формулирането от правителството на визия и мерки в тези две посоки и предложихме тя даслужи като база в предстоящите политически и експертни действия, свързани с този процес.
 
Членовете на контактната група заявихме очакването правителството да вземе предвид съдържащите се в Бялата книга на гражданското участие ценности, принципи и стандарти по въпросите на участието и предложенията за законови промени. Във връзка с това отправихме искане да бъде разработен концептуален правителствен политически документ от типа на белите книги, което да стане в режим на сътрудничество между представители на правителството и експерти от администрацията на Министерски съвет – от една страна и експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) – от друга страна. Искането ни правителството да обяви вижданията си по въпросите на гражданското участие именно чрез политически документБяла книга е продиктувано от необходимосттапланираните политически, нормативни и институционални промени и действията за тяхното постигане да бъдат изложени структурирано, системно и достъпно, вместо това да бъде направено чрез множество, на практика непроследими от гражданите правителствени документи, в които те се загубват и демотивират за участие.Подчертахме, че практика да обявяват с Бели книги политическата си визия относно предизвикателства в дадени политики и планираните промени в тях поддържа Европейската комисия и правителствата в редица европейски страни и че тя следва да бъде въведена и у нас.
 
По време на срещата изтъкнахме разбирането си, че концептуалният политически документ на правителството Бяла книга на гражданското участие, веднъж създаден в условия на експертен консултативен процес, следва да бъде подложен на по-нататъшно и по-широко обществено обсъждане чрез съответни консултативни форми с граждани, с граждански организации и всички заинтересовани в обществото страни. Подчертахме необходимостта политическият документ на правителството по въпросите на гражданското участие и съдържащата се него визия за стандартизиране и регулиране на гражданското участие да придобие нужната политическа и институционална легитимация. Изтъкнахме, че за целта, след приключване на консултациите с гражданите, той трябва бъде приет с Постановление на МС и да служи като основа при планирането и въвеждането в практиката на съответните нормативни и институционални промени.
 
За целите на сътрудничеството при създаването на концептуалния политически документ на правителството предложихме да се подготви и подпише Споразумение със срок на действие 2010-2011 г. за съвместни експертни действия между него и представители на гражданското общество (на гражданска мрежа “Чуй гражданите” и граждански структури, групи и експерти извън нея), съобразно експертизата им по въпросите на участието. Предложихме към споразумението да бъде приложен План за действие, очертаващ експертните и други действия, свързани с обсъждането и синхронизирането на вижданията относно стандартизирането и правното регулиране на гражданското участие, както и с институционализирането на съответ-ните обсъдени документи чрез санкция на Министерски съвет.
 
ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ се позоваха на управленската програма на правителството, в която то залага на диалога с гражданското общество, както и изтъкнаха, че поддържат практики на диалог с граждански организации, с бизнеса и социалните партньори и че ще практикуват и занапред подобни взаимодействия. От страна на дирекция «Държавна администрация» представиха разработения през 2008 г. правителствен портал за обществени конуслтации и свързаните с него указания за провеждане на обществени обсъждания с гражданите по проекти за нормативни актови и стртегии. Същевременно заявиха, че активността на гражданите да коментират по тях е незадоволителна.
По този въпрос застъпихме мнение, че не само активността на гражданите и гражданските организации е незадоволителна, но и самите институции го ползват избирателно. Подчертахме, че тази практика всъщност илюстрира много точно проблема с липсата на цялостна правителствена визия, уреждаща вазимодействията между институии и граждани при правенето на публичните политики чрез единни хоризонтални принципи и правила за консултации и чрез съответната законова регулация, регламентираща ролите и отговорностите на съответните институции. Без такава полиитка потенциалът на отделните добри практики, каквато е и този портал, ще се реализира винаги под реалните им параметри и възможности за въздействие и социални резултати.
 
Срещата приключи с планирането на 2 непосредствени задачи преди следващите срещи:
 
·         съответните длъжностни лица в политическия кабинет на министър-председателя и в специализираната администрация на МС (Дирекция “Държавна администрация”) да се запознаят подробно с гражданския проект за Бяла книга на гражданското участие;
·         контактната застъпническа група да подготви и внесе в Министерски съвет чернова на План за действие, излагаща форми и етапи на взаимодействие между представители на администрацията на МС и на експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) за обсъждане на внесени в МС граждански експертни продукти - принципи и стандарти за консултации с гражданите и предложения за законови промени.

Национална застъпническа мрежа “Чуй Гажданите” инициира диалог с правителството

На 25 октомври се проведе първата среща на застъпническата контактна група на гражданска мрежа “Чуй гражданите” с представители на администрацията на Министерски съвет.
 
Срещата бе инициирана в изпълнение на набелязания план за действие по време на форума на граждански организации на 27 септември в София (виж повече инфо тук) с отправянето на писмо до началника на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова. От страна на администрацията на Министерски съвет (МС) присъстваха представители на политическия кабинет и експерти от Дирекция “Държавна администрация", а в застъпническата контактна група участваха представители на граждански организации, работещи в социалната сфера, по въпросите на местното самоуправление, на правозащитния и на екологичния сектор.
 
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
 
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНТАКТНАТА ГРУПА на гражданска мрежа “Чуй гражданите” изложихме целите и планираните действия в рамките на кампанията, запознахме представителите на администрацията на МС с изготвения от граждански експерти проект за Бяла книга на гражданското участие, който от м. август досега набира обществена подкрепа и идеи и предложения от широки обществени среди. Подчертахме, че това което трябва оттук нататък да се направи на политическо ниво, е правителството да се ангажира с едновременни мерки в две посоки – за стандартизиране и за правно регулиране на консултативните процеси между институции и граждани по политиките в различните обществени сектори. Изтъкнахме също и реалният принос, който може да окаже гражданският проект за Бяла книга на гражданското участие при формулирането от правителството на визия и мерки в тези две посоки и предложихме тя даслужи като база в предстоящите политически и експертни действия, свързани с този процес.
 
Членовете на контактната група заявихме очакването правителството да вземе предвид съдържащите се в Бялата книга на гражданското участие ценности, принципи и стандарти по въпросите на участието и предложенията за законови промени. Във връзка с това отправихме искане да бъде разработен концептуален правителствен политически документ от типа на белите книги, което да стане в режим на сътрудничество между представители на правителството и експерти от администрацията на Министерски съвет – от една страна и експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) – от друга страна. Искането ни правителството да обяви вижданията си по въпросите на гражданското участие именно чрез политически документБяла книга е продиктувано от необходимосттапланираните политически, нормативни и институционални промени и действията за тяхното постигане да бъдат изложени структурирано, системно и достъпно, вместо това да бъде направено чрез множество, на практика непроследими от гражданите правителствени документи, в които те се загубват и демотивират за участие.Подчертахме, че практика да обявяват с Бели книги политическата си визия относно предизвикателства в дадени политики и планираните промени в тях поддържа Европейската комисия и правителствата в редица европейски страни и че тя следва да бъде въведена и у нас.
 
По време на срещата изтъкнахме разбирането си, че концептуалният политически документ на правителството Бяла книга на гражданското участие, веднъж създаден в условия на експертен консултативен процес, следва да бъде подложен на по-нататъшно и по-широко обществено обсъждане чрез съответни консултативни форми с граждани, с граждански организации и всички заинтересовани в обществото страни. Подчертахме необходимостта политическият документ на правителството по въпросите на гражданското участие и съдържащата се него визия за стандартизиране и регулиране на гражданското участие да придобие нужната политическа и институционална легитимация. Изтъкнахме, че за целта, след приключване на консултациите с гражданите, той трябва бъде приет с Постановление на МС и да служи като основа при планирането и въвеждането в практиката на съответните нормативни и институционални промени.
 
За целите на сътрудничеството при създаването на концептуалния политически документ на правителството предложихме да се подготви и подпише Споразумение със срок на действие 2010-2011 г. за съвместни експертни действия между него и представители на гражданското общество (на гражданска мрежа “Чуй гражданите” и граждански структури, групи и експерти извън нея), съобразно експертизата им по въпросите на участието. Предложихме към споразумението да бъде приложен План за действие, очертаващ експертните и други действия, свързани с обсъждането и синхронизирането на вижданията относно стандартизирането и правното регулиране на гражданското участие, както и с институционализирането на съответ-ните обсъдени документи чрез санкция на Министерски съвет.
 
ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ се позоваха на управленската програма на правителството, в която то залага на диалога с гражданското общество, както и изтъкнаха, че поддържат практики на диалог с граждански организации, с бизнеса и социалните партньори и че ще практикуват и занапред подобни взаимодействия. От страна на дирекция «Държавна администрация» представиха разработения през 2008 г. правителствен портал за обществени конуслтации и свързаните с него указания за провеждане на обществени обсъждания с гражданите по проекти за нормативни актови и стртегии. Същевременно заявиха, че активността на гражданите да коментират по тях е незадоволителна.
По този въпрос застъпихме мнение, че не само активността на гражданите и гражданските организации е незадоволителна, но и самите институции го ползват избирателно. Подчертахме, че тази практика всъщност илюстрира много точно проблема с липсата на цялостна правителствена визия, уреждаща вазимодействията между институии и граждани при правенето на публичните политики чрез единни хоризонтални принципи и правила за консултации и чрез съответната законова регулация, регламентираща ролите и отговорностите на съответните институции. Без такава полиитка потенциалът на отделните добри практики, каквато е и този портал, ще се реализира винаги под реалните им параметри и възможности за въздействие и социални резултати.
 
Срещата приключи с планирането на 2 непосредствени задачи преди следващите срещи:
 
·         съответните длъжностни лица в политическия кабинет на министър-председателя и в специализираната администрация на МС (Дирекция “Държавна администрация”) да се запознаят подробно с гражданския проект за Бяла книга на гражданското участие;
·         контактната застъпническа група да подготви и внесе в Министерски съвет чернова на План за действие, излагаща форми и етапи на взаимодействие между представители на администрацията на МС и на експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) за обсъждане на внесени в МС граждански експертни продукти - принципи и стандарти за консултации с гражданите и предложения за законови промени.
 

Национална застъпническа мрежа “Чуй Гажданите” инициира диалог с правителството

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА:Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на структури на гражданското общество за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в Министерски съвет (министър-председател и политически кабинет) за:
  • приемане от правителството с акт на Министерски съвет на политически документ, излагащ цялостна визия (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за процеса на включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране от правителството на съвместни действия с представители на гражданския сектор заобсъждане и планиране на пакет от мерки за промени в политиката по тези въпроси.
 
1.       Застъпнически действия в Министерски съвет и Парламента за:
  • изготвяне, внасяне и приемане на предложения за изменения и допълнения в конкретни нормативни актове, целящи регулирането на процесите на консултации на институциите с гражданите около утвърдени на нацинално ниво минимални стандарти.
  • иницииране от правителството/ Парламента на съвместни действия с представители на гражданския сектор заизготвяне и обсъждане на предложения за изменения в съотносимото към целите на гражданското участие законодателство.
2.       Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се планират следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 оперативни застъпнически групи:
 
Подцел 1 (Първа застъпническа група):Внасяне в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България»; Участие в изготвяне и подписване на Меморандум за сътрудничество между правителството и гражданската коалиция-вносител на Бялата книга, утвърждаващ съвместно обсъждане, доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите в нея ценности, принципи и стандарти.
Подцел 2 (Втора застъпническа група): Внасяне в Министерски съвет (и като паралелен вход в Парламента) на изготвени от граждански експерти предложения за изменения и допълнения в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на процеса на консултация на институциите с гражданите, на базата на утвърдени минимални стандарти.Договаряне на последователни стъпки на сътрудничество между представители на правителството/Парламента и гражданската коалиция по кампанията заизготвяне и обсъждане на изменения в съотносимото законодателство.
Подцел 3 (Трета застъпническа група):  Изготвяне и внасяне за приемане на изменения и допълнения в Правилниците на общинските съвети и администрации на 2 целеви общини, обвързани с единните минимални стандарти, предложени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.
 
В началото на м. октомври на всички, които са заявили желание за участие в някоя от оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен план за действие за следващите 3 месеца.
 
 
 
 
 
За контакти със Секретариата на кампанията:
 02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

 

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА:Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на структури на гражданското общество за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в Министерски съвет (министър-председател и политически кабинет) за:
  • приемане от правителството с акт на Министерски съвет на политически документ, излагащ цялостна визия (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за процеса на включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране от правителството на съвместни действия с представители на гражданския сектор заобсъждане и планиране на пакет от мерки за промени в политиката по тези въпроси.
 
1.       Застъпнически действия в Министерски съвет и Парламента за:
  • изготвяне, внасяне и приемане на предложения за изменения и допълнения в конкретни нормативни актове, целящи регулирането на процесите на консултации на институциите с гражданите около утвърдени на нацинално ниво минимални стандарти.
  • иницииране от правителството/ Парламента на съвместни действия с представители на гражданския сектор заизготвяне и обсъждане на предложения за изменения в съотносимото към целите на гражданското участие законодателство.
2.       Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се планират следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 оперативни застъпнически групи:
 
Подцел 1 (Първа застъпническа група):Внасяне в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България»; Участие в изготвяне и подписване на Меморандум за сътрудничество между правителството и гражданската коалиция-вносител на Бялата книга, утвърждаващ съвместно обсъждане, доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите в нея ценности, принципи и стандарти.
Подцел 2 (Втора застъпническа група): Внасяне в Министерски съвет (и като паралелен вход в Парламента) на изготвени от граждански експерти предложения за изменения и допълнения в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на процеса на консултация на институциите с гражданите, на базата на утвърдени минимални стандарти.Договаряне на последователни стъпки на сътрудничество между представители на правителството/Парламента и гражданската коалиция по кампанията заизготвяне и обсъждане на изменения в съотносимото законодателство.
Подцел 3 (Трета застъпническа група):  Изготвяне и внасяне за приемане на изменения и допълнения в Правилниците на общинските съвети и администрации на 2 целеви общини, обвързани с единните минимални стандарти, предложени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.
 
В началото на м. октомври на всички, които са заявили желание за участие в някоя от оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен план за действие за следващите 3 месеца.
 
 
 
 
 
За контакти със Секретариата на кампанията:
 02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

 

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА:Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на структури на гражданското общество за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в Министерски съвет (министър-председател и политически кабинет) за:
  • приемане от правителството с акт на Министерски съвет на политически документ, излагащ цялостна визия (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за процеса на включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране от правителството на съвместни действия с представители на гражданския сектор заобсъждане и планиране на пакет от мерки за промени в политиката по тези въпроси.
 
1.       Застъпнически действия в Министерски съвет и Парламента за:
  • изготвяне, внасяне и приемане на предложения за изменения и допълнения в конкретни нормативни актове, целящи регулирането на процесите на консултации на институциите с гражданите около утвърдени на нацинално ниво минимални стандарти.
  • иницииране от правителството/ Парламента на съвместни действия с представители на гражданския сектор заизготвяне и обсъждане на предложения за изменения в съотносимото към целите на гражданското участие законодателство.
2.       Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се планират следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 оперативни застъпнически групи:
 
Подцел 1 (Първа застъпническа група):Внасяне в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България»; Участие в изготвяне и подписване на Меморандум за сътрудничество между правителството и гражданската коалиция-вносител на Бялата книга, утвърждаващ съвместно обсъждане, доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите в нея ценности, принципи и стандарти.
Подцел 2 (Втора застъпническа група): Внасяне в Министерски съвет (и като паралелен вход в Парламента) на изготвени от граждански експерти предложения за изменения и допълнения в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на процеса на консултация на институциите с гражданите, на базата на утвърдени минимални стандарти.Договаряне на последователни стъпки на сътрудничество между представители на правителството/Парламента и гражданската коалиция по кампанията заизготвяне и обсъждане на изменения в съотносимото законодателство.
Подцел 3 (Трета застъпническа група):  Изготвяне и внасяне за приемане на изменения и допълнения в Правилниците на общинските съвети и администрации на 2 целеви общини, обвързани с единните минимални стандарти, предложени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.
 
В началото на м. октомври на всички, които са заявили желание за участие в някоя от оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен план за действие за следващите 3 месеца.
 
 
 
 
За контакти със Секретариата на кампанията:
 02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

 

Национална застъпническа мрежа “Чуй Гражданите" инициира диалог с правителството

 
На 25 октомври се проведе първата среща на застъпническата контактна група на гражданска мрежа “Чуй гражданите” с представители на администрацията на Министерски съвет.
 
Срещата бе инициирана в изпълнение на набелязания план за действие по време на форума на граждански организации на 27 септември в София (виж повече инфо тук) с отправянето на писмо до началника на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова. От страна на администрацията на Министерски съвет (МС) присъстваха представители на политическия кабинет и експерти от Дирекция “Държавна администрация", а в застъпническата контактна група участваха представители на граждански организации, работещи в социалната сфера, по въпросите на местното самоуправление, на правозащитния и на екологичния сектор.
 
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
 
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНТАКТНАТА ГРУПА на гражданска мрежа “Чуй гражданите” изложихме целите и планираните действия в рамките на кампанията, запознахме представителите на администрацията на МС с изготвения от граждански експерти проект за Бяла книга на гражданското участие, който от м. август досега набира обществена подкрепа и идеи и предложения от широки обществени среди. Подчертахме, че това което трябва оттук нататък да се направи на политическо ниво, е правителството да се ангажира с едновременни мерки в две посоки – за стандартизиране и за правно регулиране на консултативните процеси между институции и граждани по политиките в различните обществени сектори. Изтъкнахме също и реалният принос, който може да окаже гражданският проект за Бяла книга на гражданското участие при формулирането от правителството на визия и мерки в тези две посоки и предложихме тя даслужи като база в предстоящите политически и експертни действия, свързани с този процес.
 
Членовете на контактната група заявихме очакването правителството да вземе предвид съдържащите се в Бялата книга на гражданското участие ценности, принципи и стандарти по въпросите на участието и предложенията за законови промени. Във връзка с това отправихме искане да бъде разработен концептуален правителствен политически документ от типа на белите книги, което да стане в режим на сътрудничество между представители на правителството и експерти от администрацията на Министерски съвет – от една страна и експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) – от друга страна. Искането ни правителството да обяви вижданията си по въпросите на гражданското участие именно чрез политически документБяла книга е продиктувано от необходимосттапланираните политически, нормативни и институционални промени и действията за тяхното постигане да бъдат изложени структурирано, системно и достъпно, вместо това да бъде направено чрез множество, на практика непроследими от гражданите правителствени документи, в които те се загубват и демотивират за участие.Подчертахме, че практика да обявяват с Бели книги политическата си визия относно предизвикателства в дадени политики и планираните промени в тях поддържа Европейската комисия и правителствата в редица европейски страни и че тя следва да бъде въведена и у нас.
 
По време на срещата изтъкнахме разбирането си, че концептуалният политически документ на правителството Бяла книга на гражданското участие, веднъж създаден в условия на експертен консултативен процес, следва да бъде подложен на по-нататъшно и по-широко обществено обсъждане чрез съответни консултативни форми с граждани, с граждански организации и всички заинтересовани в обществото страни. Подчертахме необходимостта политическият документ на правителството по въпросите на гражданското участие и съдържащата се него визия за стандартизиране и регулиране на гражданското участие да придобие нужната политическа и институционална легитимация. Изтъкнахме, че за целта, след приключване на консултациите с гражданите, той трябва бъде приет с Постановление на МС и да служи като основа при планирането и въвеждането в практиката на съответните нормативни и институционални промени.
 
За целите на сътрудничеството при създаването на концептуалния политически документ на правителството предложихме да се подготви и подпише Споразумение със срок на действие 2010-2011 г. за съвместни експертни действия между него и представители на гражданското общество (на гражданска мрежа “Чуй гражданите” и граждански структури, групи и експерти извън нея), съобразно експертизата им по въпросите на участието. Предложихме към споразумението да бъде приложен План за действие, очертаващ експертните и други действия, свързани с обсъждането и синхронизирането на вижданията относно стандартизирането и правното регулиране на гражданското участие, както и с институционализирането на съответ-ните обсъдени документи чрез санкция на Министерски съвет.
 
ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ се позоваха на управленската програма на правителството, в която то залага на диалога с гражданското общество, както и изтъкнаха, че поддържат практики на диалог с граждански организации, с бизнеса и социалните партньори и че ще практикуват и занапред подобни взаимодействия. От страна на дирекция «Държавна администрация» представиха разработения през 2008 г. правителствен портал за обществени конуслтации и свързаните с него указания за провеждане на обществени обсъждания с гражданите по проекти за нормативни актови и стртегии. Същевременно заявиха, че активността на гражданите да коментират по тях е незадоволителна.
По този въпрос застъпихме мнение, че не само активността на гражданите и гражданските организации е незадоволителна, но и самите институции го ползват избирателно. Подчертахме, че тази практика всъщност илюстрира много точно проблема с липсата на цялостна правителствена визия, уреждаща вазимодействията между институии и граждани при правенето на публичните политики чрез единни хоризонтални принципи и правила за консултации и чрез съответната законова регулация, регламентираща ролите и отговорностите на съответните институции. Без такава полиитка потенциалът на отделните добри практики, каквато е и този портал, ще се реализира винаги под реалните им параметри и възможности за въздействие и социални резултати.
 
Срещата приключи с планирането на 2 непосредствени задачи преди следващите срещи:
 
·         съответните длъжностни лица в политическия кабинет на министър-председателя и в специализираната администрация на МС (Дирекция “Държавна администрация”) да се запознаят подробно с гражданския проект за Бяла книга на гражданското участие;
·         контактната застъпническа група да подготви и внесе в Министерски съвет чернова на План за действие, излагаща форми и етапи на взаимодействие между представители на администрацията на МС и на експерти от гражданското общество (от мрежа “Чуй гражданите” и извън нея) за обсъждане на внесени в МС граждански експертни продукти - принципи и стандарти за консултации с гражданите и предложения за законови промени.

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА:Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на структури на гражданското общество за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в Министерски съвет (министър-председател и политически кабинет) за:
  • приемане от правителството с акт на Министерски съвет на политически документ, излагащ цялостна визия (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за процеса на включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране от правителството на съвместни действия с представители на гражданския сектор заобсъждане и планиране на пакет от мерки за промени в политиката по тези въпроси.
 
1.       Застъпнически действия в Министерски съвет и Парламента за:
  • изготвяне, внасяне и приемане на предложения за изменения и допълнения в конкретни нормативни актове, целящи регулирането на процесите на консултации на институциите с гражданите около утвърдени на нацинално ниво минимални стандарти.
  • иницииране от правителството/ Парламента на съвместни действия с представители на гражданския сектор заизготвяне и обсъждане на предложения за изменения в съотносимото към целите на гражданското участие законодателство.
2.       Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се планират следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 оперативни застъпнически групи:
 
Подцел 1 (Първа застъпническа група):Внасяне в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България»; Участие в изготвяне и подписване на Меморандум за сътрудничество между правителството и гражданската коалиция-вносител на Бялата книга, утвърждаващ съвместно обсъждане, доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите в нея ценности, принципи и стандарти.
Подцел 2 (Втора застъпническа група): Внасяне в Министерски съвет (и като паралелен вход в Парламента) на изготвени от граждански експерти предложения за изменения и допълнения в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на процеса на консултация на институциите с гражданите, на базата на утвърдени минимални стандарти.Договаряне на последователни стъпки на сътрудничество между представители на правителството/Парламента и гражданската коалиция по кампанията заизготвяне и обсъждане на изменения в съотносимото законодателство.
Подцел 3 (Трета застъпническа група):  Изготвяне и внасяне за приемане на изменения и допълнения в Правилниците на общинските съвети и администрации на 2 целеви общини, обвързани с единните минимални стандарти, предложени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.
 
В началото на м. октомври на всички, които са заявили желание за участие в някоя от оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен план за действие за следващите 3 месеца.
 
 
 
 
За контакти със Секретариата на кампанията:
 02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

 

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА:Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на структури на гражданското общество за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в Министерски съвет (министър-председател и политически кабинет) за:
  • приемане от правителството с акт на Министерски съвет на политически документ, излагащ цялостна визия (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за процеса на включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране от правителството на съвместни действия с представители на гражданския сектор заобсъждане и планиране на пакет от мерки за промени в политиката по тези въпроси.
 
1.       Застъпнически действия в Министерски съвет и Парламента за:
  • изготвяне, внасяне и приемане на предложения за изменения и допълнения в конкретни нормативни актове, целящи регулирането на процесите на консултации на институциите с гражданите около утвърдени на нацинално ниво минимални стандарти.
  • иницииране от правителството/ Парламента на съвместни действия с представители на гражданския сектор заизготвяне и обсъждане на предложения за изменения в съотносимото към целите на гражданското участие законодателство.
2.       Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се планират следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 оперативни застъпнически групи:
 
Подцел 1 (Първа застъпническа група):Внасяне в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България»; Участие в изготвяне и подписване на Меморандум за сътрудничество между правителството и гражданската коалиция-вносител на Бялата книга, утвърждаващ съвместно обсъждане, доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите в нея ценности, принципи и стандарти.
Подцел 2 (Втора застъпническа група): Внасяне в Министерски съвет (и като паралелен вход в Парламента) на изготвени от граждански експерти предложения за изменения и допълнения в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на процеса на консултация на институциите с гражданите, на базата на утвърдени минимални стандарти.Договаряне на последователни стъпки на сътрудничество между представители на правителството/Парламента и гражданската коалиция по кампанията заизготвяне и обсъждане на изменения в съотносимото законодателство.
Подцел 3 (Трета застъпническа група):  Изготвяне и внасяне за приемане на изменения и допълнения в Правилниците на общинските съвети и администрации на 2 целеви общини, обвързани с единните минимални стандарти, предложени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.
 
В началото на м. октомври на всички, които са заявили желание за участие в някоя от оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен план за действие за следващите 3 месеца.
 
 
 
 
За контакти със Секретариата на кампанията:
 02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

 

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА:Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на структури на гражданското общество за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в Министерски съвет (министър-председател и политически кабинет) за:
  • приемане от правителството с акт на Министерски съвет на политически документ, излагащ цялостна визия (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за процеса на включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране от правителството на съвместни действия с представители на гражданския сектор заобсъждане и планиране на пакет от мерки за промени в политиката по тези въпроси.
 
1.       Застъпнически действия в Министерски съвет и Парламента за:
  • изготвяне, внасяне и приемане на предложения за изменения и допълнения в конкретни нормативни актове, целящи регулирането на процесите на консултации на институциите с гражданите около утвърдени на нацинално ниво минимални стандарти.
  • иницииране от правителството/ Парламента на съвместни действия с представители на гражданския сектор заизготвяне и обсъждане на предложения за изменения в съотносимото към целите на гражданското участие законодателство.
2.       Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се планират следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 оперативни застъпнически групи:
 
Подцел 1 (Първа застъпническа група):Внасяне в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България»; Участие в изготвяне и подписване на Меморандум за сътрудничество между правителството и гражданската коалиция-вносител на Бялата книга, утвърждаващ съвместно обсъждане, доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите в нея ценности, принципи и стандарти.
Подцел 2 (Втора застъпническа група): Внасяне в Министерски съвет (и като паралелен вход в Парламента) на изготвени от граждански експерти предложения за изменения и допълнения в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на процеса на консултация на институциите с гражданите, на базата на утвърдени минимални стандарти.Договаряне на последователни стъпки на сътрудничество между представители на правителството/Парламента и гражданската коалиция по кампанията заизготвяне и обсъждане на изменения в съотносимото законодателство.
Подцел 3 (Трета застъпническа група):  Изготвяне и внасяне за приемане на изменения и допълнения в Правилниците на общинските съвети и администрации на 2 целеви общини, обвързани с единните минимални стандарти, предложени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.
 
В началото на м. октомври на всички, които са заявили желание за участие в някоя от оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен план за действие за следващите 3 месеца.
 
 
 
 
За контакти със Секретариата на кампанията:
 02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

 

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА:Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на структури на гражданското общество за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в Министерски съвет (министър-председател и политически кабинет) за:
  • приемане от правителството с акт на Министерски съвет на политически документ, излагащ цялостна визия (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за процеса на включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране от правителството на съвместни действия с представители на гражданския сектор заобсъждане и планиране на пакет от мерки за промени в политиката по тези въпроси.
 
1.       Застъпнически действия в Министерски съвет и Парламента за:
  • изготвяне, внасяне и приемане на предложения за изменения и допълнения в конкретни нормативни актове, целящи регулирането на процесите на консултации на институциите с гражданите около утвърдени на нацинално ниво минимални стандарти.
  • иницииране от правителството/ Парламента на съвместни действия с представители на гражданския сектор заизготвяне и обсъждане на предложения за изменения в съотносимото към целите на гражданското участие законодателство.
2.       Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се планират следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 оперативни застъпнически групи:
 
Подцел 1 (Първа застъпническа група):Внасяне в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България»; Участие в изготвяне и подписване на Меморандум за сътрудничество между правителството и гражданската коалиция-вносител на Бялата книга, утвърждаващ съвместно обсъждане, доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите в нея ценности, принципи и стандарти.
Подцел 2 (Втора застъпническа група): Внасяне в Министерски съвет (и като паралелен вход в Парламента) на изготвени от граждански експерти предложения за изменения и допълнения в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на процеса на консултация на институциите с гражданите, на базата на утвърдени минимални стандарти.Договаряне на последователни стъпки на сътрудничество между представители на правителството/Парламента и гражданската коалиция по кампанията заизготвяне и обсъждане на изменения в съотносимото законодателство.
Подцел 3 (Трета застъпническа група):  Изготвяне и внасяне за приемане на изменения и допълнения в Правилниците на общинските съвети и администрации на 2 целеви общини, обвързани с единните минимални стандарти, предложени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.
 
В началото на м. октомври на всички, които са заявили желание за участие в някоя от оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен план за действие за следващите 3 месеца.
 
 
 
 
За контакти със Секретариата на кампанията:
 02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

 

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

 
МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА: Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на СГО за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в МС (министър-председател и политически кабинет) за предприемане от страна на правителството на политически действия, насочени към:
  • разработване и приемане с акт на МС на политически документ, излагащ цялостна визия на правителството (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране на сътрудничество с представители на гражданския сектор и набелязване на съвместни действия за ефективна промяна на политиките, свързани с участието.
 
2.      Застъпнически действия в МС (министър-председател и политически кабинет) и в Парламента за приемане на предложения за промени в конкретни нормативни актове, които осигуряват ефективни правни механизми и задължават органите на държавната власт и местното самоуправление да се консултират с гражданите и техните организации и да включват мненията и предложенията им по планираните и провежданите политики.
 
3.      Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се залагат следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 опиративни застъпнически групи:
 
Подцел 1:Внасяне от широка гражданска коалиция за обсъждане и приемане в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България» и подписване на Меморандум за сътрудничество в посока на доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите чрез Бялата книга промени.
Подцел 2: Внасяне за обсъждане и приемане в Министерски съвет (като втори паралелен вход – и в Парламента) на изготвени експертни предложения за промени в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на гражданското участие около единни на нацинално ниво минимални стандарти.
Подцел 3:Изготвяне и внасяне за приемане и последващо пилотно прилагане в 2 целеви общини на изменения и допълнения в Правилници на Общински съвети и общински администрации, произтичащи от единните минимални стандарти, включени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.

В началото на септември на всички, които са заявили желание за участие в оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен първоначален план за действие, който впоследствие ще бъде детайлизиран в самите работни групи.
 
 
 
 
Секретариат на кампанията:
 София 1000, ул. “Граф Игнатиев” № 9, вх. А, тел. 02/ 980-17-16,
електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com
 

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА: Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на СГО за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в МС (министър-председател и политически кабинет) за предприемане от страна на правителството на политически действия, насочени към:
  • разработване и приемане с акт на МС на политически документ, излагащ цялостна визия на правителството (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране на сътрудничество с представители на гражданския сектор и набелязване на съвместни действия за ефективна промяна на политиките, свързани с участието.
 
2.      Застъпнически действия в МС (министър-председател и политически кабинет) и в Парламента за приемане на предложения за промени в конкретни нормативни актове, които осигуряват ефективни правни механизми и задължават органите на държавната власт и местното самоуправление да се консултират с гражданите и техните организации и да включват мненията и предложенията им по планираните и провежданите политики.
 
3.      Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се залагат следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 опиративни застъпнически групи:
 
Подцел 1:Внасяне от широка гражданска коалиция за обсъждане и приемане в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България» и подписване на Меморандум за сътрудничество в посока на доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите чрез Бялата книга промени.
Подцел 2: Внасяне за обсъждане и приемане в Министерски съвет (като втори паралелен вход – и в Парламента) на изготвени експертни предложения за промени в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на гражданското участие около единни на нацинално ниво минимални стандарти.
Подцел 3:Изготвяне и внасяне за приемане и последващо пилотно прилагане в 2 целеви общини на изменения и допълнения в Правилници на Общински съвети и общински администрации, произтичащи от единните минимални стандарти, включени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.

В началото на септември на всички, които са заявили желание за участие в оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен първоначален план за действие, който впоследствие ще бъде детайлизиран в самите работни групи.
 
 
 
 
Секретариат на кампанията:
 София 1000, ул. “Граф Игнатиев” № 9, вх. А, тел. 02/ 980-17-16,
електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com
 

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА: Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на СГО за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в МС (министър-председател и политически кабинет) за предприемане от страна на правителството на политически действия, насочени към:
  • разработване и приемане с акт на МС на политически документ, излагащ цялостна визия на правителството (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране на сътрудничество с представители на гражданския сектор и набелязване на съвместни действия за ефективна промяна на политиките, свързани с участието.
 
2.      Застъпнически действия в МС (министър-председател и политически кабинет) и в Парламента за приемане на предложения за промени в конкретни нормативни актове, които осигуряват ефективни правни механизми и задължават органите на държавната власт и местното самоуправление да се консултират с гражданите и техните организации и да включват мненията и предложенията им по планираните и провежданите политики.
 
3.      Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се залагат следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 опиративни застъпнически групи:
 
Подцел 1:Внасяне от широка гражданска коалиция за обсъждане и приемане в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България» и подписване на Меморандум за сътрудничество в посока на доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите чрез Бялата книга промени.
Подцел 2: Внасяне за обсъждане и приемане в Министерски съвет (като втори паралелен вход – и в Парламента) на изготвени експертни предложения за промени в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на гражданското участие около единни на нацинално ниво минимални стандарти.
Подцел 3:Изготвяне и внасяне за приемане и последващо пилотно прилагане в 2 целеви общини на изменения и допълнения в Правилници на Общински съвети и общински администрации, произтичащи от единните минимални стандарти, включени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.

В началото на септември на всички, които са заявили желание за участие в оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен първоначален план за действие, който впоследствие ще бъде детайлизиран в самите работни групи.
 
 
 
 
Секретариат на кампанията:
 София 1000, ул. “Граф Игнатиев” № 9, вх. А, тел. 02/ 980-17-16,
електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com
 

Публикувана е “Бяла книга на гражданското участие в българия”

Изтегли Бялата книга за гражданското участие в България

Публикувана е “Бяла книга на гражданското участие в българия”

Изтегли проектодокумента

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА: Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на СГО за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в МС (министър-председател и политически кабинет) за предприемане от страна на правителството на политически действия, насочени към:
  • разработване и приемане с акт на МС на политически документ, излагащ цялостна визия на правителството (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране на сътрудничество с представители на гражданския сектор и набелязване на съвместни действия за ефективна промяна на политиките, свързани с участието.
 
2.      Застъпнически действия в МС (министър-председател и политически кабинет) и в Парламента за приемане на предложения за промени в конкретни нормативни актове, които осигуряват ефективни правни механизми и задължават органите на държавната власт и местното самоуправление да се консултират с гражданите и техните организации и да включват мненията и предложенията им по планираните и провежданите политики.
 
3.      Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се залагат следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 опиративни застъпнически групи:
 
Подцел 1:Внасяне от широка гражданска коалиция за обсъждане и приемане в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България» и подписване на Меморандум за сътрудничество в посока на доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите чрез Бялата книга промени.
Подцел 2: Внасяне за обсъждане и приемане в Министерски съвет (като втори паралелен вход – и в Парламента) на изготвени експертни предложения за промени в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на гражданското участие около единни на нацинално ниво минимални стандарти.
Подцел 3:Изготвяне и внасяне за приемане и последващо пилотно прилагане в 2 целеви общини на изменения и допълнения в Правилници на Общински съвети и общински администрации, произтичащи от единните минимални стандарти, включени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.

В началото на септември на всички, които са заявили желание за участие в оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен първоначален план за действие, който впоследствие ще бъде детайлизиран в самите работни групи.
 
 
 
 
Секретариат на кампанията:
 София 1000, ул. “Граф Игнатиев” № 9, вх. А, тел. 02/ 980-17-16,
електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com
 

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА: Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на СГО за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в МС (министър-председател и политически кабинет) за предприемане от страна на правителството на политически действия, насочени към:
  • разработване и приемане с акт на МС на политически документ, излагащ цялостна визия на правителството (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране на сътрудничество с представители на гражданския сектор и набелязване на съвместни действия за ефективна промяна на политиките, свързани с участието.
 
2.      Застъпнически действия в МС (министър-председател и политически кабинет) и в Парламента за приемане на предложения за промени в конкретни нормативни актове, които осигуряват ефективни правни механизми и задължават органите на държавната власт и местното самоуправление да се консултират с гражданите и техните организации и да включват мненията и предложенията им по планираните и провежданите политики.
 
3.      Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се залагат следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 опиративни застъпнически групи:
 
Подцел 1:Внасяне от широка гражданска коалиция за обсъждане и приемане в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България» и подписване на Меморандум за сътрудничество в посока на доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите чрез Бялата книга промени.
Подцел 2: Внасяне за обсъждане и приемане в Министерски съвет (като втори паралелен вход – и в Парламента) на изготвени експертни предложения за промени в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на гражданското участие около единни на нацинално ниво минимални стандарти.
Подцел 3:Изготвяне и внасяне за приемане и последващо пилотно прилагане в 2 целеви общини на изменения и допълнения в Правилници на Общински съвети и общински администрации, произтичащи от единните минимални стандарти, включени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.

В началото на септември на всички, които са заявили желание за участие в оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен първоначален план за действие, който впоследствие ще бъде детайлизиран в самите работни групи.
 
 
 
 
Секретариат на кампанията:
 София 1000, ул. “Граф Игнатиев” № 9, вх. А, тел. 02/ 980-17-16,
електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com
 

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА:Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на структури на гражданското общество за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в Министерски съвет (министър-председател и политически кабинет) за:
  • приемане от правителството с акт на Министерски съвет на политически документ, излагащ цялостна визия (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за процеса на включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране от правителството на съвместни действия с представители на гражданския сектор заобсъждане и планиране на пакет от мерки за промени в политиката по тези въпроси.
 
1.       Застъпнически действия в Министерски съвет и Парламента за:
  • изготвяне, внасяне и приемане на предложения за изменения и допълнения в конкретни нормативни актове, целящи регулирането на процесите на консултации на институциите с гражданите около утвърдени на нацинално ниво минимални стандарти.
  • иницииране от правителството/ Парламента на съвместни действия с представители на гражданския сектор заизготвяне и обсъждане на предложения за изменения в съотносимото към целите на гражданското участие законодателство.
2.       Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се планират следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 оперативни застъпнически групи:
 
Подцел 1 (Първа застъпническа група):Внасяне в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България»; Участие в изготвяне и подписване на Меморандум за сътрудничество между правителството и гражданската коалиция-вносител на Бялата книга, утвърждаващ съвместно обсъждане, доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите в нея ценности, принципи и стандарти.
Подцел 2 (Втора застъпническа група): Внасяне в Министерски съвет (и като паралелен вход в Парламента) на изготвени от граждански експерти предложения за изменения и допълнения в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на процеса на консултация на институциите с гражданите, на базата на утвърдени минимални стандарти.Договаряне на последователни стъпки на сътрудничество между представители на правителството/Парламента и гражданската коалиция по кампанията заизготвяне и обсъждане на изменения в съотносимото законодателство.
Подцел 3 (Трета застъпническа група):  Изготвяне и внасяне за приемане на изменения и допълнения в Правилниците на общинските съвети и администрации на 2 целеви общини, обвързани с единните минимални стандарти, предложени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.
 
В началото на м. октомври на всички, които са заявили желание за участие в някоя от оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен план за действие за следващите 3 месеца.
 
 
 
 
 
 
За контакти със Секретариата на кампанията:
 02/ 980-17-16, електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com

 

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

МОТИВИ ЗА КАМПАНИЯТА:Всички сме еднакво убедени, че проучването и съобразяването от страна на институциите с гледните точки и предложенията на гражданите, на техните организации и обединения в процеса на създаване и реализиране на политики в различните обществени сектори трябва да се случва не след публичното им обявяване от политиците, а преди това. Със сигурност самите вие – като организации или като отделни гражданин, сте пожелавали в даден момент да коментирате или да предложите нещо, което ще генерира обществени ползи, но сте се сблъсквали с липсата на правила, канали и механизми за това.
 
ЦЕЛТА НА КАМПАНИЯТА е да предизвика поредица от промени в политиките, свързани с участието на гражданите във вземането на решения, чрез стандартизиране и регулиране на процеса на участие.
 
СТРАТЕГИЯТА за постигане на целта е обединяване и мобилизиране на СГО за съвместни застъпнически действия в 3 направления:
 
1.      Застъпничество в МС (министър-председател и политически кабинет) за предприемане от страна на правителството на политически действия, насочени към:
  • разработване и приемане с акт на МС на политически документ, излагащ цялостна визия на правителството (ценности, принципи, единни минимални стандарти) за включване на гражданите във формулирането и провеждането на публичните политики.
  • иницииране на сътрудничество с представители на гражданския сектор и набелязване на съвместни действия за ефективна промяна на политиките, свързани с участието.
 
2.      Застъпнически действия в МС (министър-председател и политически кабинет) и в Парламента за приемане на предложения за промени в конкретни нормативни актове, които осигуряват ефективни правни механизми и задължават органите на държавната власт и местното самоуправление да се консултират с гражданите и техните организации и да включват мненията и предложенията им по планираните и провежданите политики.
 
3.      Застъпнически действия за предизвикване на промени в институционалната среда (нормативна база и механизми) на 2 целеви общини, на базата на единните минимални стандарти, които предлагаме чрез Бялата книга.
 
В съответствие с тези 3 направления се залагат следните 3 оперативни подцели на застъпническата кампания, по които ще фокусират работата си 3 опиративни застъпнически групи:
 
Подцел 1:Внасяне от широка гражданска коалиция за обсъждане и приемане в Министерския съвет на основния застъпнически документ на кампанията «Бяла книга на гражданското участие в България» и подписване на Меморандум за сътрудничество в посока на доразвиване и въвеждане в практиката на предлаганите чрез Бялата книга промени.
Подцел 2: Внасяне за обсъждане и приемане в Министерски съвет (като втори паралелен вход – и в Парламента) на изготвени експертни предложения за промени в релевантната нормативна уредба, целящи правно регламентиране на гражданското участие около единни на нацинално ниво минимални стандарти.
Подцел 3:Изготвяне и внасяне за приемане и последващо пилотно прилагане в 2 целеви общини на изменения и допълнения в Правилници на Общински съвети и общински администрации, произтичащи от единните минимални стандарти, включени в “Бялата книга на гражданското участие в България”.
 
В началото на септември на всички, които са заявили желание за участие в оперативните застъпнически групи, ще бъде изпратен първоначален план за действие, който впоследствие ще бъде детайлизиран в самите работни групи.
 
 
 
 
Секретариат на кампанията:
 София 1000, ул. “Граф Игнатиев” № 9, вх. А, тел. 02/ 980-17-16,
електронна поща:  ieifoundation@yahoo.com
 

„ЧУЙ ГРАЖДАНИТЕ!”: КАМПАНИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА

Наръчник “Гражданското участие в пубичните политики” публикуван и он-лайн

Наръчник "Гражданското участие в публичните политики" вече е он-лайн. Наръчникът е издаден от фондация "Междуетническа инициатива за човешки права в рамките на проект "Партньорство на равните възможности" по ОПАК. Изтегли наръчника

Наръчник “Гражданското участие в пубичните политики” публикуван и он-лайн

Наръчник "Гражданското участие в публичните политики" вече е он-лайн. Наръчникът е издаден от фондация "Междуетническа инициатива за човешки права в рамките на проект "Партньорство на равните възможности" по ОПАК. Изтегли наръчника

Наръчник “Гражданското участие в пубичните политики” публикуван ион-лайн

Наръчник “Гражданското участие в публичните политики” вече е он-лайн. Наръчникът е издаден от фондация “Междуетническа инициатива за човешки права в рамките на проект “Партньорство на равните възможности” по ОПАК.

Изтегли наръчника

Издаден е доклад от проучване със заключения и препоръки за консултативните практики в България

Бяла книга на гражданското участие в българия – чернова

Изтегли проектодокумента

Бяла книга на гражданското участие в българия – чернова

Изтегли проектодокумента

Бяла книга на гражданското участие в българия – чернова

Изтегли проектодокумента

Бяла книга на гражданското участие в българия – чернова

Save_the_children_logo

Save_the_children_logo

ENAR_BG

ENAR_BG

Social_Platform

Social_Platform

Проект „Партньорство на равните възможности”: резултати и добри практики

Как да участвате в портала “Гражданите консултират”

Настоящото съобщение има за цел да ви информира за възможността да участвате чрез електронния портал „Гражданите консултират” (http://www.public-consultbg.org/bg/) с мнения, становища и коментари по въпроси на законодателството и текущите политики в областта на защитата правата на човека, интеграцията на малцинствата и социалното включване на уязвимите групи българското общество (може да ги видите изброени на портала и да намерете тази/тези, към проблемите на които сте съпричастни лично, или чрез на мисията на оргнизацията си).
 
 
Самият портал е изграден1 със съвместните усилия на граждански организазции и отразява стремежа за създаване на виртуално пространство, в което представители на структури на гражданското общество, както и индивидуални граждани, ще дават предложения за промени в действащото законодателство и по проекти за нови нормативни актове, по действащи национални политически и стратегически документи. Насъбраната гражданска експертиза ще бъде поставена на вниманието на вземащите решения в съответните институции чрез изпращането на линк, насочващ към портала и по други канали.
 
В рамките на обявените на портала консултации по политики/документи е възможно да допринасяте както със своите лични мнения, становища и коментари, така и да представите общото мнение на група/мрежа от граждански организации, с които работите.
 
Обръщаме се към вас и с поканада предоставите кратка информация за наложителните промени в законодателството в сферата, в която работите, и попадащи в проблемната територия на портала, за да бъдат качени в секция “текущи консултации”. Можете да поддържате връзка с администратора на портала относно по-нататъшното зареждане със и набиране на информация по конкретния документ.
 
При предоставяне на коментари и предложения моля отбелязвате идентификационните данни (лични или на организациите ви – име, адрес и други контактни), които желаете да придужават тектстовете ви на портала.
 
NB:Обявеното от Министерството на образованието, младежта и науката публично обсъждане на Законопроекта за училищното образование дава повод да стартираме чрез портала на кампания за набиране на мнения и предложения от граждани и структури на гражданското общество.
 
Моля, вижте на портала http://www.public-consultbg.org/bg/приложения текст с примерни отправни точки за предложения и коментари по законопроекта, там прилагаме също и самия текст на законопроекта, плюс 2 други релевантни документа като ресурсни материали.
 
 
ОЧАКВАМЕ ВИ С КОМЕНТАРИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ДО 21 МАЙ.
 
 
 
След тази дата постъпилите мнения ще бъдат организирани и предложени на вниманието на ръководството на МОМН – чрез изпращането на линк, насочващ към портала «Гражданите консултират», както и по други канали.
 
Засега системата за придвижване на мненията и предложенията ви до портала работи чрез изпращането им по имейла на адрес ieigroups@gmail.com , като ще бъдат качвани на него от администратора му. При увеличаване обема на постъпващата информация ще бъдат предложени други опции за администрирането й. Ако имате въпроси – пишете пак на този адрес.
1 Порталът е създаден в рамките на проект „Партньорство на равни възможности” на фондация „Междуетническа инициатива за човешки права” (МИЧП), реализиран в партньорство с Български х елзинкски комитет, Център „Образование за демокрация” – Пловдив и фондация „Асоциация Интегро” – Разград, с финансова подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
 
Към момента порталът се поддържа, доразвива и администрира в рамките на проект „Създаване на предложения за законова рамка, стандарти и механизми за ефективно участие на гражданите в публичните политики” на фондация МИЧП, финансиран от програма „ЕЕА Grants на правителствата в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
 

Участвайте в текуща кампания: Министерството на образованието, младежта и науката обяви за публично обсъждане проект на Закон за училищното образование

 

През април 2010 г. правителството обяви проект на Закон за училищното образование. Това е вторият опит в рамките на една година за създаване на такъв закон – предшестван от проекта на Закон за развитие на училищното образование е предучилищното възпитание и подготовка на правителството на тройната коалиция, внесен за разглеждане в МС през март 2009 г., а впоследствие – и в парламентарната Комисия за образование и наука. Поради оставащото малко време до края на мандата на правителството той не бе включен в плана на Народното събрание и цялото нормотворчество остана без последствия.
 
И новият законопроект, както и предишният, стъпва на стратегическия документ “Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г.”, приета с решение на Народното събрание през 2006 г. Част от постановките му приповтарят тези на предшественика му, други бележат нов принос. Същото може да се каже и за проблемните зони и за празнините в новия документ спрямо стария. Със сигурност обаче една голяма отлика между двата законопроекта е обявеният от ръководството на МОМН период (до края на май) за набиране на мнения по него от страна на граждани, граждански организации и всички заинтересовани страни в образованието, докато предишният документ бе изработен в камерен министерски състав и реално обществено обсъждане по него отсъстваше.
 
Така че сега е времето самите ние като граждани и/или родители да си отговорим, както и да дадем видимост на мнението си за това:
1.       доколко предлаганата визия за развитие на училищното образование на България е съотносима към универсалните и европейските ценности и стандарти в сферата на образованието и към стратегическите цели и задачи на европейските образователни политики?
2.       достатъчно надеждни ли са предложените законови гаранции за повишаване качеството на образователната среда и на предлаганите образователни услуги – по отношение осигуряването на адекватни стандарти за качество, на структури и механизми за оценката му,  на санкционни механизми при нарушаване на изискванията за поддържането му?
3.       очертаната в законопроекта визия за ангажиментите на образователната система предлага ли ефективни правни гаранции за преодоляване на нерешените проблеми в образованието – интензивното отпадане на деца от училище, големите разделения в качеството на образованието, особено по етнически разделителни линии; неефективната интеграция на децата от уязвими малцинства и децата със специални образователни потребности; неадекватната подготвеност на младите хора на изхода на училищното образование спрямо потребностите на пазара; ниската мотивация и умения за продължаващо учене през целия живот и пр.?
4.       предложен ли е надежден инструментариум за управление на разнообразието – ще бъде ли училището по-чувствително към местните специфики; към специфичните образователни потребности на децата и учениците от малцинствените етнически групи, на децата и учениците с увреждания; отчита ли потребността от интеркултурно образование и общуване в училище;
5.       по-висока ли е обвързаността на училищното образование и предучилищното възпитание с релевантните международни стандарти в сферата на правата на човека, правата на детето, на малцинствата, на хората с увреждания, на други уязвими групи?
6.       отразени и синхронизирани ли са правата на различните страни в учебния процес – ученици, учители, родители; застава ли ученикът в центъра на образователно-възпитателния процес?
7.       отразени ли са в законопроекта и до каква степен модерните концепции за демократично управление на училището – от участието на учениците и родителите при обсъждането на въпросите, свързани с училищния живот, през инструментите на мандатността на директорите на училищата, до външния контрол върху училищното управление?
8.       заложените финансови механизми в състояние ли да гарантират обезпечаването на политики на равен достъп до качествено образование за децата от всички етнически и социални групи и постигането на заложените цели на училищното образование?
9.       налице ли са законови гаранции, че всички ключови въпроси на училищното образование и предучилищното възпитание ще бъдат надеждно консултирани с гражданите и заинтересованите страни?
10.   бележки и коментари за яснотата и релевантността на целите на държавната политика в областта на училищното образование и принципите при провеждането й, така както са заложени в законопроекта, синхронизираността на групите въпроси, липсващите елементи и пр.
 
В срок до 21 май, на адрес ieigroups@gmail.com ще очакваме предложенията и коментарите ви, като можете да ползвате горните примерни отправни точки, или други, които лично вие приоритизирате.
 
След тази дата постъпилите мнения ще бъдат организирани, качени на портала и предложени на вниманието на ръководството на МОМН – чрез изпращането на линк, насочващ към този портал,  както и по други канали. 
 

Текуща кампания: Министерството на образованието, младежта и науката обяви за публично обсъждане проект на Закон за училищното образование

 

През април 2010 г. правителството обяви проект на Закон за училищното образование. Това е вторият опит в рамките на една година за създаване на такъв закон – предшестван от проекта на Закон за развитие на училищното образование е предучилищното възпитание и подготовка на правителството на тройната коалиция, внесен за разглеждане в МС през март 2009 г., а впоследствие – и в парламентарната Комисия за образование и наука. Поради оставащото малко време до края на мандата на правителството той не бе включен в плана на Народното събрание и цялото нормотворчество остана без последствия.
 
И новият законопроект, както и предишният, стъпва на стратегическия документ “Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г.”, приета с решение на Народното събрание през 2006 г. Част от постановките му приповтарят тези на предшественика му, други бележат нов принос. Същото може да се каже и за проблемните зони и за празнините в новия документ спрямо стария. Със сигурност обаче една голяма отлика между двата законопроекта е обявеният от ръководството на МОМН период (до края на май) за набиране на мнения по него от страна на граждани, граждански организации и всички заинтересовани страни в образованието, докато предишният документ бе изработен в камерен министерски състав и реално обществено обсъждане по него отсъстваше.
 
Така че сега е времето самите ние като граждани и/или родители да си отговорим, както и да дадем видимост на мнението си за това:
1.       доколко предлаганата визия за развитие на училищното образование на България е съотносима към универсалните и европейските ценности и стандарти в сферата на образованието и към стратегическите цели и задачи на европейските образователни политики?
2.       достатъчно надеждни ли са предложените законови гаранции за повишаване качеството на образователната среда и на предлаганите образователни услуги – по отношение осигуряването на адекватни стандарти за качество, на структури и механизми за оценката му,  на санкционни механизми при нарушаване на изискванията за поддържането му?
3.       очертаната в законопроекта визия за ангажиментите на образователната система предлага ли ефективни правни гаранции за преодоляване на нерешените проблеми в образованието – интензивното отпадане на деца от училище, големите разделения в качеството на образованието, особено по етнически разделителни линии; неефективната интеграция на децата от уязвими малцинства и децата със специални образователни потребности; неадекватната подготвеност на младите хора на изхода на училищното образование спрямо потребностите на пазара; ниската мотивация и умения за продължаващо учене през целия живот и пр.?
4.       предложен ли е надежден инструментариум за управление на разнообразието – ще бъде ли училището по-чувствително към местните специфики; към специфичните образователни потребности на децата и учениците от малцинствените етнически групи, на децата и учениците с увреждания; отчита ли потребността от интеркултурно образование и общуване в училище;
5.       по-висока ли е обвързаността на училищното образование и предучилищното възпитание с релевантните международни стандарти в сферата на правата на човека, правата на детето, на малцинствата, на хората с увреждания, на други уязвими групи?
6.       отразени и синхронизирани ли са правата на различните страни в учебния процес – ученици, учители, родители; застава ли ученикът в центъра на образователно-възпитателния процес?
7.       отразени ли са в законопроекта и до каква степен модерните концепции за демократично управление на училището – от участието на учениците и родителите при обсъждането на въпросите, свързани с училищния живот, през инструментите на мандатността на директорите на училищата, до външния контрол върху училищното управление?
8.       заложените финансови механизми в състояние ли да гарантират обезпечаването на политики на равен достъп до качествено образование за децата от всички етнически и социални групи и постигането на заложените цели на училищното образование?
9.       налице ли са законови гаранции, че всички ключови въпроси на училищното образование и предучилищното възпитание ще бъдат надеждно консултирани с гражданите и заинтересованите страни?
10.   бележки и коментари за яснотата и релевантността на целите на държавната политика в областта на училищното образование и принципите при провеждането й, така както са заложени в законопроекта, синхронизираността на групите въпроси, липсващите елементи и пр.
 
В срок до 21 май, на адрес ieigroups@gmail.com ще очакваме предложенията и коментарите ви, като можете да ползвате горните примерни отправни точки, или други, които лично вие приоритизирате.
 
След тази дата постъпилите мнения ще бъдат организирани, качени на портала и предложени на вниманието на ръководството на МОМН – чрез изпращането на линк, насочващ към този портал,  както и по други канали. 
 

Текуща кампания: Министерството на образованието, младежта и науката обяви за публично обсъждане проект на Закон за училищното образование

 

През април 2010 г. правителството обяви проект на Закон за училищното образование. Това е вторият опит в рамките на една година за създаване на такъв закон – предшестван от проекта на Закон за развитие на училищното образование е предучилищното възпитание и подготовка на правителството на тройната коалиция, внесен за разглеждане в МС през март 2009 г., а впоследствие – и в парламентарната Комисия за образование и наука. Поради оставащото малко време до края на мандата на правителството той не бе включен в плана на Народното събрание и цялото нормотворчество остана без последствия.
 
И новият законопроект, както и предишният, стъпва на стратегическия документ “Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г.”, приета с решение на Народното събрание през 2006 г. Част от постановките му приповтарят тези на предшественика му, други бележат нов принос. Същото може да се каже и за проблемните зони и за празнините в новия документ спрямо стария. Със сигурност обаче една голяма отлика между двата законопроекта е обявеният от ръководството на МОМН период (до края на май) за набиране на мнения по него от страна на граждани, граждански организации и всички заинтересовани страни в образованието, докато предишният документ бе изработен в камерен министерски състав и реално обществено обсъждане по него отсъстваше.
 
Така че сега е времето самите ние като граждани и/или родители да си отговорим, както и да дадем видимост на мнението си за това:
1.       доколко предлаганата визия за развитие на училищното образование на България е съотносима към универсалните и европейските ценности и стандарти в сферата на образованието и към стратегическите цели и задачи на европейските образователни политики?
2.       достатъчно надеждни ли са предложените законови гаранции за повишаване качеството на образователната среда и на предлаганите образователни услуги – по отношение осигуряването на адекватни стандарти за качество, на структури и механизми за оценката му,  на санкционни механизми при нарушаване на изискванията за поддържането му?
3.       очертаната в законопроекта визия за ангажиментите на образователната система предлага ли ефективни правни гаранции за преодоляване на нерешените проблеми в образованието – интензивното отпадане на деца от училище, големите разделения в качеството на образованието, особено по етнически разделителни линии; неефективната интеграция на децата от уязвими малцинства и децата със специални образователни потребности; неадекватната подготвеност на младите хора на изхода на училищното образование спрямо потребностите на пазара; ниската мотивация и умения за продължаващо учене през целия живот и пр.?
4.       предложен ли е надежден инструментариум за управление на разнообразието – ще бъде ли училището по-чувствително към местните специфики; към специфичните образователни потребности на децата и учениците от малцинствените етнически групи, на децата и учениците с увреждания; отчита ли потребността от интеркултурно образование и общуване в училище;
5.       по-висока ли е обвързаността на училищното образование и предучилищното възпитание с релевантните международни стандарти в сферата на правата на човека, правата на детето, на малцинствата, на хората с увреждания, на други уязвими групи?
6.       отразени и синхронизирани ли са правата на различните страни в учебния процес – ученици, учители, родители; застава ли ученикът в центъра на образователно-възпитателния процес?
7.       отразени ли са в законопроекта и до каква степен модерните концепции за демократично управление на училището – от участието на учениците и родителите при обсъждането на въпросите, свързани с училищния живот, през инструментите на мандатността на директорите на училищата, до външния контрол върху училищното управление?
8.       заложените финансови механизми в състояние ли да гарантират обезпечаването на политики на равен достъп до качествено образование за децата от всички етнически и социални групи и постигането на заложените цели на училищното образование?
9.       налице ли са законови гаранции, че всички ключови въпроси на училищното образование и предучилищното възпитание ще бъдат надеждно консултирани с гражданите и заинтересованите страни?
10.   бележки и коментари за яснотата и релевантността на целите на държавната политика в областта на училищното образование и принципите при провеждането й, така както са заложени в законопроекта, синхронизираността на групите въпроси, липсващите елементи и пр.
 
В срок до 21 май, на адрес ieigroups@gmail.com ще очакваме предложенията и коментарите ви, като можете да ползвате горните примерни отправни точки, или други, които лично вие приоритизирате.
 
След тази дата постъпилите мнения ще бъдат организирани, качени на портала и предложени на вниманието на ръководството на МОМН – чрез изпращането на линк, насочващ към този портал,  както и по други канали. 
 

Министерството на образованието, младежта и науката обяви за публично обсъждане проект на Закон за училищното образование

 

През април 2010 г. правителството обяви проект на Закон за училищното образование. Това е вторият опит в рамките на една година за създаване на такъв закон – предшестван от проекта на Закон за развитие на училищното образование е предучилищното възпитание и подготовка на правителството на тройната коалиция, внесен за разглеждане в МС през март 2009 г., а впоследствие – и в парламентарната Комисия за образование и наука. Поради оставащото малко време до края на мандата на правителството той не бе включен в плана на Народното събрание и цялото нормотворчество остана без последствия.
 
И новият законопроект, както и предишният, стъпва на стратегическия документ “Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г.”, приета с решение на Народното събрание през 2006 г. Част от постановките му приповтарят тези на предшественика му, други бележат нов принос. Същото може да се каже и за проблемните зони и за празнините в новия документ спрямо стария. Със сигурност обаче една голяма отлика между двата законопроекта е обявеният от ръководството на МОМН период (до края на май) за набиране на мнения по него от страна на граждани, граждански организации и всички заинтересовани страни в образованието, докато предишният документ бе изработен в камерен министерски състав и реално обществено обсъждане по него отсъстваше.
 
Така че сега е времето самите ние като граждани и/или родители да си отговорим, както и да дадем видимост на мнението си за това:
1.       доколко предлаганата визия за развитие на училищното образование на България е съотносима към универсалните и европейските ценности и стандарти в сферата на образованието и към стратегическите цели и задачи на европейските образователни политики?
2.       достатъчно надеждни ли са предложените законови гаранции за повишаване качеството на образователната среда и на предлаганите образователни услуги – по отношение осигуряването на адекватни стандарти за качество, на структури и механизми за оценката му,  на санкционни механизми при нарушаване на изискванията за поддържането му?
3.       очертаната в законопроекта визия за ангажиментите на образователната система предлага ли ефективни правни гаранции за преодоляване на нерешените проблеми в образованието – интензивното отпадане на деца от училище, големите разделения в качеството на образованието, особено по етнически разделителни линии; неефективната интеграция на децата от уязвими малцинства и децата със специални образователни потребности; неадекватната подготвеност на младите хора на изхода на училищното образование спрямо потребностите на пазара; ниската мотивация и умения за продължаващо учене през целия живот и пр.?
4.       предложен ли е надежден инструментариум за управление на разнообразието – ще бъде ли училището по-чувствително към местните специфики; към специфичните образователни потребности на децата и учениците от малцинствените етнически групи, на децата и учениците с увреждания; отчита ли потребността от интеркултурно образование и общуване в училище;
5.       по-висока ли е обвързаността на училищното образование и предучилищното възпитание с релевантните международни стандарти в сферата на правата на човека, правата на детето, на малцинствата, на хората с увреждания, на други уязвими групи?
6.       отразени и синхронизирани ли са правата на различните страни в учебния процес – ученици, учители, родители; застава ли ученикът в центъра на образователно-възпитателния процес?
7.       отразени ли са в законопроекта и до каква степен модерните концепции за демократично управление на училището – от участието на учениците и родителите при обсъждането на въпросите, свързани с училищния живот, през инструментите на мандатността на директорите на училищата, до външния контрол върху училищното управление?
8.       заложените финансови механизми в състояние ли да гарантират обезпечаването на политики на равен достъп до качествено образование за децата от всички етнически и социални групи и постигането на заложените цели на училищното образование?
9.       налице ли са законови гаранции, че всички ключови въпроси на училищното образование и предучилищното възпитание ще бъдат надеждно консултирани с гражданите и заинтересованите страни?
10.   бележки и коментари за яснотата и релевантността на целите на държавната политика в областта на училищното образование и принципите при провеждането й, така както са заложени в законопроекта, синхронизираността на групите въпроси, липсващите елементи и пр.
 
В срок до 21 май, на адрес ieigroups@gmail.com ще очакваме предложенията и коментарите ви, като можете да ползвате горните примерни отправни точки, или други, които лично вие приоритизирате.
 
След тази дата постъпилите мнения ще бъдат организирани, качени на портала и предложени на вниманието на ръководството на МОМН – чрез изпращането на линк, насочващ към този портал,  както и по други канали. 
 

Министерството на образованието, младежта и науката обяви за публично обсъждане проект на Закон за училищното образование

 

През април 2010 г. правителството обяви проект на Закон за училищното образование. Това е вторият опит в рамките на една година за създаване на такъв закон – предшестван от проекта на Закон за развитие на училищното образование е предучилищното възпитание и подготовка на правителството на тройната коалиция, внесен за разглеждане в МС през март 2009 г., а впоследствие – и в парламентарната Комисия за образование и наука. Поради оставащото малко време до края на мандата на правителството той не бе включен в плана на Народното събрание и цялото нормотворчество остана без последствия.
 
И новият законопроект, както и предишният, стъпва на стратегическия документ “Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г.”, приета с решение на Народното събрание през 2006 г. Част от постановките му приповтарят тези на предшественика му, други бележат нов принос. Същото може да се каже и за проблемните зони и за празнините в новия документ спрямо стария. Със сигурност обаче една голяма отлика между двата законопроекта е обявеният от ръководството на МОМН период (до края на май) за набиране на мнения по него от страна на граждани, граждански организации и всички заинтересовани страни в образованието, докато предишният документ бе изработен в камерен министерски състав и реално обществено обсъждане по него отсъстваше.
 
Така че сега е времето самите ние като граждани и/или родители да си отговорим, както и да дадем видимост на мнението си за това:
1.       доколко предлаганата визия за развитие на училищното образование на България е съотносима към универсалните и европейските ценности и стандарти в сферата на образованието и към стратегическите цели и задачи на европейските образователни политики?
2.       достатъчно надеждни ли са предложените законови гаранции за повишаване качеството на образователната среда и на предлаганите образователни услуги – по отношение осигуряването на адекватни стандарти за качество, на структури и механизми за оценката му,  на санкционни механизми при нарушаване на изискванията за поддържането му?
3.       очертаната в законопроекта визия за ангажиментите на образователната система предлага ли ефективни правни гаранции за преодоляване на нерешените проблеми в образованието – интензивното отпадане на деца от училище, големите разделения в качеството на образованието, особено по етнически разделителни линии; неефективната интеграция на децата от уязвими малцинства и децата със специални образователни потребности; неадекватната подготвеност на младите хора на изхода на училищното образование спрямо потребностите на пазара; ниската мотивация и умения за продължаващо учене през целия живот и пр.?
4.       предложен ли е надежден инструментариум за управление на разнообразието – ще бъде ли училището по-чувствително към местните специфики; към специфичните образователни потребности на децата и учениците от малцинствените етнически групи, на децата и учениците с увреждания; отчита ли потребността от интеркултурно образование и общуване в училище;
5.       по-висока ли е обвързаността на училищното образование и предучилищното възпитание с релевантните международни стандарти в сферата на правата на човека, правата на детето, на малцинствата, на хората с увреждания, на други уязвими групи?
6.       отразени и синхронизирани ли са правата на различните страни в учебния процес – ученици, учители, родители; застава ли ученикът в центъра на образователно-възпитателния процес?
7.       отразени ли са в законопроекта и до каква степен модерните концепции за демократично управление на училището – от участието на учениците и родителите при обсъждането на въпросите, свързани с училищния живот, през инструментите на мандатността на директорите на училищата, до външния контрол върху училищното управление?
8.       заложените финансови механизми в състояние ли да гарантират обезпечаването на политики на равен достъп до качествено образование за децата от всички етнически и социални групи и постигането на заложените цели на училищното образование?
9.       налице ли са законови гаранции, че всички ключови въпроси на училищното образование и предучилищното възпитание ще бъдат надеждно консултирани с гражданите и заинтересованите страни?
10.   бележки и коментари за яснотата и релевантността на целите на държавната политика в областта на училищното образование и принципите при провеждането й, така както са заложени в законопроекта, синхронизираността на групите въпроси, липсващите елементи и пр.
 
В срок до 21 май ще очакваме предложенията и коментарите ви, като можете да ползвате горните примерни отправни точки, или други, които лично вие приоритизирате.
 
След тази дата постъпилите мнения ще бъдат организирани и предложени на вниманието на ръководството на МОМН – чрез изпращането на линк, насочващ към този портал,  както и по други канали. 
 

Министерството на образованието, младежта и науката обяви за публично обсъждане проект на Закон за училищното образование

 

През април 2010 г. правителството обяви проект на Закон за училищното образование. Това е вторият опит в рамките на една година за създаване на такъв закон – предшестван от проекта на Закон за развитие на училищното образование е предучилищното възпитание и подготовка на правителството на тройната коалиция, внесен за разглеждане в МС през март 2009 г., а впоследствие – и в парламентарната Комисия за образование и наука. Поради оставащото малко време до края на мандата на правителството той не бе включен в плана на Народното събрание и цялото нормотворчество остана без последствия.
 
 
 
И новият законопроект, както и предишният, стъпва на стратегическия документ “Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г.”, приета с решение на Народното събрание през 2006 г. Част от постановките му приповтарят тези на предшественика му, други бележат нов принос. Същото може да се каже и за проблемните зони и за празнините в новия документ спрямо стария. Със сигурност обаче една голяма отлика между двата законопроекта е обявеният от ръководството на МОМН период (до края на май) за набиране на мнения по него от страна на граждани, граждански организации и всички заинтересовани страни в образованието, докато предишният документ бе изработен в камерен министерски състав и реално обществено обсъждане по него отсъстваше.
 
Така че сега е времето самите ние като граждани и/или родители да си отговорим, както и да дадем видимост на мнението си за това:
1.       доколко предлаганата визия за развитие на училищното образование на България е съотносима към универсалните и европейските ценности и стандарти в сферата на образованието и към стратегическите цели и задачи на европейските образователни политики?
2.       достатъчно надеждни ли са предложените законови гаранции за повишаване качеството на образователната среда и на предлаганите образователни услуги – по отношение осигуряването на адекватни стандарти за качество, на структури и механизми за оценката му,  на санкционни механизми при нарушаване на изискванията за поддържането му?
3.       очертаната в законопроекта визия за ангажиментите на образователната система предлага ли ефективни правни гаранции за преодоляване на нерешените проблеми в образованието – интензивното отпадане на деца от училище, големите разделения в качеството на образованието, особено по етнически разделителни линии; неефективната интеграция на децата от уязвими малцинства и децата със специални образователни потребности; неадекватната подготвеност на младите хора на изхода на училищното образование спрямо потребностите на пазара; ниската мотивация и умения за продължаващо учене през целия живот и пр.?
4.       предложен ли е надежден инструментариум за управление на разнообразието – ще бъде ли училището по-чувствително към местните специфики; към специфичните образователни потребности на децата и учениците от малцинствените етнически групи, на децата и учениците с увреждания; отчита ли потребността от интеркултурно образование и общуване в училище;
5.       по-висока ли е обвързаността на училищното образование и предучилищното възпитание с релевантните международни стандарти в сферата на правата на човека, правата на детето, на малцинствата, на хората с увреждания, на други уязвими групи?
6.       отразени и синхронизирани ли са правата на различните страни в учебния процес – ученици, учители, родители; застава ли ученикът в центъра на образователно-възпитателния процес?
7.       отразени ли са в законопроекта и до каква степен модерните концепции за демократично управление на училището – от участието на учениците и родителите при обсъждането на въпросите, свързани с училищния живот, през инструментите на мандатността на директорите на училищата, до външния контрол върху училищното управление?
8.       заложените финансови механизми в състояние ли да гарантират обезпечаването на политики на равен достъп до качествено образование за децата от всички етнически и социални групи и постигането на заложените цели на училищното образование?
9.       налице ли са законови гаранции, че всички ключови въпроси на училищното образование и предучилищното възпитание ще бъдат надеждно консултирани с гражданите и заинтересованите страни?
10.   бележки и коментари за яснотата и релевантността на целите на държавната политика в областта на училищното образование и принципите при провеждането й, така както са заложени в законопроекта, синхронизираността на групите въпроси, липсващите елементи и пр.
 
В срок до 21 май ще очакваме предложенията и коментарите ви, като можете да ползвате горните примерни отправни точки, или други, които лично вие приоритизирате.
 
След тази дата постъпилите мнения ще бъдат организирани и предложени на вниманието на ръководството на МОМН – чрез изпращането на линк, насочващ към този портал,  както и по други канали. 
 

Как да участвате в портала “Гражданите консултират”

 

Настоящото съобщение има за цел да ви информира за възможността да участвате чрез този електронен портал „Гражданите консултират” с мнения, становища и коментари по въпроси на законодателството и текущите политики в областта на защитата правата на човека, интеграцията на малцинствата и социалното включване на уязвимите групи българското общество (може да ги видите изброени на портала и да намерете тази/тези, към проблемите на които сте съпричастни лично, или чрез мисията на оргнизацията си).
 
 
Самият портал е изграден[1] със съвместните усилия на граждански организазции и отразява стремежа за създаване на виртуално пространство, в което представители на структури на гражданското общество, както и индивидуални граждани, ще дават предложения за промени в действащото законодателство и по проекти за нови нормативни актове, по действащи национални политически и стратегически документи. Насъбраната гражданска експертиза ще бъде поставена на вниманието на вземащите решения в съответните институции чрез изпращането на линк, насочващ към портала и по други канали.
 
В рамките на обявените на портала консултации по политики/документи е възможно да допринасяте както със своите лични мнения, становища и коментари, така и да представите общото мнение на група/мрежа от граждански организации, с които работите.
 
Обръщаме се към вас и с покана да предоставите кратка информация заналожителните промени в законодателството в сферата, в която работите, и попадащи в проблемната територия на портала, за да бъдат качени в секция “текущи консултации”. Можете да поддържате връзка с администратора на портала относно по-нататъшното зареждане със и набиране на информация по конкретния документ. 
 
При предоставяне на коментари и предложения моля отбелязвате идентификационните данни (лични или на организациите ви – име, адрес и други контактни), които желаете да придужават тектстовете ви на портала.
 
Обявеното от Министерството на образованието, младежта и науката публично обсъждане на Законопроекта за училищното образование дава повод да стартираме чрез портала кампания за набиране на мнения и предложения. Очакваме ви с коментари и предложения до 17 май.
 
 
 
NB:Засега системата за придвижване на мненията и предложенията ви до портала работи чрез изпращането им по имейла на адрес ieigroups@gmail.com, за да бъдат качвани на портала от администратора му. При увеличаване обема на постъпващата информация ще бъдат предложени други опции за администрирането й.


[1] Порталът е създаден в рамките на проект „Партньорство на равни възможности” на фондация „Междуетническа инициатива за човешки права” (МИЧП), реализиран в партньорство с Български х елзинкски комитет, Център „Образование за демокрация” – Пловдив и фондация „Асоциация Интегро” – Разград, с финансова подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
 
Към момента порталът се поддържа, доразвива и администрира в рамките на проект „Създаване на предложения за законова рамка, стандарти и механизми за ефективно участие на гражданите в публичните политики” на фондация МИЧП, финансиран от програма „ЕЕА Grants на правителствата в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
 

Как да участвате в портала “Гражданите консултират”

 

Настоящото съобщение има за цел да ви информира за възможността да участвате чрез този електронен портал „Гражданите консултират” с мнения, становища и коментари по въпроси на законодателството и текущите политики в областта на защитата правата на човека, интеграцията на малцинствата и социалното включване на уязвимите групи българското общество (може да ги видите изброени на портала и да намерете тази/тези, към проблемите на които сте съпричастни лично, или чрез мисията на оргнизацията си).
 
 
Самият портал е изграден[1] със съвместните усилия на граждански организазции и отразява стремежа за създаване на виртуално пространство, в което представители на структури на гражданското общество, както и индивидуални граждани, ще дават предложения за промени в действащото законодателство и по проекти за нови нормативни актове, по действащи национални политически и стратегически документи. Насъбраната гражданска експертиза ще бъде поставена на вниманието на вземащите решения в съответните институции чрез изпращането на линк, насочващ към портала и по други канали.
 
В рамките на обявените на портала консултации по политики/документи е възможно да допринасяте както със своите лични мнения, становища и коментари, така и да представите общото мнение на група/мрежа от граждански организации, с които работите.
 
Обръщаме се към вас и с покана да предоставите кратка информация заналожителните промени в законодателството в сферата, в която работите, и попадащи в проблемната територия на портала, за да бъдат качени в секция “текущи консултации”. Можете да поддържате връзка с администратора на портала относно по-нататъшното зареждане със и набиране на информация по конкретния документ. 
 
При предоставяне на коментари и предложения моля отбелязвате идентификационните данни (лични или на организациите ви – име, адрес и други контактни), които желаете да придужават тектстовете ви на портала.
 
Обявеното от Министерството на образованието, младежта и науката публично обсъждане на Законопроекта за училищното образование дава повод да стартираме чрез портала кампания за набиране на мнения и предложения. Очакваме ви с коментари и предложения до 17 май.
 
 
 
NB:Засега системата за придвижване на мненията и предложенията ви до портала работи чрез изпращането им по имейла на адрес ieigroups@gmail.com, за да бъдат качвани на портала от администратора му. При увеличаване обема на постъпващата информация ще бъдат предложени други опции за администрирането й.


[1] Порталът е създаден в рамките на проект „Партньорство на равни възможности” на фондация „Междуетническа инициатива за човешки права” (МИЧП), реализиран в партньорство с Български х елзинкски комитет, Център „Образование за демокрация” – Пловдив и фондация „Асоциация Интегро” – Разград, с финансова подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
 
Към момента порталът се поддържа, доразвива и администрира в рамките на проект „Създаване на предложения за законова рамка, стандарти и механизми за ефективно участие на гражданите в публичните политики” на фондация МИЧП, финансиран от програма „ЕЕА Grants на правителствата в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
 

Участие в портал “Гражданите консултират”

 

Настоящото съобщение има за цел да ви информира за възможността да участвате чрез този електронен портал „Гражданите консултират” с мнения, становища и коментари по въпроси на законодателството и текущите политики в областта на защитата правата на човека, интеграцията на малцинствата и социалното включване на уязвимите групи българското общество (може да ги видите изброени на портала и да намерете тази/тези, към проблемите на които сте съпричастни лично, или чрез мисията на оргнизацията си).
 
 
Самият портал е изграден[1] със съвместните усилия на граждански организазции и отразява стремежа за създаване на виртуално пространство, в което представители на структури на гражданското общество, както и индивидуални граждани, ще дават предложения за промени в действащото законодателство и по проекти за нови нормативни актове, по действащи национални политически и стратегически документи. Насъбраната гражданска експертиза ще бъде поставена на вниманието на вземащите решения в съответните институции чрез изпращането на линк, насочващ към портала и по други канали.
 
В рамките на обявените на портала консултации по политики/документи е възможно да допринасяте както със своите лични мнения, становища и коментари, така и да представите общото мнение на група/мрежа от граждански организации, с които работите.
 
Обръщаме се към вас и с покана да предоставите кратка информация заналожителните промени в законодателството в сферата, в която работите, и попадащи в проблемната територия на портала, за да бъдат качени в секция “текущи консултации”. Можете да поддържате връзка с администратора на портала относно по-нататъшното зареждане със и набиране на информация по конкретния документ. 
 
При предоставяне на коментари и предложения моля отбелязвате идентификационните данни (лични или на организациите ви – име, адрес и други контактни), които желаете да придужават тектстовете ви на портала.
 
Обявеното от Министерството на образованието, младежта и науката публично обсъждане на Законопроекта за училищното образование дава повод да стартираме чрез портала кампания за набиране на мнения и предложения. Очакваме ви с коментари и предложения до 17 май.
 
 
 
NB:Засега системата за придвижване на мненията и предложенията ви до портала работи чрез изпращането им по имейла на адрес ieigroups@gmail.com, за да бъдат качвани на портала от администратора му. При увеличаване обема на постъпващата информация ще бъдат предложени други опции за администрирането й.


[1] Порталът е създаден в рамките на проект „Партньорство на равни възможности” на фондация „Междуетническа инициатива за човешки права” (МИЧП), реализиран в партньорство с Български х елзинкски комитет, Център „Образование за демокрация” – Пловдив и фондация „Асоциация Интегро” – Разград, с финансова подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
 
Към момента порталът се поддържа, доразвива и администрира в рамките на проект „Създаване на предложения за законова рамка, стандарти и механизми за ефективно участие на гражданите в публичните политики” на фондация МИЧП, финансиран от програма „ЕЕА Grants на правителствата в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
 

Как да участвате в портала

Настоящото съобщение има за цел да ви информира за възможността да участвате чрез електронния портал „Гражданите консултират” (http://www.public-consultbg.org/bg/) с мнения, становища и коментари по въпроси на законодателството и текущите политики в областта на защитата правата на човека, интеграцията на малцинствата и социалното включване на уязвимите групи българското общество (може да ги видите изброени на портала и да намерете тази/тези, към проблемите на които сте съпричастни лично, или чрез мисията на оргнизацията си).
 
 
Самият портал е изграден1 със съвместните усилия на граждански организазции и отразява стремежа за създаване на виртуално пространство, в което представители на структури на гражданското общество, както и индивидуални граждани, ще дават предложения за промени в действащото законодателство и по проекти за нови нормативни актове, по действащи национални политически и стратегически документи. Насъбраната гражданска експертиза ще бъде поставена на вниманието на вземащите решения в съответните институции чрез изпращането на линк, насочващ към портала и по други канали.
 
В рамките на обявените на портала консултации по политики/документи е възможно да допринасяте както със своите лични мнения, становища и коментари, така и да представите общото мнение на група/мрежа от граждански организации, с които работите.
 
Обръщаме се към вас и с поканада предоставите кратка информация за наложителните промени в законодателството в сферата, в която работите, и попадащи в проблемната територия на портала, за да бъдат качени в секция “текущи консултации”. Можете да поддържате връзка с администратора на портала относно по-нататъшното зареждане със и набиране на информация по конкретния документ.
 
При предоставяне на коментари и предложения моля отбелязвате идентификационните данни (лични или на организациите ви – име, адрес и други контактни), които желаете да придужават тектстовете ви на портала.
 
NB: Обявеното от Министерството на образованието, младежта и науката публично обсъждане на Законопроекта за училищното образование дава повод да стартираме чрез портала на кампания за набиране на мнения и предложения от граждани и структури на гражданското общество.
 
Моля, вижте на портала http://www.public-consultbg.org/bg/приложения текст с примерни отправни точки за предложения и коментари по законопроекта, там прилагаме също и самия текст на законопроекта, плюс 2 други релевантни документа като ресурсни материали.
 
 
ОЧАКВАМЕ ВИ С КОМЕНТАРИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ДО 21 МАЙ.
 
 
 
След тази дата постъпилите мнения ще бъдат организирани и предложени на вниманието на ръководството на МОМН – чрез изпращането на линк, насочващ към портала «Гражданите консултират», както и по други канали.
 
Засега системата за придвижване на мненията и предложенията ви до портала работи чрез изпращането им по имейла на адрес ieigroups@gmail.com , като ще бъдат качвани на него от администратора му. При увеличаване обема на постъпващата информация ще бъдат предложени други опции за администрирането й. Ако имате въпроси – пишете пак на този адрес.
1 Порталът е създаден в рамките на проект „Партньорство на равни възможности” на фондация „Междуетническа инициатива за човешки права” (МИЧП), реализиран в партньорство с Български х елзинкски комитет, Център „Образование за демокрация” – Пловдив и фондация „Асоциация Интегро” – Разград, с финансова подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
 
Към момента порталът се поддържа, доразвива и администрира в рамките на проект „Създаване на предложения за законова рамка, стандарти и механизми за ефективно участие на гражданите в публичните политики” на фондация МИЧП, финансиран от програма „ЕЕА Grants на правителствата в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
 

Участие в портал “Гражданите консултират”

 

Настоящото съобщение има за цел да ви информира за възможността да участвате чрез този електронен портал „Гражданите консултират” с мнения, становища и коментари по въпроси на законодателството и текущите политики в областта на защитата правата на човека, интеграцията на малцинствата и социалното включване на уязвимите групи българското общество (може да ги видите изброени на портала и да намерете тази/тези, към проблемите на които сте съпричастни лично, или чрез мисията на оргнизацията си).
 
Самият портал е изграден[1] със съвместните усилия на граждански организазции и отразява стремежа за създаване на виртуално пространство, в което представители на структури на гражданското общество, както и индивидуални граждани, ще дават предложения за промени в действащото законодателство и по проекти за нови нормативни актове, по действащи национални политически и стратегически документи. Насъбраната гражданска експертиза ще бъде поставена на вниманието на вземащите решения в съответните институции чрез изпращането на линк, насочващ към портала и по други канали.
 
В рамките на обявените на портала консултации по политики/документи е възможно да допринасяте както със своите лични мнения, становища и коментари, така и да представите общото мнение на група/мрежа от граждански организации, с които работите.
 
Обръщаме се към вас и с покана да предоставите кратка информация заналожителните промени в законодателството в сферата, в която работите, и попадащи в проблемната територия на портала, за да бъдат качени в секция “текущи консултации”. Можете да поддържате връзка с администратора на портала относно по-нататъшното зареждане със и набиране на информация по конкретния документ. 
 
При предоставяне на коментари и предложения моля отбелязвате идентификационните данни (лични или на организациите ви – име, адрес и други контактни), които желаете да придужават тектстовете ви на портала.
 
Обявеното от Министерството на образованието, младежта и науката публично обсъждане на Законопроекта за училищното образование дава повод да стартираме чрез портала кампания за набиране на мнения и предложения. Очакваме ви с коментари и предложения до 17 май.
 
 
 
NB:Засега системата за придвижване на мненията и предложенията ви до портала работи чрез изпращането им по имейла на адрес ieigroups@gmail.com, за да бъдат качвани на портала от администратора му. При увеличаване обема на постъпващата информация ще бъдат предложени други опции за администрирането й.


[1] Порталът е създаден в рамките на проект „Партньорство на равни възможности” на фондация „Междуетническа инициатива за човешки права” (МИЧП), реализиран в партньорство с Български х елзинкски комитет, Център „Образование за демокрация” – Пловдив и фондация „Асоциация Интегро” – Разград, с финансова подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
 
Към момента порталът се поддържа, доразвива и администрира в рамките на проект „Създаване на предложения за законова рамка, стандарти и механизми за ефективно участие на гражданите в публичните политики” на фондация МИЧП, финансиран от програма „ЕЕА Grants на правителствата в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
 

Участие в портал “Гражданите консултират”

Участвайте в текуща кампания: Министерството на образованието, младежта и науката обяви за публично обсъждане проект на Закон за училищното образование

 

През април 2010 г. правителството обяви проект на Закон за училищното образование. Това е вторият опит в рамките на една година за създаване на такъв закон – предшестван от проекта на Закон за развитие на училищното образование е предучилищното възпитание и подготовка на правителството на тройната коалиция, внесен за разглеждане в МС през март 2009 г., а впоследствие – и в парламентарната Комисия за образование и наука. Поради оставащото малко време до края на мандата на правителството той не бе включен в плана на Народното събрание и цялото нормотворчество остана без последствия.
 
И новият законопроект, както и предишният, стъпва на стратегическия документ “Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г.”, приета с решение на Народното събрание през 2006 г. Част от постановките му приповтарят тези на предшественика му, други бележат нов принос. Същото може да се каже и за проблемните зони и за празнините в новия документ спрямо стария. Със сигурност обаче една голяма отлика между двата законопроекта е обявеният от ръководството на МОМН период (до края на май) за набиране на мнения по него от страна на граждани, граждански организации и всички заинтересовани страни в образованието, докато предишният документ бе изработен в камерен министерски състав и реално обществено обсъждане по него отсъстваше.
 
Така че сега е времето самите ние като граждани и/или родители да си отговорим, както и да дадем видимост на мнението си за това:
1.       доколко предлаганата визия за развитие на училищното образование на България е съотносима към универсалните и европейските ценности и стандарти в сферата на образованието и към стратегическите цели и задачи на европейските образователни политики?
2.       достатъчно надеждни ли са предложените законови гаранции за повишаване качеството на образователната среда и на предлаганите образователни услуги – по отношение осигуряването на адекватни стандарти за качество, на структури и механизми за оценката му,  на санкционни механизми при нарушаване на изискванията за поддържането му?
3.       очертаната в законопроекта визия за ангажиментите на образователната система предлага ли ефективни правни гаранции за преодоляване на нерешените проблеми в образованието – интензивното отпадане на деца от училище, големите разделения в качеството на образованието, особено по етнически разделителни линии; неефективната интеграция на децата от уязвими малцинства и децата със специални образователни потребности; неадекватната подготвеност на младите хора на изхода на училищното образование спрямо потребностите на пазара; ниската мотивация и умения за продължаващо учене през целия живот и пр.?
4.       предложен ли е надежден инструментариум за управление на разнообразието – ще бъде ли училището по-чувствително към местните специфики; към специфичните образователни потребности на децата и учениците от малцинствените етнически групи, на децата и учениците с увреждания; отчита ли потребността от интеркултурно образование и общуване в училище;
5.       по-висока ли е обвързаността на училищното образование и предучилищното възпитание с релевантните международни стандарти в сферата на правата на човека, правата на детето, на малцинствата, на хората с увреждания, на други уязвими групи?
6.       отразени и синхронизирани ли са правата на различните страни в учебния процес – ученици, учители, родители; застава ли ученикът в центъра на образователно-възпитателния процес?
7.       отразени ли са в законопроекта и до каква степен модерните концепции за демократично управление на училището – от участието на учениците и родителите при обсъждането на въпросите, свързани с училищния живот, през инструментите на мандатността на директорите на училищата, до външния контрол върху училищното управление?
8.       заложените финансови механизми в състояние ли да гарантират обезпечаването на политики на равен достъп до качествено образование за децата от всички етнически и социални групи и постигането на заложените цели на училищното образование?
9.       налице ли са законови гаранции, че всички ключови въпроси на училищното образование и предучилищното възпитание ще бъдат надеждно консултирани с гражданите и заинтересованите страни?
10.   бележки и коментари за яснотата и релевантността на целите на държавната политика в областта на училищното образование и принципите при провеждането й, така както са заложени в законопроекта, синхронизираността на групите въпроси, липсващите елементи и пр.
 
В срок до 21 май, на адрес ieigroups@gmail.com ще очакваме предложенията и коментарите ви, като можете да ползвате горните примерни отправни точки, или други, които лично вие приоритизирате.
 
След тази дата постъпилите мнения ще бъдат организирани, качени на портала и предложени на вниманието на ръководството на МОМН – чрез изпращането на линк, насочващ към този портал,  както и по други канали. 
 

Министерството на образованието, младежта и науката обяви за публично обсъждане проект на Закон за училищното образование

 

През април 2010 г. правителството обяви проект на Закон за училищното образование. Това е вторият опит в рамките на една година за създаване на такъв закон – предшестван от проекта на Закон за развитие на училищното образование е предучилищното възпитание и подготовка на правителството на тройната коалиция, внесен за разглеждане в МС през март 2009 г., а впоследствие – и в парламентарната Комисия за образование и наука. Поради оставащото малко време до края на мандата на правителството той не бе включен в плана на Народното събрание и цялото нормотворчество остана без последствия.
 
 
 
 
 
И новият законопроект, както и предишният, стъпва на стратегическия документ “Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г.”, приета с решение на Народното събрание през 2006 г. Част от постановките му приповтарят тези на предшественика му, други бележат нов принос. Същото може да се каже и за проблемните зони и за празнините в новия документ спрямо стария. Със сигурност обаче една голяма отлика между двата законопроекта е обявеният от ръководството на МОМН период (до края на май) за набиране на мнения по него от страна на граждани, граждански организации и всички заинтересовани страни в образованието, докато предишният документ бе изработен в камерен министерски състав и реално обществено обсъждане по него отсъстваше.
 
Така че сега е времето самите ние като граждани и/или родители да си отговорим, както и да дадем видимост на мнението си за това:
1.       доколко предлаганата визия за развитие на училищното образование на България е съотносима към универсалните и европейските ценности и стандарти в сферата на образованието и към стратегическите цели и задачи на европейските образователни политики?
2.       достатъчно надеждни ли са предложените законови гаранции за повишаване качеството на образователната среда и на предлаганите образователни услуги – по отношение осигуряването на адекватни стандарти за качество, на структури и механизми за оценката му,  на санкционни механизми при нарушаване на изискванията за поддържането му?
3.       очертаната в законопроекта визия за ангажиментите на образователната система предлага ли ефективни правни гаранции за преодоляване на нерешените проблеми в образованието – интензивното отпадане на деца от училище, големите разделения в качеството на образованието, особено по етнически разделителни линии; неефективната интеграция на децата от уязвими малцинства и децата със специални образователни потребности; неадекватната подготвеност на младите хора на изхода на училищното образование спрямо потребностите на пазара; ниската мотивация и умения за продължаващо учене през целия живот и пр.?
4.       предложен ли е надежден инструментариум за управление на разнообразието – ще бъде ли училището по-чувствително към местните специфики; към специфичните образователни потребности на децата и учениците от малцинствените етнически групи, на децата и учениците с увреждания; отчита ли потребността от интеркултурно образование и общуване в училище;
5.       по-висока ли е обвързаността на училищното образование и предучилищното възпитание с релевантните международни стандарти в сферата на правата на човека, правата на детето, на малцинствата, на хората с увреждания, на други уязвими групи?
6.       отразени и синхронизирани ли са правата на различните страни в учебния процес – ученици, учители, родители; застава ли ученикът в центъра на образователно-възпитателния процес?
7.       отразени ли са в законопроекта и до каква степен модерните концепции за демократично управление на училището – от участието на учениците и родителите при обсъждането на въпросите, свързани с училищния живот, през инструментите на мандатността на директорите на училищата, до външния контрол върху училищното управление?
8.       заложените финансови механизми в състояние ли да гарантират обезпечаването на политики на равен достъп до качествено образование за децата от всички етнически и социални групи и постигането на заложените цели на училищното образование?
9.       налице ли са законови гаранции, че всички ключови въпроси на училищното образование и предучилищното възпитание ще бъдат надеждно консултирани с гражданите и заинтересованите страни?
10.   бележки и коментари за яснотата и релевантността на целите на държавната политика в областта на училищното образование и принципите при провеждането й, така както са заложени в законопроекта, синхронизираността на групите въпроси, липсващите елементи и пр.
 
В срок до 21 май ще очакваме предложенията и коментарите ви, като можете да ползвате горните примерни отправни точки, или други, които лично вие приоритизирате.
 
След тази дата постъпилите мнения ще бъдат организирани и предложени на вниманието на ръководството на МОМН – чрез изпращането на линк, насочващ към този портал,  както и по други канали. 
 

Министерството на образованието, младежта и науката обяви за публично обсъждане проект на Закон за училищното образование

Публикувана е "Бяла книга на гражданското участие в българия"

Изтегли Бялата книга за гражданското участие в България

FRMC new banner copy

FRMC new banner copy

Права на човека по време на предварително задържане и условия в затворите в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на правата на човека по време на предварително задържане и условия в затворите в България – към ноември 2009 г. до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г.

Изтегли целия доклад

Изтегли компонента за правата на човека по време на предварително задържане и условия в затворите

Обобщените изводи и препоръки от наблюдението В настоящия си вид българската пенитенциарна система все още допуска сериозни разминавания с международните стандарти по правата на човека. Поради това тя трябва да измине дълъг път до привеждане на материалните и моралните условия в българските затвори в съответствие с тези стандарти. За цялостното осъществяване на реформа в пенитенциарните заведения в България е необходимо отговорните държавни институции спешно да предприемат следните стъпки:

  1. Да се изготви управленска стратегия за дългосрочно решаване на проблема с пренаселеността в българските затвори и в общежитията от закрит и преходен тип.
  2. Да се предприемат мерки жените и непълнолетните да не бъдат дискриминирани в сравнение с мъжете, като им се осигури възможност да изтърпяват наказанията си възможно най-близо до своето местоживеене. Може би първа стъпка в тази посока би било обособяването на секция за жени към затвора в София. Намирането на квалифициран персонал за работа с лишените от свобода жени би било по-лесно в столицата, а по този начин жените от София и Западна България биха изтърпявали присъдите си по-близо до домовете си.
  3. С оглед на изискването лишените от свобода да изтърпяват наказанията си възможно най-близо до своето местоживеене е необходимо изграждане на повече общежития от закрит тип за нерецидивисти, които на настоящия етап са общо три за цялата страна. В Източна България няма такъв тип общежития за мъже.
  4. В съответствие с Правило 23.1 на новите ЕПЗ, във всеки един случай администрацията на затвора следва да осигурява възможност за правна помощ на нуждаещи се затворници, включително за дисциплинарни процедури и за решаване на други техни граждански права, които могат да възникнат по време на изпълнението на наказанието. С оглед на това би било добре да се обсъди целесъобразността от отпускане на щат за юристконсулти в затворите.
  5. С оглед на непрекъснатото увеличаване на броя на лишените от свобода с наложени доживотни присъди, да се предприемат стъпки за тяхното настаняване и разпределяне не само в резултат на присъдата, а и на оценката на техните нужди и актуализираната оценка на риска, въз основа на които да се изготвят индивидуализирани планове за изтърпяване на присъдата. В тези планове е необходимо да са включени оптимални режимни и ресоциализационни дейности.
  6. В съответствие с Конституцията на Република България и изискванията на ЕКПЧ, проверка на кореспонденцията на лишените от свобода да се извършва само с конкретно разрешение на съдебната власт.
  7. В съответствие с Правило 28.1 на новите ЕПЗ, да се осигури възможност за достъп до образователни програми за всички затворници.
  8. Да се отмени ограничението за провеждане на телефонни разговори само с определен кръг лица.
  9. За удовлетворяване на религиозните потребности на мюсюлманите в затворите да се осигури достъп на свещенослужител от това вероизповедание, който да провежда богослужения с такива лишени от свобода.
  10. Медицинските процедури и медицинското обслужване на лишените от свобода да се приведат в съответствие с действащото българско законодателство в сферата на здравеопазването.
  11. Да се осигури достъп на затворниците до услугите, финансирани от Здравноосигурителната каса, без оглед на актуалния им здравноосигурителен статус.
  12. Да се приведат медицинските центрове и болници в местата за лишаване от свобода в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения.
  13. Да се осигури спазване на изискванията на Закона за здравето в частта за информирано съгласие.
  14. Да се упражнява реален и обективен санитарно-епидемиологичен контрол.
  15. В местата за лишаване от свобода да се изпълняват националните програми за профилактика и превенция, определени от министъра на здравеопазването и Националния рамков договор.
  16. Да се изготвя отчет за извършените медицински дейности към Министерството на здравеопазването.
  17. Да се въведат специални процедури по освидетелстване и прегледи за целите на формални съдебни процедури на лишените от свобода, които да са отделни от медицинското обслужване на лишените от свобода.
  18. Да се осигури законова и практическа възможност на лишените от свобода за избор на финансирано от тях лечение от външен лекар.
  19. Да се гарантира активно и задължително участие на медицинските служби в набавянето на информация и изясняване причините за болест и смърт при затворниците. В случай на смърт на лишен от свобода, на медицинската служба в затвора да се изпращат копия от аутопсионни протоколи и други относими към случая медицински документи.
  20. На лишени от свобода, страдащи от зависимости, да бъде предоставена възможност за адекватно лечение и провеждане на необходимата терапия.
  21. Да се осъществи включването на работещите затворници в социалната осигурителна система.
  22. Да се осигури обследване и оптимизиране на работните места на затворниците за здравословни и безопасни условия на труд по изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актове.
  23. Да се обективизира формирането на възнагражденията на работещите на норма затворници.
  24. Да се направят промени в законодателството с цел да се осигури допустимост на исковете на пострадалите по време на работа затворници за трудова злополука и професионална болест по общия ред за България.
  25. В българското пенитенциарно законодателство да се установят дисциплинарни състави, които да предвиждат конкретни наказания за конкретни нарушения. Наказанията трябва да бъдат съразмерни на тежестта на нарушенията.
  26. Чрез закон да се установи независим орган и процедура за налагане на дисциплинарни мерки, които да съответстват на принципите на справедливия процес.
  27. Дисциплинарната политика в различните места за лишаване от свобода да се съгласува и да се разработи единен кодекс за поведение на пенитенциарните служители при налагане на дисциплинарни санкции.
  28. Материалните условия в местата за изтърпяване на дисциплинарните наказания, които предвиждат изолиране, да се приведат в съответствие с международните стандарти, за да се предотврати превръщането на наказанието в нечовешко и унизително третиране.
  29. Да се установи ефективен съдебен контрол върху дисциплинарните мерки, включително върху настаняването и лишаването от работа и зачитането на работните дни.
  30. Да се въведе единна система на документиране на всички случаи на употреба на сила и помощни средства спрямо лишени от свобода, както и система на ефективно разследване на жалби от тях от независим орган.
  31. Да се преустанови откритото носене на палки от надзорно-охранителния състав.
  32. С цел избягване на корупционните практики и произвола, да се установят ясни критерии и съгласувана писмена политика по отношение на условно – предсрочното освобождаване.

Малцинствата и здравеопазването в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на малцинствата (в частност ромите) и здравеопазването в България – към ноември 2009 г. до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г.Изтегли целия доклад  Изтегли компонента за малцинствата и здравеопазването Наблюдателите се позовават главно (но не единствено) на Националния план за действие по инициативата Десетилетие на ромското включване 2005-2015 (Десетилетието), нормативни документи, секторни стратегически и опeративни документи за интеграция на ромите, доклади и отчети на съответни институциии, имащи отношение към темата. Обобщените изводи и препоръки от наблюдението И през 2008-2009 г. не бе осъществен мониторинг на изпълнението на Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, както и оценяване на постигнатите резултати, въпреки че това е заложено в самата Стратегия. Такава система не е изградена по никоя от приетите стратегии/планове/програми, имащи отношение към интеграцията/социалното включване на малцинствата и в частност на ромите. Няма изградена мониторингова система и по Националния план за действие по Десетилетие на ромското включване. Препоръки към РИОКОЗ и МЗ:

  • Партньорството между РИОКОЗ и местните общности е добре да продължи и да се превърне в устойчива политика, защото макар и труден, това е един от успешните начини за повишаване здравната култура и образование по-места на групите в неравностойно положение.
  • Здравно-информационни дейности от подобен характер би било добре да се развиват по подходящ начин в училищата и детските градини на ромските квартали и отдалечените райони. Наблюдава се интерес, както от страна на учителите, така и от страна на децата.
  • Необходимо е изготвянето и разпространение на качествени здравно-образователни съвременни материали, защото местните РИОКОЗ разполагат с ограничени ресурси и лоша материална база.
  • Подготовка и издания на подходящи видео-материали, с каквито в момента РИОКОЗ не разполага – например – кратки, съвременни изработени филмчета, видео-клипове и т.н., съобразени със спецификата на целевата група.
  • Обмяна на добри практики и конкретни примери от работата на различните области

Препоръки по отношение подобряване на достъпа до здравни услуги и подобряване на качеството на здравните услуги в малките населени места:

  • Да се преодолее проблемът с ограничения брой направления;
  • Подобряване на информираността на пациентите и обслужването (особено в малките населени места с преобладаващо малцинствено население);
  • Оптимизиране на графика на посещение на общопрактикуващите лекари в малките населени места и съобразяване с нуждите на местните хора;

Препоръки към местните институции и общинска администрация:

  • Популяризиране на ролята и работата на здравния медиатор на местно ниво като основен посредник при организирането на здравно-информационни инициативи:
  • Оказване на съдействие от страна на общините за популяризиране на ролята и професията на здравния медиатор чрез публикуване информация за ролята му на уеб сайта на общината, чрез представяне на публични отчети за дейността му, за решени от него казуси и др.;
  • Местната власт да изгради собствена стратегия за въвеждане и представяне на здравния медиатор като необходима и полезна фигура в медицинските и здравните среди;
  • Периодично организиране на здравно-информационни кампании по различни актуални теми на регионално ниво, с помощта на здравния медиатор – основна фигура при осъществяване на връзка между общността, институциите и всички заинтересовани граждани;
  • Подобряване популяризирането в медиите на позитивни практики, свързани с работа по проекти сред групи в неравностойно положение.

Подобряване на достъпа до качествени здравни услуги:

  • Подобряване на здравните услуги на местно ниво, включително и осигуряване на допълнителни работни места за нови здравни медиатори (ако е необходимо);
  • Подобряване работа с медицинските среди и специалисти – създаване на по-добри условия на работа на общопрактикуващите лекари, които обслужват пациенти от групи в неравностойно положение;
  • Разработване на модели на местно ниво за работа с рискови групи и осигуряване на човешки ресурс, включително и ЗМ;
  • Осигуряване на добри медицински специалисти за всички (напр. осигуряване на детски пневмо-фтизиатри за лечение на деца от туберкулоза в област Разград. Недостатъчна е борбата с туберкулозата в област Разград);
  • Отчитане на културните специфики в дадено населено място от страна на общината и съобразяване със спецификите при планиране на местни политики за подобряване на здравното състояние на населението;

Препоръки към Министерство на здравеопазването (МЗ), Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към МС и др.

  • Да се гарантира и осигури устойчивост на бюджета за одобрения План за действие за скрининг и ранна диагностика минимум за 3 години или в рамките на Десетилетието на ромското включване;
  • Да се осъществят предвидените прегледи с мобилни кабинети в целевите области и населени места, описани в План за действие за скрининг и ранна диагностика;
  • Да се осигури здравно образование в училищата съвместно с МОМН и МЗ, както и да се представя професията на здравния медиатор в училищата;
  • Да се подобри координацията между заинтересованите страни – НССЕДВ към МС, МЗ, Областни администрации, РЦЗ, здравния медиатор, общини и др.;
  • Да се създадат работещи механизми за работа с рискови групи с участието на здравните медиатори и общините;
  • Да се отчитат културните специфики при планиране на проекти, програми и др. дейности;
  • Да се предприемат широки и масирани кампании за представяне на професията на здравния медиатор като част от политиката на МЗ за подобряване достъпа до здравни услуги;
  • Да се съдейства за задължително обхващане на всички бременни от женска консултация независимо от техния осигурителен статус, включително и чрез законодателни промени;
  • Да се създаде схема/модел за включване на нови здравни медиатори в нови общини, която схема да се координира на национално ниво;

Препоръки при извършване на профилактичните прегледи с мобилната техника:

  • Индивидуален и диференциран подход на работа и организация на дейностите в различните целеви области и населени места с оглед местни специфики на етническите общности;
  • Диференциран подход при изготвяне на план-график за профилактични прегледи с мобилна техника и гъвкав подход от страна на институциите и мобилните екипи;
  • Оказване на институционална подкрепа от страна на партньорите – МЗ, НССЕДВ към МС, МТСП за назначаване на здравните медиатори като ключов фактор за постигане на по-добри резултати при провеждане на целенасочени програми в населени места с компактно ромско население;
  • Осигуряването на бюджет за прегледите при организирането на профилактични програми, защото липсата на адекватен бюджет създава сериозни рискове за напрежение и демотивация в общностите;
  • Добрата координация и партньорство между институциите на местно и регионално ниво, включително РЦЗ, РИОКОЗ, общини, кметства, областни администрации, ЗМ, ОПЛ, МЦ, за да се гарантира по-голяма ефективност при провеждане на подобни профилактични прегледи и програми;
  • З

  • а ефективното използване на апаратурата в мобилните единици е важно, районните центрове по здравеопазване да избират специалисти, които имат необходимата квалификация да работят с тази апаратура и да използват напълно нейните диагностични възможности и капацитет, а също да преминават през кратко обучение за работа с апаратурата;
  • Включването на местни медии в отразяването на събития и ангажирането им с програмите също е от изключителна важност за осигуряване на максимална прозрачност и информираност на населението;
  • Предварителната работа и проучване на населените места, включително достъп до здравни грижи и профилактични дейности от страна на общопрактикуващите лекари, здравен профил на населението, образователен статус и др. с цел провеждане на успешни профилактични програми;
  • Разработените информационни и промоционни материали, съпътствани от специални информационни и образователни събития, да се използват като стимул и награда за работата на доброволците в проектните области. Това е от основно значение за успеха на инициативите и е препоръчително да се осъществява при подобни проекти с фокус роми;
  • Предварителна работа на терен, планирането и запознаването с общностите, доброто познаване на нуждите и изследване на проблемите на местно ниво гарантират по-добро изпълнение на дейностите по подобни проекти.

Изводи по отношение на работата на здравните медиатори:

  • При реализиране на проектите по Програмата ФАР здравните медиатори отново имаха възможност да участват в организирането и провеждането на профилактични прегледи с мобилна техника. Те се справят много добре при подпомагане работата на мобилната техника. Местните институции, медицинските специалисти и общопрактикуващите лекари споделят, че на местата където има опитни здравни медиатори, прегледите протичат при много по-стегната организация, общността е по-добре информирана и резултатите са по-добри.
  • Профилактичните прегледи с мобилна техника дават възможността здравните медиатори да бъдат опознати по-добре от медицински специалисти, което дава шанс на тази професия да бъде все по-разпознаваема и оценяване като необходимост в средите на медицинските специалисти.

Препоръките по отношение на здравните медиатори:

  • НССЕДВ към МС и МЗ, и други институции като РЦЗ, РИОКОЗ, общините да продължат да продължават да развиват модела на здравните медиатори в България, да съдействат активно за подобряване на капацитета на тези специалисти и да инвестират в засилване на ролята им в политики по отношение на подобряване на достъпа на малцинствата до здравни услуги.
  • МЗ и МФ да осигурят делегиран бюджет за общините, където има сертифицирани и работещи здравни медиатори за 2010 г.
  • Секретариатът към НССЕДВ към МС да проучи кои общини с компактни малцинствени групи и общности в неравностойно положение имат нужда от включване на здравни медиатори на тяхната територия;
  • Секретариатът към НССЕДВ към МС да има координираща роля между местните власти и Медицинските колежи за сформиране на групи за обучение на нови здравни медиатори;
  • МЗ, съвместно с РИОКОЗ, общините и Националната мрежа на здравните медиатори, да съдейства за реализиране на мониторинг на дейността на назначените здравни медиатори;
  • Да се създаде работна група, състояща се от представители на МЗ, Секретариатът на НССЕДВ към МС, Националния координатор за Декадата на ромското включване, Националната мрежа на здравните медиатори и други НПО, работещи по изпълнението на Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, която регулярно да се събира на функционален принцип с оглед актуализиране и осигуряване устойчивостта на Програмата за здравните медиатори в България

Препоръки по отношение на устойчивостта на програми за профилактични прегледи с мобилна единица:

  • МЗ да утвърди модела за провеждане на профилактични програми с мобилни единици сред общности в неравностойно положение и такива, живеещи в отдалечени и труднодостъпни райони в национален мащаб. Да се създаде законова база за устойчиво функциониране на мобилните единици.
  • МЗ да съдейства за сформирането на работна група, състояща се от представители на МЗ, Секретариатът на НССЕДВ към МС, Националния координатор на Десетилетието на ромското включване, Националната мрежа на здравните медиатори и други НПО, работещи по изпълнението на Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, която текущо да планира и обсъжда изпълнението на профилактичните дейности с мобилни единици.
  • Препоръката към МЗ е подвижните кабинети (гинекологични, ехографи и лаборатории) да продължат да бъдат използвани в целевите области Монтана, Видин, Ямбол, Сливен, Разград, Добрич при реализирането на утвърдените Програма и Плана за действие за ранна диагностика и скрининг на туберкулоза, сърдечносъдови,онкологични и наследствени заболявания за периода 2008-2010 г. По този начин ще може да се обхване по-голямата част от населението от избраните най-уязвими целеви области и ще се осъществи реален скрининг на населението за тези социалнозначими заболявания. За целта предлагаме РЦЗ, локалните координатори и местните власти в целевите области да подготвят актуализиран график за продължаване на профилактичните прегледи след приключване срока на проекта, а МЗ да осигури финансиране за функционирането на мобилните кабинети в целевите области до края на 2010 г. През октомври 2008 г. бяха доставени два мобилни мамографа, които до момента не са използвани. Препоръчваме тяхната употреба да започне в целевите области Монтана, Ямбол и Добрич. Аргументите за тази препоръка са следните:
    1. Това са целеви области, в които в момента не се осъществяват профилактични прегледи с мобилни единици.
    2. Обучени са лаборанти и рентгенови специалисти за работа в мултиетническа среда от двете области;
    3. Местните общности са информирани за възможността от профилактика на рака на гърдата;
    4. Съществува значително търсене на подобен род услуга сред целевите групи;
    5. В трите области съществува наличен човешки ресурс, подготвен да съдейства при реализацията на промоционни кампании, включително и за профилактика на рака на гърдата (здравни медиатори, семейства и младежи, преминали през обучителната програма);
    6. По данни на Националния онкологичен регистър в Монтанска, Ямболска и Добричка области има висока заболеваемост и късно диагностициране на рак на гърдата.

Препоръки за повишаване здравната култура на ромите:

  • Необходима е предварителна работа на терен, планиране и запознаване с общностите, доброто познаване на културата, нуждите и изследване на проблемите на местно ниво;
  • Препоръчително е всички информационни и промоционни материали да се тестват предварително с фокус-групи с представители на ромската общност при реализиране на подобни проекти;
  • Необходимо е да се отчитат различия в нагласите и местни специфики на ромската общност;
  • Разработените информационни и промоционни материали, съпътствани от специални информационни и образователни събития, е необходимо да се използват като стимул и награда за работата на доброволците в проектните области, а не просто да бъдат разхвърляни сред целевите групи. Това е от основно значение за успеха на инициативите и е препоръчително да се осъществява при подобни проекти с фокус роми.
  • Работата с младите хора да се провежда както във, така и извън училище. Работата с учащи се може да има друг, допълнителен ефект – превенция на ранното прекъсване на образованието.
  • Дългосрочна и системна, а не само кампанийна, работа чрез ежедневно утвърждаване на здравословен начин на живот от страна на здравните медиатори, които са здравни образователи на своите общности.
  • Създаване на устойчиви връзки и устойчиви механизми на съвместна работа между здравните медиатори и РИОКОЗ и стройна система за подаване на адекватна здравна информация, използвайки най-подходящи канали.
  • При бъдещи интервенции за групи в неравностойно положение с фокус роми и подходящо финансиране, да се вземе под внимание фактът, че ромското население недвусмислено предпочита информацията да достига под формата на видеоклипове и/или кратки учебни филми.
  • Необходима е дългосрочна ангажираност на националните и местните здравни институции при подобряване достъпа на малцинствени общности в неравностойно положение. Създаване на устойчиви връзки и устойчиви механизми на съвместна работа между МЗ и НПО, работещи по Здравната стратегия

Препоръки по отношение на мониториране изпълнението на Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства:

  • Препоръчваме включването на България в следните международни/европейски информационни системи: EUROSTAT, International Household Survey, Multiple Indicator Cluster Survey, Partnership on Health Statistics;
  • Анализът на резултатите от проведените теренни изследвания по време на изпълнението на проекта по Програма ФАР 2005, дават основание за открояване на следните фактори, съществено влияещи върху болестността на жителите на обособени ромски квартали:
    • -колкото по-лоша е инфраструктурата в обособените ромски квартали, толкова по-висока е болестността от социално значими заболявания;
    • -лошата инфраструктура не може да бъде компенсирана от повишаване на здравната култура – в много случаи хората се въздържат да потърсят лекарска помощ, тъй като нямат условия да се изкъпят;
    • -колкото по-ниско е образователното равнище и трудовата заетост на възрастното население, толкова по-висока е раждаемостта и смъртността, както и болестността от социално значими заболявания;
    • -с някои изключения раждаемостта в идентифицираните обособени ромски квартали не надхвърля съществено или изобщо не надхвърля средната за страната;
    • -колкото по-ниска е здравната култура на възрастното население, толкова по-висока е заболеваемостта от социално значими заболявания;
    • -колкото по-висок е делът на здравно неосигурените възрастни, толкова по-разпространен е моделът да се търси спешна помощ в последния момент.
  • Задълбочаване/обогатяване на набираната чрез съществуващата мониторингова система на ДЕДВ информация чрез теренни изследвания за мониторинг на изпълнението на Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства и на плановете за действие към нея. Независимо от всички съмнения в достоверността на някои данни от проведените теренни изследвания, до евентуалното въвеждане на синхронизирано набиране на здравна информация, провеждането на подобни теренни изследвания би дало възможност за обогатяване и задълбочаване на набираната чрез съществуващата в ДЕДВ мониторингова система. Тази здравна информация от своя страна ще създаде условия за адекватно планиране и провеждане на контекстуализирани спрямо спецификата на здравното състояние и на достъпа до здравни услуги на жителите на съответните населени места/обособени ромски квартали действия за подобряване на техния здравен статус и на достъпа им до здравни услуги. Набирането на данни от такива теренни изследвания ще даде възможност и да се прецизира контролът върху цялостния процес на събиране и обобщаване на здравна информация.
  • Да се назначат здравни медиатори за пълно обхващане на всички обособени ромски квартали.
  • Идентифицирането на обособените ромски квартали е предварителна задача за въвеждането на съществуващата в ДЕДВ мониторингова система (заедно с Допълнението към нея). Тази препоръка не трябва да се разбира в смисъл, че във всеки обособен ромски квартал трябва да бъде назначен по един здравен медиатор – ясно е, че в малките населени места това не е нито необходимо, нито възможно. Препоръката трябва да се разбира в смисъл: за всеки ромски квартал да има здравен медиатор, който да посещава квартала поне един ден седмично.
  • С цел индексиране на надеждността на здравната информация, регистрирана от общопрактикуващите лекари и създаване на синхронизирана система за здравна информация да се прилага поетапното провеждане на профилактични прегледи с мобилни екипи. Необходимо е да бъде намерен ключ за интерпретиране на разминаванията в данните на общопрактикуващите лекари и данните от теренните изследвания на населението в обособените ромски квартали. Вероятно в част от случаите става въпрос за висока скрита болестност, а в друга част – за непрецизност на информацията, подавана от общопрактикуващите лекари, поради високата им натовареност и несинхронизирането на двата информационни потока (към НЗОК и към НЦЗИ).

Малцинствата и здравеопазването в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на малцинствата (в частност ромите) и здравеопазването в България – към ноември 2009 г. до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г.Изтегли целия доклад  Изтегли компонента за малцинствата и здравеопазването Наблюдателите се позовават главно (но не единствено) на Националния план за действие по инициативата Десетилетие на ромското включване 2005-2015 (Десетилетието), нормативни документи, секторни стратегически и опeративни документи за интеграция на ромите, доклади и отчети на съответни институциии, имащи отношение към темата. Обобщените изводи и препоръки от наблюдението И през 2008-2009 г. не бе осъществен мониторинг на изпълнението на Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, както и оценяване на постигнатите резултати, въпреки че това е заложено в самата Стратегия. Такава система не е изградена по никоя от приетите стратегии/планове/програми, имащи отношение към интеграцията/социалното включване на малцинствата и в частност на ромите. Няма изградена мониторингова система и по Националния план за действие по Десетилетие на ромското включване. Препоръки към РИОКОЗ и МЗ:

  • Партньорството между РИОКОЗ и местните общности е добре да продължи и да се превърне в устойчива политика, защото макар и труден, това е един от успешните начини за повишаване здравната култура и образование по-места на групите в неравностойно положение.
  • Здравно-информационни дейности от подобен характер би било добре да се развиват по подходящ начин в училищата и детските градини на ромските квартали и отдалечените райони. Наблюдава се интерес, както от страна на учителите, така и от страна на децата.
  • Необходимо е изготвянето и разпространение на качествени здравно-образователни съвременни материали, защото местните РИОКОЗ разполагат с ограничени ресурси и лоша материална база.
  • Подготовка и издания на подходящи видео-материали, с каквито в момента РИОКОЗ не разполага – например – кратки, съвременни изработени филмчета, видео-клипове и т.н., съобразени със спецификата на целевата група.
  • Обмяна на добри практики и конкретни примери от работата на различните области

Препоръки по отношение подобряване на достъпа до здравни услуги и подобряване на качеството на здравните услуги в малките населени места:

  • Да се преодолее проблемът с ограничения брой направления;
  • Подобряване на информираността на пациентите и обслужването (особено в малките населени места с преобладаващо малцинствено население);
  • Оптимизиране на графика на посещение на общопрактикуващите лекари в малките населени места и съобразяване с нуждите на местните хора;

Препоръки към местните институции и общинска администрация:

  • Популяризиране на ролята и работата на здравния медиатор на местно ниво като основен посредник при организирането на здравно-информационни инициативи:
  • Оказване на съдействие от страна на общините за популяризиране на ролята и професията на здравния медиатор чрез публикуване информация за ролята му на уеб сайта на общината, чрез представяне на публични отчети за дейността му, за решени от него казуси и др.;
  • Местната власт да изгради собствена стратегия за въвеждане и представяне на здравния медиатор като необходима и полезна фигура в медицинските и здравните среди;
  • Периодично организиране на здравно-информационни кампании по различни актуални теми на регионално ниво, с помощта на здравния медиатор – основна фигура при осъществяване на връзка между общността, институциите и всички заинтересовани граждани;
  • Подобряване популяризирането в медиите на позитивни практики, свързани с работа по проекти сред групи в неравностойно положение.

Подобряване на достъпа до качествени здравни услуги:

  • Подобряване на здравните услуги на местно ниво, включително и осигуряване на допълнителни работни места за нови здравни медиатори (ако е необходимо);
  • Подобряване работа с медицинските среди и специалисти – създаване на по-добри условия на работа на общопрактикуващите лекари, които обслужват пациенти от групи в неравностойно положение;
  • Разработване на модели на местно ниво за работа с рискови групи и осигуряване на човешки ресурс, включително и ЗМ;
  • Осигуряване на добри медицински специалисти за всички (напр. осигуряване на детски пневмо-фтизиатри за лечение на деца от туберкулоза в област Разград. Недостатъчна е борбата с туберкулозата в област Разград);
  • Отчитане на културните специфики в дадено населено място от страна на общината и съобразяване със спецификите при планиране на местни политики за подобряване на здравното състояние на населението;

Препоръки към Министерство на здравеопазването (МЗ), Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към МС и др.

  • Да се гарантира и осигури устойчивост на бюджета за одобрения План за действие за скрининг и ранна диагностика минимум за 3 години или в рамките на Десетилетието на ромското включване;
  • Да се осъществят предвидените прегледи с мобилни кабинети в целевите области и населени места, описани в План за действие за скрининг и ранна диагностика;
  • Да се осигури здравно образование в училищата съвместно с МОМН и МЗ, както и да се представя професията на здравния медиатор в училищата;
  • Да се подобри координацията между заинтересованите страни – НССЕДВ към МС, МЗ, Областни администрации, РЦЗ, здравния медиатор, общини и др.;
  • Да се създадат работещи механизми за работа с рискови групи с участието на здравните медиатори и общините;
  • Да се отчитат културните специфики при планиране на проекти, програми и др. дейности;
  • Да се предприемат широки и масирани кампании за представяне на професията на здравния медиатор като част от политиката на МЗ за подобряване достъпа до здравни услуги;
  • Да се съдейства за задължително обхващане на всички бременни от женска консултация независимо от техния осигурителен статус, включително и чрез законодателни промени;
  • Да се създаде схема/модел за включване на нови здравни медиатори в нови общини, която схема да се координира на национално ниво;

Препоръки при извършване на профилактичните прегледи с мобилната техника:

  • Индивидуален и диференциран подход на работа и организация на дейностите в различните целеви области и населени места с оглед местни специфики на етническите общности;
  • Диференциран подход при изготвяне на план-график за профилактични прегледи с мобилна техника и гъвкав подход от страна на институциите и мобилните екипи;
  • Оказване на институционална подкрепа от страна на партньорите – МЗ, НССЕДВ към МС, МТСП за назначаване на здравните медиатори като ключов фактор за постигане на по-добри резултати при провеждане на целенасочени програми в населени места с компактно ромско население;
  • Осигуряването на бюджет за прегледите при организирането на профилактични програми, защото липсата на адекватен бюджет създава сериозни рискове за напрежение и демотивация в общностите;
  • Добрата координация и партньорство между институциите на местно и регионално ниво, включително РЦЗ, РИОКОЗ, общини, кметства, областни администрации, ЗМ, ОПЛ, МЦ, за да се гарантира по-голяма ефективност при провеждане на подобни профилактични прегледи и програми;
  • З

  • а ефективното използване на апаратурата в мобилните единици е важно, районните центрове по здравеопазване да избират специалисти, които имат необходимата квалификация да работят с тази апаратура и да използват напълно нейните диагностични възможности и капацитет, а също да преминават през кратко обучение за работа с апаратурата;
  • Включването на местни медии в отразяването на събития и ангажирането им с програмите също е от изключителна важност за осигуряване на максимална прозрачност и информираност на населението;
  • Предварителната работа и проучване на населените места, включително достъп до здравни грижи и профилактични дейности от страна на общопрактикуващите лекари, здравен профил на населението, образователен статус и др. с цел провеждане на успешни профилактични програми;
  • Разработените информационни и промоционни материали, съпътствани от специални информационни и образователни събития, да се използват като стимул и награда за работата на доброволците в проектните области. Това е от основно значение за успеха на инициативите и е препоръчително да се осъществява при подобни проекти с фокус роми;
  • Предварителна работа на терен, планирането и запознаването с общностите, доброто познаване на нуждите и изследване на проблемите на местно ниво гарантират по-добро изпълнение на дейностите по подобни проекти.

Изводи по отношение на работата на здравните медиатори:

  • При реализиране на проектите по Програмата ФАР здравните медиатори отново имаха възможност да участват в организирането и провеждането на профилактични прегледи с мобилна техника. Те се справят много добре при подпомагане работата на мобилната техника. Местните институции, медицинските специалисти и общопрактикуващите лекари споделят, че на местата където има опитни здравни медиатори, прегледите протичат при много по-стегната организация, общността е по-добре информирана и резултатите са по-добри.
  • Профилактичните прегледи с мобилна техника дават възможността здравните медиатори да бъдат опознати по-добре от медицински специалисти, което дава шанс на тази професия да бъде все по-разпознаваема и оценяване като необходимост в средите на медицинските специалисти.

Препоръките по отношение на здравните медиатори:

  • НССЕДВ към МС и МЗ, и други институции като РЦЗ, РИОКОЗ, общините да продължат да продължават да развиват модела на здравните медиатори в България, да съдействат активно за подобряване на капацитета на тези специалисти и да инвестират в засилване на ролята им в политики по отношение на подобряване на достъпа на малцинствата до здравни услуги.
  • МЗ и МФ да осигурят делегиран бюджет за общините, където има сертифицирани и работещи здравни медиатори за 2010 г.
  • Секретариатът към НССЕДВ към МС да проучи кои общини с компактни малцинствени групи и общности в неравностойно положение имат нужда от включване на здравни медиатори на тяхната територия;
  • Секретариатът към НССЕДВ към МС да има координираща роля между местните власти и Медицинските колежи за сформиране на групи за обучение на нови здравни медиатори;
  • МЗ, съвместно с РИОКОЗ, общините и Националната мрежа на здравните медиатори, да съдейства за реализиране на мониторинг на дейността на назначените здравни медиатори;
  • Да се създаде работна група, състояща се от представители на МЗ, Секретариатът на НССЕДВ към МС, Националния координатор за Декадата на ромското включване, Националната мрежа на здравните медиатори и други НПО, работещи по изпълнението на Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, която регулярно да се събира на функционален принцип с оглед актуализиране и осигуряване устойчивостта на Програмата за здравните медиатори в България

Препоръки по отношение на устойчивостта на програми за профилактични прегледи с мобилна единица:

  • МЗ да утвърди модела за провеждане на профилактични програми с мобилни единици сред общности в неравностойно положение и такива, живеещи в отдалечени и труднодостъпни райони в национален мащаб. Да се създаде законова база за устойчиво функциониране на мобилните единици.
  • МЗ да съдейства за сформирането на работна група, състояща се от представители на МЗ, Секретариатът на НССЕДВ към МС, Националния координатор на Десетилетието на ромското включване, Националната мрежа на здравните медиатори и други НПО, работещи по изпълнението на Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, която текущо да планира и обсъжда изпълнението на профилактичните дейности с мобилни единици.
  • Препоръката към МЗ е подвижните кабинети (гинекологични, ехографи и лаборатории) да продължат да бъдат използвани в целевите области Монтана, Видин, Ямбол, Сливен, Разград, Добрич при реализирането на утвърдените Програма и Плана за действие за ранна диагностика и скрининг на туберкулоза, сърдечносъдови,онкологични и наследствени заболявания за периода 2008-2010 г. По този начин ще може да се обхване по-голямата част от населението от избраните най-уязвими целеви области и ще се осъществи реален скрининг на населението за тези социалнозначими заболявания. За целта предлагаме РЦЗ, локалните координатори и местните власти в целевите области да подготвят актуализиран график за продължаване на профилактичните прегледи след приключване срока на проекта, а МЗ да осигури финансиране за функционирането на мобилните кабинети в целевите области до края на 2010 г. През октомври 2008 г. бяха доставени два мобилни мамографа, които до момента не са използвани. Препоръчваме тяхната употреба да започне в целевите области Монтана, Ямбол и Добрич. Аргументите за тази препоръка са следните:
    1. Това са целеви области, в които в момента не се осъществяват профилактични прегледи с мобилни единици.
    2. Обучени са лаборанти и рентгенови специалисти за работа в мултиетническа среда от двете области;
    3. Местните общности са информирани за възможността от профилактика на рака на гърдата;
    4. Съществува значително търсене на подобен род услуга сред целевите групи;
    5. В трите области съществува наличен човешки ресурс, подготвен да съдейства при реализацията на промоционни кампании, включително и за профилактика на рака на гърдата (здравни медиатори, семейства и младежи, преминали през обучителната програма);
    6. По данни на Националния онкологичен регистър в Монтанска, Ямболска и Добричка области има висока заболеваемост и късно диагностициране на рак на гърдата.

Препоръки за повишаване здравната култура на ромите:

  • Необходима е предварителна работа на терен, планиране и запознаване с общностите, доброто познаване на културата, нуждите и изследване на проблемите на местно ниво;
  • Препоръчително е всички информационни и промоционни материали да се тестват предварително с фокус-групи с представители на ромската общност при реализиране на подобни проекти;
  • Необходимо е да се отчитат различия в нагласите и местни специфики на ромската общност;
  • Разработените информационни и промоционни материали, съпътствани от специални информационни и образователни събития, е необходимо да се използват като стимул и награда за работата на доброволците в проектните области, а не просто да бъдат разхвърляни сред целевите групи. Това е от основно значение за успеха на инициативите и е препоръчително да се осъществява при подобни проекти с фокус роми.
  • Работата с младите хора да се провежда както във, така и извън училище. Работата с учащи се може да има друг, допълнителен ефект – превенция на ранното прекъсване на образованието.
  • Дългосрочна и системна, а не само кампанийна, работа чрез ежедневно утвърждаване на здравословен начин на живот от страна на здравните медиатори, които са здравни образователи на своите общности.
  • Създаване на устойчиви връзки и устойчиви механизми на съвместна работа между здравните медиатори и РИОКОЗ и стройна система за подаване на адекватна здравна информация, използвайки най-подходящи канали.
  • При бъдещи интервенции за групи в неравностойно положение с фокус роми и подходящо финансиране, да се вземе под внимание фактът, че ромското население недвусмислено предпочита информацията да достига под формата на видеоклипове и/или кратки учебни филми.
  • Необходима е дългосрочна ангажираност на националните и местните здравни институции при подобряване достъпа на малцинствени общности в неравностойно положение. Създаване на устойчиви връзки и устойчиви механизми на съвместна работа между МЗ и НПО, работещи по Здравната стратегия

Препоръки по отношение на мониториране изпълнението на Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства:

  • Препоръчваме включването на България в следните международни/европейски информационни системи: EUROSTAT, International Household Survey, Multiple Indicator Cluster Survey, Partnership on Health Statistics;
  • Анализът на резултатите от проведените теренни изследвания по време на изпълнението на проекта по Програма ФАР 2005, дават основание за открояване на следните фактори, съществено влияещи върху болестността на жителите на обособени ромски квартали:
    • -колкото по-лоша е инфраструктурата в обособените ромски квартали, толкова по-висока е болестността от социално значими заболявания;
    • -лошата инфраструктура не може да бъде компенсирана от повишаване на здравната култура – в много случаи хората се въздържат да потърсят лекарска помощ, тъй като нямат условия да се изкъпят;
    • -колкото по-ниско е образователното равнище и трудовата заетост на възрастното население, толкова по-висока е раждаемостта и смъртността, както и болестността от социално значими заболявания;
    • -с някои изключения раждаемостта в идентифицираните обособени ромски квартали не надхвърля съществено или изобщо не надхвърля средната за страната;
    • -колкото по-ниска е здравната култура на възрастното население, толкова по-висока е заболеваемостта от социално значими заболявания;
    • -колкото по-висок е делът на здравно неосигурените възрастни, толкова по-разпространен е моделът да се търси спешна помощ в последния момент.
  • Задълбочаване/обогатяване на набираната чрез съществуващата мониторингова система на ДЕДВ информация чрез теренни изследвания за мониторинг на изпълнението на Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства и на плановете за действие към нея. Независимо от всички съмнения в достоверността на някои данни от проведените теренни изследвания, до евентуалното въвеждане на синхронизирано набиране на здравна информация, провеждането на подобни теренни изследвания би дало възможност за обогатяване и задълбочаване на набираната чрез съществуващата в ДЕДВ мониторингова система. Тази здравна информация от своя страна ще създаде условия за адекватно планиране и провеждане на контекстуализирани спрямо спецификата на здравното състояние и на достъпа до здравни услуги на жителите на съответните населени места/обособени ромски квартали действия за подобряване на техния здравен статус и на достъпа им до здравни услуги. Набирането на данни от такива теренни изследвания ще даде възможност и да се прецизира контролът върху цялостния процес на събиране и обобщаване на здравна информация.
  • Да се назначат здравни медиатори за пълно обхващане на всички обособени ромски квартали.
  • Идентифицирането на обособените ромски квартали е предварителна задача за въвеждането на съществуващата в ДЕДВ мониторингова система (заедно с Допълнението към нея). Тази препоръка не трябва да се разбира в смисъл, че във всеки обособен ромски квартал трябва да бъде назначен по един здравен медиатор – ясно е, че в малките населени места това не е нито необходимо, нито възможно. Препоръката трябва да се разбира в смисъл: за всеки ромски квартал да има здравен медиатор, който да посещава квартала поне един ден седмично.
  • С цел индексиране на надеждността на здравната информация, регистрирана от общопрактикуващите лекари и създаване на синхронизирана система за здравна информация да се прилага поетапното провеждане на профилактични прегледи с мобилни екипи. Необходимо е да бъде намерен ключ за интерпретиране на разминаванията в данните на общопрактикуващите лекари и данните от теренните изследвания на населението в обособените ромски квартали. Вероятно в част от случаите става въпрос за висока скрита болестност, а в друга част – за непрецизност на информацията, подавана от общопрактикуващите лекари, поради високата им натовареност и несинхронизирането на двата информационни потока (към НЗОК и към НЦЗИ).

Малцинствата и здравеопазването в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на малцинствата (в частност ромите) и здравеопазването в България – към ноември 2009 г. до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г. Изтегли целия доклад Изтегли компонента за малцинствата и здравеопазването Наблюдателите се позовават главно (но не единствено) на Националния план за действие по инициативата Десетилетие на ромското включване 2005-2015 (Десетилетието), нормативни документи, секторни стратегически и опeративни документи за интеграция на ромите, доклади и отчети на съответни институциии, имащи отношение към темата. Обобщените изводи и препоръки от наблюдението И през 2008-2009 г. не бе осъществен мониторинг на изпълнението на Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, както и оценяване на постигнатите резултати, въпреки че това е заложено в самата Стратегия. Такава система не е изградена по никоя от приетите стратегии/планове/програми, имащи отношение към интеграцията/социалното включване на малцинствата и в частност на ромите. Няма изградена мониторингова система и по Националния план за действие по Десетилетие на ромското включване. Препоръки към РИОКОЗ и МЗ:

  • Партньорството между РИОКОЗ и местните общности е добре да продължи и да се превърне в устойчива политика, защото макар и труден, това е един от успешните начини за повишаване здравната култура и образование по-места на групите в неравностойно положение.
  • Здравно-информационни дейности от подобен характер би било добре да се развиват по подходящ начин в училищата и детските градини на ромските квартали и отдалечените райони. Наблюдава се интерес, както от страна на учителите, така и от страна на децата.
  • Необходимо е изготвянето и разпространение на качествени здравно-образователни съвременни материали, защото местните РИОКОЗ разполагат с ограничени ресурси и лоша материална база.
  • Подготовка и издания на подходящи видео-материали, с каквито в момента РИОКОЗ не разполага – например – кратки, съвременни изработени филмчета, видео-клипове и т.н., съобразени със спецификата на целевата група.
  • Обмяна на добри практики и конкретни примери от работата на различните области

Препоръки по отношение подобряване на достъпа до здравни услуги и подобряване на качеството на здравните услуги в малките населени места:

  • Да се преодолее проблемът с ограничения брой направления;
  • Подобряване на информираността на пациентите и обслужването (особено в малките населени места с преобладаващо малцинствено население);
  • Оптимизиране на графика на посещение на общопрактикуващите лекари в малките населени места и съобразяване с нуждите на местните хора;

Препоръки към местните институции и общинска администрация:

  • Популяризиране на ролята и работата на здравния медиатор на местно ниво като основен посредник при организирането на здравно-информационни инициативи:
  • Оказване на съдействие от страна на общините за популяризиране на ролята и професията на здравния медиатор чрез публикуване информация за ролята му на уеб сайта на общината, чрез представяне на публични отчети за дейността му, за решени от него казуси и др.;
  • Местната власт да изгради собствена стратегия за въвеждане и представяне на здравния медиатор като необходима и полезна фигура в медицинските и здравните среди;
  • Периодично организиране на здравно-информационни кампании по различни актуални теми на регионално ниво, с помощта на здравния медиатор – основна фигура при осъществяване на връзка между общността, институциите и всички заинтересовани граждани;
  • Подобряване популяризирането в медиите на позитивни практики, свързани с работа по проекти сред групи в неравностойно положение.

Подобряване на достъпа до качествени здравни услуги:

  • Подобряване на здравните услуги на местно ниво, включително и осигуряване на допълнителни работни места за нови здравни медиатори (ако е необходимо);
  • Подобряване работа с медицинските среди и специалисти – създаване на по-добри условия на работа на общопрактикуващите лекари, които обслужват пациенти от групи в неравностойно положение;
  • Разработване на модели на местно ниво за работа с рискови групи и осигуряване на човешки ресурс, включително и ЗМ;
  • Осигуряване на добри медицински специалисти за всички (напр. осигуряване на детски пневмо-фтизиатри за лечение на деца от туберкулоза в област Разград. Недостатъчна е борбата с туберкулозата в област Разград);
  • Отчитане на културните специфики в дадено населено място от страна на общината и съобразяване със спецификите при планиране на местни политики за подобряване на здравното състояние на населението;

Препоръки към Министерство на здравеопазването (МЗ), Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към МС и др.

  • Да се гарантира и осигури устойчивост на бюджета за одобрения План за действие за скрининг и ранна диагностика минимум за 3 години или в рамките на Десетилетието на ромското включване;
  • Да се осъществят предвидените прегледи с мобилни кабинети в целевите области и населени места, описани в План за действие за скрининг и ранна диагностика;
  • Да се осигури здравно образование в училищата съвместно с МОМН и МЗ, както и да се представя професията на здравния медиатор в училищата;
  • Да се подобри координацията между заинтересованите страни – НССЕДВ към МС, МЗ, Областни администрации, РЦЗ, здравния медиатор, общини и др.;
  • Да се създадат работещи механизми за работа с рискови групи с участието на здравните медиатори и общините;
  • Да се отчитат културните специфики при планиране на проекти, програми и др. дейности;
  • Да се предприемат широки и масирани кампании за представяне на професията на здравния медиатор като част от политиката на МЗ за подобряване достъпа до здравни услуги;
  • Да се съдейства за задължително обхващане на всички бременни от женска консултация независимо от техния осигурителен статус, включително и чрез законодателни промени;
  • Да се създаде схема/модел за включване на нови здравни медиатори в нови общини, която схема да се координира на национално ниво;

Препоръки при извършване на профилактичните прегледи с мобилната техника:

  • Индивидуален и диференциран подход на работа и организация на дейностите в различните целеви области и населени места с оглед местни специфики на етническите общности;
  • Диференциран подход при изготвяне на план-график за профилактични прегледи с мобилна техника и гъвкав подход от страна на институциите и мобилните екипи;
  • Оказване на институционална подкрепа от страна на партньорите – МЗ, НССЕДВ към МС, МТСП за назначаване на здравните медиатори като ключов фактор за постигане на по-добри резултати при провеждане на целенасочени програми в населени места с компактно ромско население;
  • Осигуряването на бюджет за прегледите при организирането на профилактични програми, защото липсата на адекватен бюджет създава сериозни рискове за напрежение и демотивация в общностите;
  • Добрата координация и партньорство между институциите на местно и регионално ниво, включително РЦЗ, РИОКОЗ, общини, кметства, областни администрации, ЗМ, ОПЛ, МЦ, за да се гарантира по-голяма ефективност при провеждане на подобни профилактични прегледи и програми;
  • З

  • а ефективното използване на апаратурата в мобилните единици е важно, районните центрове по здравеопазване да избират специалисти, които имат необходимата квалификация да работят с тази апаратура и да използват напълно нейните диагностични възможности и капацитет, а също да преминават през кратко обучение за работа с апаратурата;
  • Включването на местни медии в отразяването на събития и ангажирането им с програмите също е от изключителна важност за осигуряване на максимална прозрачност и информираност на населението;
  • Предварителната работа и проучване на населените места, включително достъп до здравни грижи и профилактични дейности от страна на общопрактикуващите лекари, здравен профил на населението, образователен статус и др. с цел провеждане на успешни профилактични програми;
  • Разработените информационни и промоционни материали, съпътствани от специални информационни и образователни събития, да се използват като стимул и награда за работата на доброволците в проектните области. Това е от основно значение за успеха на инициативите и е препоръчително да се осъществява при подобни проекти с фокус роми;
  • Предварителна работа на терен, планирането и запознаването с общностите, доброто познаване на нуждите и изследване на проблемите на местно ниво гарантират по-добро изпълнение на дейностите по подобни проекти.

Изводи по отношение на работата на здравните медиатори:

  • При реализиране на проектите по Програмата ФАР здравните медиатори отново имаха възможност да участват в организирането и провеждането на профилактични прегледи с мобилна техника. Те се справят много добре при подпомагане работата на мобилната техника. Местните институции, медицинските специалисти и общопрактикуващите лекари споделят, че на местата където има опитни здравни медиатори, прегледите протичат при много по-стегната организация, общността е по-добре информирана и резултатите са по-добри.
  • Профилактичните прегледи с мобилна техника дават възможността здравните медиатори да бъдат опознати по-добре от медицински специалисти, което дава шанс на тази професия да бъде все по-разпознаваема и оценяване като необходимост в средите на медицинските специалисти.

Препоръките по отношение на здравните медиатори:

  • НССЕДВ към МС и МЗ, и други институции като РЦЗ, РИОКОЗ, общините да продължат да продължават да развиват модела на здравните медиатори в България, да съдействат активно за подобряване на капацитета на тези специалисти и да инвестират в засилване на ролята им в политики по отношение на подобряване на достъпа на малцинствата до здравни услуги.
  • МЗ и МФ да осигурят делегиран бюджет за общините, където има сертифицирани и работещи здравни медиатори за 2010 г.
  • Секретариатът към НССЕДВ към МС да проучи кои общини с компактни малцинствени групи и общности в неравностойно положение имат нужда от включване на здравни медиатори на тяхната територия;
  • Секретариатът към НССЕДВ към МС да има координираща роля между местните власти и Медицинските колежи за сформиране на групи за обучение на нови здравни медиатори;
  • МЗ, съвместно с РИОКОЗ, общините и Националната мрежа на здравните медиатори, да съдейства за реализиране на мониторинг на дейността на назначените здравни медиатори;
  • Да се създаде работна група, състояща се от представители на МЗ, Секретариатът на НССЕДВ към МС, Националния координатор за Декадата на ромското включване, Националната мрежа на здравните медиатори и други НПО, работещи по изпълнението на Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, която регулярно да се събира на функционален принцип с оглед актуализиране и осигуряване устойчивостта на Програмата за здравните медиатори в България

Препоръки по отношение на устойчивостта на програми за профилактични прегледи с мобилна единица:

  • МЗ да утвърди модела за провеждане на профилактични програми с мобилни единици сред общности в неравностойно положение и такива, живеещи в отдалечени и труднодостъпни райони в национален мащаб. Да се създаде законова база за устойчиво функциониране на мобилните единици.
  • МЗ да съдейства за сформирането на работна група, състояща се от представители на МЗ, Секретариатът на НССЕДВ към МС, Националния координатор на Десетилетието на ромското включване, Националната мрежа на здравните медиатори и други НПО, работещи по изпълнението на Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, която текущо да планира и обсъжда изпълнението на профилактичните дейности с мобилни единици.
  • Препоръката към МЗ е подвижните кабинети (гинекологични, ехографи и лаборатории) да продължат да бъдат използвани в целевите области Монтана, Видин, Ямбол, Сливен, Разград, Добрич при реализирането на утвърдените Програма и Плана за действие за ранна диагностика и скрининг на туберкулоза, сърдечносъдови,онкологични и наследствени заболявания за периода 2008-2010 г. По този начин ще може да се обхване по-голямата част от населението от избраните най-уязвими целеви области и ще се осъществи реален скрининг на населението за тези социалнозначими заболявания. За целта предлагаме РЦЗ, локалните координатори и местните власти в целевите области да подготвят актуализиран график за продължаване на профилактичните прегледи след приключване срока на проекта, а МЗ да осигури финансиране за функционирането на мобилните кабинети в целевите области до края на 2010 г. През октомври 2008 г. бяха доставени два мобилни мамографа, които до момента не са използвани. Препоръчваме тяхната употреба да започне в целевите области Монтана, Ямбол и Добрич. Аргументите за тази препоръка са следните:
    1. Това са целеви области, в които в момента не се осъществяват профилактични прегледи с мобилни единици.
    2. Обучени са лаборанти и рентгенови специалисти за работа в мултиетническа среда от двете области;
    3. Местните общности са информирани за възможността от профилактика на рака на гърдата;
    4. Съществува значително търсене на подобен род услуга сред целевите групи;
    5. В трите области съществува наличен човешки ресурс, подготвен да съдейства при реализацията на промоционни кампании, включително и за профилактика на рака на гърдата (здравни медиатори, семейства и младежи, преминали през обучителната програма);
    6. По данни на Националния онкологичен регистър в Монтанска, Ямболска и Добричка области има висока заболеваемост и късно диагностициране на рак на гърдата.

Препоръки за повишаване здравната култура на ромите:

  • Необходима е предварителна работа на терен, планиране и запознаване с общностите, доброто познаване на културата, нуждите и изследване на проблемите на местно ниво;
  • Препоръчително е всички информационни и промоционни материали да се тестват предварително с фокус-групи с представители на ромската общност при реализиране на подобни проекти;
  • Необходимо е да се отчитат различия в нагласите и местни специфики на ромската общност;
  • Разработените информационни и промоционни материали, съпътствани от специални информационни и образователни събития, е необходимо да се използват като стимул и награда за работата на доброволците в проектните области, а не просто да бъдат разхвърляни сред целевите групи. Това е от основно значение за успеха на инициативите и е препоръчително да се осъществява при подобни проекти с фокус роми.
  • Работата с младите хора да се провежда както във, така и извън училище. Работата с учащи се може да има друг, допълнителен ефект – превенция на ранното прекъсване на образованието.
  • Дългосрочна и системна, а не само кампанийна, работа чрез ежедневно утвърждаване на здравословен начин на живот от страна на здравните медиатори, които са здравни образователи на своите общности.
  • Създаване на устойчиви връзки и устойчиви механизми на съвместна работа между здравните медиатори и РИОКОЗ и стройна система за подаване на адекватна здравна информация, използвайки най-подходящи канали.
  • При бъдещи интервенции за групи в неравностойно положение с фокус роми и подходящо финансиране, да се вземе под внимание фактът, че ромското население недвусмислено предпочита информацията да достига под формата на видеоклипове и/или кратки учебни филми.
  • Необходима е дългосрочна ангажираност на националните и местните здравни институции при подобряване достъпа на малцинствени общности в неравностойно положение. Създаване на устойчиви връзки и устойчиви механизми на съвместна работа между МЗ и НПО, работещи по Здравната стратегия

Препоръки по отношение на мониториране изпълнението на Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства:

  • Препоръчваме включването на България в следните международни/европейски информационни системи: EUROSTAT, International Household Survey, Multiple Indicator Cluster Survey, Partnership on Health Statistics;
  • Анализът на резултатите от проведените теренни изследвания по време на изпълнението на проекта по Програма ФАР 2005, дават основание за открояване на следните фактори, съществено влияещи върху болестността на жителите на обособени ромски квартали:
    • -колкото по-лоша е инфраструктурата в обособените ромски квартали, толкова по-висока е болестността от социално значими заболявания;
    • -лошата инфраструктура не може да бъде компенсирана от повишаване на здравната култура – в много случаи хората се въздържат да потърсят лекарска помощ, тъй като нямат условия да се изкъпят;
    • -колкото по-ниско е образователното равнище и трудовата заетост на възрастното население, толкова по-висока е раждаемостта и смъртността, както и болестността от социално значими заболявания;
    • -с някои изключения раждаемостта в идентифицираните обособени ромски квартали не надхвърля съществено или изобщо не надхвърля средната за страната;
    • -колкото по-ниска е здравната култура на възрастното население, толкова по-висока е заболеваемостта от социално значими заболявания;
    • -колкото по-висок е делът на здравно неосигурените възрастни, толкова по-разпространен е моделът да се търси спешна помощ в последния момент.
  • Задълбочаване/обогатяване на набираната чрез съществуващата мониторингова система на ДЕДВ информация чрез теренни изследвания за мониторинг на изпълнението на Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства и на плановете за действие към нея. Независимо от всички съмнения в достоверността на някои данни от проведените теренни изследвания, до евентуалното въвеждане на синхронизирано набиране на здравна информация, провеждането на подобни теренни изследвания би дало възможност за обогатяване и задълбочаване на набираната чрез съществуващата в ДЕДВ мониторингова система. Тази здравна информация от своя страна ще създаде условия за адекватно планиране и провеждане на контекстуализирани спрямо спецификата на здравното състояние и на достъпа до здравни услуги на жителите на съответните населени места/обособени ромски квартали действия за подобряване на техния здравен статус и на достъпа им до здравни услуги. Набирането на данни от такива теренни изследвания ще даде възможност и да се прецизира контролът върху цялостния процес на събиране и обобщаване на здравна информация.
  • Да се назначат здравни медиатори за пълно обхващане на всички обособени ромски квартали.
  • Идентифицирането на обособените ромски квартали е предварителна задача за въвеждането на съществуващата в ДЕДВ мониторингова система (заедно с Допълнението към нея). Тази препоръка не трябва да се разбира в смисъл, че във всеки обособен ромски квартал трябва да бъде назначен по един здравен медиатор – ясно е, че в малките населени места това не е нито необходимо, нито възможно. Препоръката трябва да се разбира в смисъл: за всеки ромски квартал да има здравен медиатор, който да посещава квартала поне един ден седмично.
  • С цел индексиране на надеждността на здравната информация, регистрирана от общопрактикуващите лекари и създаване на синхронизирана система за здравна информация да се прилага поетапното провеждане на профилактични прегледи с мобилни екипи. Необходимо е да бъде намерен ключ за интерпретиране на разминаванията в данните на общопрактикуващите лекари и данните от теренните изследвания на населението в обособените ромски квартали. Вероятно в част от случаите става въпрос за висока скрита болестност, а в друга част – за непрецизност на информацията, подавана от общопрактикуващите лекари, поради високата им натовареност и несинхронизирането на двата информационни потока (към НЗОК и към НЦЗИ).

Малцинствата и здравеопазването в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на малцинствата (в частност ромите) и здравеопазването в България – към ноември 2009 г. до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г. Изтегли целия доклад Изтегли компонента за малцинствата и здравеопазването Наблюдателите се позовават главно (но не единствено) на Националния план за действие по инициативата Десетилетие на ромското включване 2005-2015 (Десетилетието), нормативни документи, секторни стратегически и опeративни документи за интеграция на ромите, доклади и отчети на съответни институциии, имащи отношение към темата. Обобщените изводи и препоръки от наблюдението И през 2008-2009 г. не бе осъществен мониторинг на изпълнението на Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, както и оценяване на постигнатите резултати, въпреки че това е заложено в самата Стратегия. Такава система не е изградена по никоя от приетите стратегии/планове/програми, имащи отношение към интеграцията/социалното включване на малцинствата и в частност на ромите. Няма изградена мониторингова система и по Националния план за действие по Десетилетие на ромското включване. Препоръки към РИОКОЗ и МЗ:

  • Партньорството между РИОКОЗ и местните общности е добре да продължи и да се превърне в устойчива политика, защото макар и труден, това е един от успешните начини за повишаване здравната култура и образование по-места на групите в неравностойно положение.
  • Здравно-информационни дейности от подобен характер би било добре да се развиват по подходящ начин в училищата и детските градини на ромските квартали и отдалечените райони. Наблюдава се интерес, както от страна на учителите, така и от страна на децата.
  • Необходимо е изготвянето и разпространение на качествени здравно-образователни съвременни материали, защото местните РИОКОЗ разполагат с ограничени ресурси и лоша материална база.
  • Подготовка и издания на подходящи видео-материали, с каквито в момента РИОКОЗ не разполага – например – кратки, съвременни изработени филмчета, видео-клипове и т.н., съобразени със спецификата на целевата група.
  • Обмяна на добри практики и конкретни примери от работата на различните области

Препоръки по отношение подобряване на достъпа до здравни услуги и подобряване на качеството на здравните услуги в малките населени места:

  • Да се преодолее проблемът с ограничения брой направления;
  • Подобряване на информираността на пациентите и обслужването (особено в малките населени места с преобладаващо малцинствено население);
  • Оптимизиране на графика на посещение на общопрактикуващите лекари в малките населени места и съобразяване с нуждите на местните хора;

Препоръки към местните институции и общинска администрация:

  • Популяризиране на ролята и работата на здравния медиатор на местно ниво като основен посредник при организирането на здравно-информационни инициативи:
  • Оказване на съдействие от страна на общините за популяризиране на ролята и професията на здравния медиатор чрез публикуване информация за ролята му на уеб сайта на общината, чрез представяне на публични отчети за дейността му, за решени от него казуси и др.;
  • Местната власт да изгради собствена стратегия за въвеждане и представяне на здравния медиатор като необходима и полезна фигура в медицинските и здравните среди;
  • Периодично организиране на здравно-информационни кампании по различни актуални теми на регионално ниво, с помощта на здравния медиатор – основна фигура при осъществяване на връзка между общността, институциите и всички заинтересовани граждани;
  • Подобряване популяризирането в медиите на позитивни практики, свързани с работа по проекти сред групи в неравностойно положение.

Подобряване на достъпа до качествени здравни услуги:

  • Подобряване на здравните услуги на местно ниво, включително и осигуряване на допълнителни работни места за нови здравни медиатори (ако е необходимо);
  • Подобряване работа с медицинските среди и специалисти – създаване на по-добри условия на работа на общопрактикуващите лекари, които обслужват пациенти от групи в неравностойно положение;
  • Разработване на модели на местно ниво за работа с рискови групи и осигуряване на човешки ресурс, включително и ЗМ;
  • Осигуряване на добри медицински специалисти за всички (напр. осигуряване на детски пневмо-фтизиатри за лечение на деца от туберкулоза в област Разград. Недостатъчна е борбата с туберкулозата в област Разград);
  • Отчитане на културните специфики в дадено населено място от страна на общината и съобразяване със спецификите при планиране на местни политики за подобряване на здравното състояние на населението;

Препоръки към Министерство на здравеопазването (МЗ), Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към МС и др.

  • Да се гарантира и осигури устойчивост на бюджета за одобрения План за действие за скрининг и ранна диагностика минимум за 3 години или в рамките на Десетилетието на ромското включване;
  • Да се осъществят предвидените прегледи с мобилни кабинети в целевите области и населени места, описани в План за действие за скрининг и ранна диагностика;
  • Да се осигури здравно образование в училищата съвместно с МОМН и МЗ, както и да се представя професията на здравния медиатор в училищата;
  • Да се подобри координацията между заинтересованите страни – НССЕДВ към МС, МЗ, Областни администрации, РЦЗ, здравния медиатор, общини и др.;
  • Да се създадат работещи механизми за работа с рискови групи с участието на здравните медиатори и общините;
  • Да се отчитат културните специфики при планиране на проекти, програми и др. дейности;
  • Да се предприемат широки и масирани кампании за представяне на професията на здравния медиатор като част от политиката на МЗ за подобряване достъпа до здравни услуги;
  • Да се съдейства за задължително обхващане на всички бременни от женска консултация независимо от техния осигурителен статус, включително и чрез законодателни промени;
  • Да се създаде схема/модел за включване на нови здравни медиатори в нови общини, която схема да се координира на национално ниво;

Препоръки при извършване на профилактичните прегледи с мобилната техника:

  • Индивидуален и диференциран подход на работа и организация на дейностите в различните целеви области и населени места с оглед местни специфики на етническите общности;
  • Диференциран подход при изготвяне на план-график за профилактични прегледи с мобилна техника и гъвкав подход от страна на институциите и мобилните екипи;
  • Оказване на институционална подкрепа от страна на партньорите – МЗ, НССЕДВ към МС, МТСП за назначаване на здравните медиатори като ключов фактор за постигане на по-добри резултати при провеждане на целенасочени програми в населени места с компактно ромско население;
  • Осигуряването на бюджет за прегледите при организирането на профилактични програми, защото липсата на адекватен бюджет създава сериозни рискове за напрежение и демотивация в общностите;
  • Добрата координация и партньорство между институциите на местно и регионално ниво, включително РЦЗ, РИОКОЗ, общини, кметства, областни администрации, ЗМ, ОПЛ, МЦ, за да се гарантира по-голяма ефективност при провеждане на подобни профилактични прегледи и програми;
  • З

  • а ефективното използване на апаратурата в мобилните единици е важно, районните центрове по здравеопазване да избират специалисти, които имат необходимата квалификация да работят с тази апаратура и да използват напълно нейните диагностични възможности и капацитет, а също да преминават през кратко обучение за работа с апаратурата;
  • Включването на местни медии в отразяването на събития и ангажирането им с програмите също е от изключителна важност за осигуряване на максимална прозрачност и информираност на населението;
  • Предварителната работа и проучване на населените места, включително достъп до здравни грижи и профилактични дейности от страна на общопрактикуващите лекари, здравен профил на населението, образователен статус и др. с цел провеждане на успешни профилактични програми;
  • Разработените информационни и промоционни материали, съпътствани от специални информационни и образователни събития, да се използват като стимул и награда за работата на доброволците в проектните области. Това е от основно значение за успеха на инициативите и е препоръчително да се осъществява при подобни проекти с фокус роми;
  • Предварителна работа на терен, планирането и запознаването с общностите, доброто познаване на нуждите и изследване на проблемите на местно ниво гарантират по-добро изпълнение на дейностите по подобни проекти.

Изводи по отношение на работата на здравните медиатори:

  • При реализиране на проектите по Програмата ФАР здравните медиатори отново имаха възможност да участват в организирането и провеждането на профилактични прегледи с мобилна техника. Те се справят много добре при подпомагане работата на мобилната техника. Местните институции, медицинските специалисти и общопрактикуващите лекари споделят, че на местата където има опитни здравни медиатори, прегледите протичат при много по-стегната организация, общността е по-добре информирана и резултатите са по-добри.
  • Профилактичните прегледи с мобилна техника дават възможността здравните медиатори да бъдат опознати по-добре от медицински специалисти, което дава шанс на тази професия да бъде все по-разпознаваема и оценяване като необходимост в средите на медицинските специалисти.

Препоръките по отношение на здравните медиатори:

  • НССЕДВ към МС и МЗ, и други институции като РЦЗ, РИОКОЗ, общините да продължат да продължават да развиват модела на здравните медиатори в България, да съдействат активно за подобряване на капацитета на тези специалисти и да инвестират в засилване на ролята им в политики по отношение на подобряване на достъпа на малцинствата до здравни услуги.
  • МЗ и МФ да осигурят делегиран бюджет за общините, където има сертифицирани и работещи здравни медиатори за 2010 г.
  • Секретариатът към НССЕДВ към МС да проучи кои общини с компактни малцинствени групи и общности в неравностойно положение имат нужда от включване на здравни медиатори на тяхната територия;
  • Секретариатът към НССЕДВ към МС да има координираща роля между местните власти и Медицинските колежи за сформиране на групи за обучение на нови здравни медиатори;
  • МЗ, съвместно с РИОКОЗ, общините и Националната мрежа на здравните медиатори, да съдейства за реализиране на мониторинг на дейността на назначените здравни медиатори;
  • Да се създаде работна група, състояща се от представители на МЗ, Секретариатът на НССЕДВ към МС, Националния координатор за Декадата на ромското включване, Националната мрежа на здравните медиатори и други НПО, работещи по изпълнението на Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, която регулярно да се събира на функционален принцип с оглед актуализиране и осигуряване устойчивостта на Програмата за здравните медиатори в България

Препоръки по отношение на устойчивостта на програми за профилактични прегледи с мобилна единица:

  • МЗ да утвърди модела за провеждане на профилактични програми с мобилни единици сред общности в неравностойно положение и такива, живеещи в отдалечени и труднодостъпни райони в национален мащаб. Да се създаде законова база за устойчиво функциониране на мобилните единици.
  • МЗ да съдейства за сформирането на работна група, състояща се от представители на МЗ, Секретариатът на НССЕДВ към МС, Националния координатор на Десетилетието на ромското включване, Националната мрежа на здравните медиатори и други НПО, работещи по изпълнението на Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, която текущо да планира и обсъжда изпълнението на профилактичните дейности с мобилни единици.
  • Препоръката към МЗ е подвижните кабинети (гинекологични, ехографи и лаборатории) да продължат да бъдат използвани в целевите области Монтана, Видин, Ямбол, Сливен, Разград, Добрич при реализирането на утвърдените Програма и Плана за действие за ранна диагностика и скрининг на туберкулоза, сърдечносъдови,онкологични и наследствени заболявания за периода 2008-2010 г. По този начин ще може да се обхване по-голямата част от населението от избраните най-уязвими целеви области и ще се осъществи реален скрининг на населението за тези социалнозначими заболявания. За целта предлагаме РЦЗ, локалните координатори и местните власти в целевите области да подготвят актуализиран график за продължаване на профилактичните прегледи след приключване срока на проекта, а МЗ да осигури финансиране за функционирането на мобилните кабинети в целевите области до края на 2010 г. През октомври 2008 г. бяха доставени два мобилни мамографа, които до момента не са използвани. Препоръчваме тяхната употреба да започне в целевите области Монтана, Ямбол и Добрич. Аргументите за тази препоръка са следните:
    1. Това са целеви области, в които в момента не се осъществяват профилактични прегледи с мобилни единици.
    2. Обучени са лаборанти и рентгенови специалисти за работа в мултиетническа среда от двете области;
    3. Местните общности са информирани за възможността от профилактика на рака на гърдата;
    4. Съществува значително търсене на подобен род услуга сред целевите групи;
    5. В трите области съществува наличен човешки ресурс, подготвен да съдейства при реализацията на промоционни кампании, включително и за профилактика на рака на гърдата (здравни медиатори, семейства и младежи, преминали през обучителната програма);
    6. По данни на Националния онкологичен регистър в Монтанска, Ямболска и Добричка области има висока заболеваемост и късно диагностициране на рак на гърдата.

Препоръки за повишаване здравната култура на ромите:

  • Необходима е предварителна работа на терен, планиране и запознаване с общностите, доброто познаване на културата, нуждите и изследване на проблемите на местно ниво;
  • Препоръчително е всички информационни и промоционни материали да се тестват предварително с фокус-групи с представители на ромската общност при реализиране на подобни проекти;
  • Необходимо е да се отчитат различия в нагласите и местни специфики на ромската общност;
  • Разработените информационни и промоционни материали, съпътствани от специални информационни и образователни събития, е необходимо да се използват като стимул и награда за работата на доброволците в проектните области, а не просто да бъдат разхвърляни сред целевите групи. Това е от основно значение за успеха на инициативите и е препоръчително да се осъществява при подобни проекти с фокус роми.
  • Работата с младите хора да се провежда както във, така и извън училище. Работата с учащи се може да има друг, допълнителен ефект – превенция на ранното прекъсване на образованието.
  • Дългосрочна и системна, а не само кампанийна, работа чрез ежедневно утвърждаване на здравословен начин на живот от страна на здравните медиатори, които са здравни образователи на своите общности.
  • Създаване на устойчиви връзки и устойчиви механизми на съвместна работа между здравните медиатори и РИОКОЗ и стройна система за подаване на адекватна здравна информация, използвайки най-подходящи канали.
  • При бъдещи интервенции за групи в неравностойно положение с фокус роми и подходящо финансиране, да се вземе под внимание фактът, че ромското население недвусмислено предпочита информацията да достига под формата на видеоклипове и/или кратки учебни филми.
  • Необходима е дългосрочна ангажираност на националните и местните здравни институции при подобряване достъпа на малцинствени общности в неравностойно положение. Създаване на устойчиви връзки и устойчиви механизми на съвместна работа между МЗ и НПО, работещи по Здравната стратегия

Препоръки по отношение на мониториране изпълнението на Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства:

  • Препоръчваме включването на България в следните международни/европейски информационни системи: EUROSTAT, International Household Survey, Multiple Indicator Cluster Survey, Partnership on Health Statistics;
  • Анализът на резултатите от проведените теренни изследвания по време на изпълнението на проекта по Програма ФАР 2005, дават основание за открояване на следните фактори, съществено влияещи върху болестността на жителите на обособени ромски квартали:
    • -колкото по-лоша е инфраструктурата в обособените ромски квартали, толкова по-висока е болестността от социално значими заболявания;
    • -лошата инфраструктура не може да бъде компенсирана от повишаване на здравната култура – в много случаи хората се въздържат да потърсят лекарска помощ, тъй като нямат условия да се изкъпят;
    • -колкото по-ниско е образователното равнище и трудовата заетост на възрастното население, толкова по-висока е раждаемостта и смъртността, както и болестността от социално значими заболявания;
    • -с някои изключения раждаемостта в идентифицираните обособени ромски квартали не надхвърля съществено или изобщо не надхвърля средната за страната;
    • -колкото по-ниска е здравната култура на възрастното население, толкова по-висока е заболеваемостта от социално значими заболявания;
    • -колкото по-висок е делът на здравно неосигурените възрастни, толкова по-разпространен е моделът да се търси спешна помощ в последния момент.
  • Задълбочаване/обогатяване на набираната чрез съществуващата мониторингова система на ДЕДВ информация чрез теренни изследвания за мониторинг на изпълнението на Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства и на плановете за действие към нея. Независимо от всички съмнения в достоверността на някои данни от проведените теренни изследвания, до евентуалното въвеждане на синхронизирано набиране на здравна информация, провеждането на подобни теренни изследвания би дало възможност за обогатяване и задълбочаване на набираната чрез съществуващата в ДЕДВ мониторингова система. Тази здравна информация от своя страна ще създаде условия за адекватно планиране и провеждане на контекстуализирани спрямо спецификата на здравното състояние и на достъпа до здравни услуги на жителите на съответните населени места/обособени ромски квартали действия за подобряване на техния здравен статус и на достъпа им до здравни услуги. Набирането на данни от такива теренни изследвания ще даде възможност и да се прецизира контролът върху цялостния процес на събиране и обобщаване на здравна информация.
  • Да се назначат здравни медиатори за пълно обхващане на всички обособени ромски квартали.
  • Идентифицирането на обособените ромски квартали е предварителна задача за въвеждането на съществуващата в ДЕДВ мониторингова система (заедно с Допълнението към нея). Тази препоръка не трябва да се разбира в смисъл, че във всеки обособен ромски квартал трябва да бъде назначен по един здравен медиатор – ясно е, че в малките населени места това не е нито необходимо, нито възможно. Препоръката трябва да се разбира в смисъл: за всеки ромски квартал да има здравен медиатор, който да посещава квартала поне един ден седмично.
  • С цел индексиране на надеждността на здравната информация, регистрирана от общопрактикуващите лекари и създаване на синхронизирана система за здравна информация да се прилага поетапното провеждане на профилактични прегледи с мобилни екипи. Необходимо е да бъде намерен ключ за интерпретиране на разминаванията в данните на общопрактикуващите лекари и данните от теренните изследвания на населението в обособените ромски квартали. Вероятно в част от случаите става въпрос за висока скрита болестност, а в друга част – за непрецизност на информацията, подавана от общопрактикуващите лекари, поради високата им натовареност и несинхронизирането на двата информационни потока (към НЗОК и към НЦЗИ).

Закрила на детето в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на закрила на детето до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г. Изтегли целия доклад Изтегли компонента за закрила на детето Обобщените изводи и препоръки от наблюдението С оглед негативния ефект на СПИ и ВУИ върху развитието и образованието на децата, правителството би трябвало да вземе следните спешни мерки, за да осигури правата на настанените деца и да предотврати последваща деградация:

  • Да се измени Закона за противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и Наказателно-процесуалния кодекс, с цел да се промени дефиницията за противообществено поведение;
  • Да се определи законоустановената възраст за поемане на наказателна отговорност и да гарантира, че деца под 14 години няма да бъдат съдени чрез наказателно-правната система, а ще им бъдат налагани само мерки за социална защита;
  • Да се въведе адекватна система за младежко правосъдие в цялата страна, вкл. съдилища за непълнолетни със специализирани по въпросите на децата съдии;
  • Да се осигури набор от алтернативни на лишаването от свобода социално-образователни мерки, както и политики за ефективното им прилагане;
  • Да се обучават съдиите и всички служители на реда, които контактуват с децата от момента на тяхното задържане до прилагането на административните и съдебни решения.

Трафик на хора в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на трафика на хора до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г. Изтегли целия доклад Изтегли компонента за трафик на хората Обобщените изводи и препоръки от наблюдението Въпреки че мерките на българското правителство отговарят на повечето индикатори, голяма част от индикаторите все още не са удовлетворени, като например свързаният с изработване на цялостна стратегия срещу корупцията. Друга част от индикаторите изискват постоянна работа по адресирането им, т.е. в болшинството си те са процес, а не еднократен акт. За покриването на всички индикатори, както и въобще за по-добро разбиране и на проблема, и на мерките за справяне с него, е важно да се полагат редица усилия, които ще групираме в две насоки. На мета-аналитично ниво, на преден план излиза препоръката да се стимулират сериозни изследвания – както на проблема, така и на планираните и вече предприетите мерки. Конкретна мярка би могло да бъде въвеждането на институцията Национален рапортьор по трафика на хора. За да не се превърне в празна бюрократична структура, той трябва да е независима и експертна институция, добре подплатена с материални възможности и правомощия да стимулира независимо изследване и публична дискусия. Друга налагаща се препоръка е за изработване на надежден финансов механизъм, който да подсигурява системното осъществяване на необходимите дейности по подкрепа и закрила. Особено наболели са проблемите свързани с финансирането на неправителствените организации, които не само вече са натрупали институционална и кадрова експертност, но и изпълняват важна функция на балансьор между членовете на обществото и интересите в политическия и бизнес сектора. Наложително е да се укрепи институционалната база на политиките в съответствие с българското законодателство и препоръките на Европейския съюз, а това по наше мнение изисква да се приоритизира изграждането на МКБТХ и на НМН. Трафикът на хора е проблем, който съществува от най-дълбока древност. Според някои източници, още император Юстиниан говори за практиката да се примамват и експлоатират момичета от по-бедни в по-богати региони на Римската империя. В сравнение с тази дълга история на злоупотреба, усилията да се подпомогнат пострадалите са твърде скорошни. Въпреки това е натрупан значителен опит в областта и вече развитите практики постепенно се утвърждават и в България. 2008 г. се характеризира с изключителна активност и ефективност на секретариата на НКБТХ, която вдъхва надежди за бъдещата работа по сериозното разработване на политики срещу трафика на хора в България. Друг крайъгълен камък, поставен през 2008 г., е процесът на създаване на НМН – не само като участие в прилагането на една от най-модерните европейски политики, но и като блестящ пример – както за ефективност на въвлечените експерти, така и за между-институционално сътрудничество. Важно е усилията в очертаните в този доклад насоки да продължат и да се надградят. Ключов фактор в този процес е необходимостта да се осигури устойчив финансов механизъм и за дейностите на правителствените организации и за развиваните от неправителствените организации наред с тясното придържане към насоките, стратегиите и конвенциите, разработени от Европейския съюз и експертите към него. На практическо ниво, работните групи по разработването на НМН, са изработили препоръки, включени в Плана за действие за 2009.

Права на хора с умствени увреждания и психични разстройства в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на правата на хора с умствени увреждания и психични разстройства до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г. Изтегли целия доклад Изтегли компонента за правата на хора с умствени увреждания и психични разстройства Обобщените изводи и препоръки от наблюдението Изводи и препоръки относно цялостно и дългосрочно реформиране на социалните услуги, предоставяни на лица с умствени увреждания и психични растройства в съответствие с международните стандарти:

  • Необходимо е да се предприеме цялостна реформа на системата на запрещение както като процедура, така и като съдържание.
  • Настоящата система на пълно запрещение на практика обрича лишения от дееспособност гражданин с ментален проблем на „гражданска смърт”. Това включва нарушаване на редица човешки права, като правото на достъп до съд, правото на личен живот, свободата на сдружаване, правото на собственост и др.
  • На законодателно равнище следва да се установи система на подпомагащо вземане на решения, при която лишаването от дееспособност е съобразено с възможностите и специфичните потребности на лицето.
  • Необходимо е да се реформира изцяло системата на настойничество и попечителство, за да се преустанови възможността за злоупотреби, като се въведе законова забрана служители на социалните домове да упражняват настойнически/попечителски права; да се въведе задължение настойниците/попечителите да упражняват своите функции ефективно и в непосредствен контакт с лицето под настойничество/попечителство като заедно с това се въведе контрол върху упражняването на тези функции от специализиран орган;да се въведе фигурата на професионалния настойник/попечител, който да е достатъчно добре заплатен и обучен, за да изпълнява ефективно тези функции.
  • Настаняването в социален дом следва да става по съдебен ред с периодично преразглеждане от съдебен орган, за да се гарантират правата на настаняваните, включително необходимостта от щателно изследване на възможностите за предоставяне на грижи в общността – преди и след настаняването. Настаняването в социален дом на недееспособно лице представлява ефективно лишаване от свобода, за което международното право по правата на човека изисква съдебен преглед. Съдебното настаняване следва да се основава на ясни критерии, формулирани в закон. Периодичният преглед от съдебен орган следва да преценява необходимостта от продължаващо настаняване. Оценката за изчерпване на възможностите за алтернативни услуги следва да се прави непосредствено преди настаняването и всеки път преди периодичния преглед на необходимостта от продължаващо пребиваване в институцията.
  • С

  • истемата от социални услуги чрез институции трябва да се децентрализира реално.Понастоящем децентрализацията засяга само управлението, но не и организацията на грижата. Правото да създават и закриват институции следва да се предостави на общините след обстоен анализ на потребностите на жителите им и съответен дизайн на услугите.
  • Социалните домове следва да разработят планове за психосоциална рехабилитация на домуващите, които да включват разнообразие от терапевтични подходи и контакти с местната общност, включително възможности за трудова реализация.
  • Услугите личен и социален асистент трябва да се приспособят към потребностите на хората с психични увреждания. Необходимо е да се увеличи заплащането и да се предостави безплатно обучение на хората, ангажирани в такива дейности.
  • Следва да се създаде система на контрол върху терапията на лицата, настанени в социални домове за хора с ментални и психични увреждания. Целта на контрола трябва да бъде гарантиране на използването на широк спектър от терапевтични подходи, както и това, че медикаментозното лечение няма да цели контрол на поведението на домуващите за улеснение на персонала.
  • От ключово значение е развиването на профилирани програми за грижи. Сегашната система от институционални и комунални грижи дели хората с психични заболявания на две категории – с тежки психични разстройства и с ментални увреждания. Профилираните програми от грижи според типа патология, възрастта и нуждите на потребителите в нея, трябва да се остойностят и да се планира въвеждането им по системен начин в институциите и в услугите в общността.
  • За да могат програмите за индивидуална грижа за лица с психична болест да се реализират успешно, те изискват подготвени специалисти, които да притежават съвременни знания и умения за работа с всеки специфичен профил клиенти – психиатри, клинични психолози, клинични социални работници, психиатрични медицински сестри. Специална обучителна програма трябва да се създаде за управленския профил на професионалистите, които организират прякото обслужване на потребителите и тези, които участват в местната и централната администрация и решават в значителна степен съдбата на хората с психични заболявания. Сегашното ниво на компетентност е отчайващо ниско.
  • Координацията между специалистите от сферата на психиатрията, социалната работа, образованието, трудовата реализация, правото и органите, които управляват системата за социални услуги трябва да се осъществява чрез форми на непосредствен и непрекъснат контакт – не чрез преписки, а чрез директно общуване.

Здравеопазване и психиатрична помощ Според доклад на Министерство на здравеопазването от края на 2008 г. в България хората с тежки психични разстройства, които нарушават социалното им функциониране, са със следните ръстове на всеки 100 000 души: лица с умствена изостаналост – 520.2, шизофрения и шизотипни разстройства – 388.2, афективни разстройства – 234.8. В същия доклад се казва, че „анализът на досегашната практика на предоставяне на психично-здравни услуги показва, че векторът на усилията е насочен предимно към справяне с последиците, отколкото към предотвратяване на появата на психични разстройства” и че липсват инвестиции за разработване на програми за ранно откриване на тежки психични разстройства и установена практика за тяхната профилактика в семейна и работна среда. Както неведнъж са заявявали и неправителствени организации, работещи в областта на психичното здраве, разпознаването на психичното здраве като приоритет все още е на формално ниво (за 2006 г. липсва финансиране на Националния план за психично здраве; за 2007 г. финансирането е разрешено в последното тримесечие и това затруднява изпълнението на задачите в срок и на необходимото професионално ниво). Изводи и препоръки по отношение на здравеопазване и психиатричната помощ:

  • Липсва специализирана структура към Министерство на здравеопазването, която да е отговорна за психиатричното обслужване в страната.
  • Липсва обратна връзка между изпълнителите на психично-здравни услуги и ангажираните в тази област управленски нива (Министерство на здравеопазването не осъществява методична помощ по отношение на извънболничната психиатрична помощ).
  • Недостатъчната хоризонтална координация на службите на местно и централно равнище обуславя липсата на достатъчно реални действия в тази посока.

За да се избегнат посочените проблеми препоръките са следните:

  • Реално ангажиране на институциите в изпълнение на задачите в приетия план за действие към политиката за психично здраве и активизиране на работата на Националния съвет за психично здраве по тяхното изпълнение;
  • Създаване на система за граждански и професионален мониторинг на дейността на службите за психични здраве в страната;
  • Промяна на нормативните актове в посока за създаване на непрекъснатост на грижите от стационарното лечение към обслужване в дневни центрове;
  • Въвеждане на система за обучение за справяне със стреса в училищата и работните места;
  • Популяризиране на дейността на психиатрични заведения за лечение, както и структури като защитени жилища, дневни центрове и др., в които се предлагат социални услуги за лица с психични разстройства с цел психопрофилактика и психотерапия;
  • Въвеждане на заплащане на дейностите по психо-социална рехабилитация от страна на Националната здравно-осигурителна каса;
  • Развиване на инфраструктури и технологии за новата, базирана в общността психиатрия и за обновяване на институционалната материална база на болниците за активно и краткосрочно лечение чрез европейски фондове в сътрудничеството на Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика;
  • Разработване от Министерство на здравеопазването и висшите училища на програма за подготовка на кадри за работа с тежките психични разстройства в общността.

Правата на бежанците и мигрантите в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на правата на бежанците и мигрантите до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г. Изтегли целия доклад Изтегли компонента за правата на бежанците и мигрантите Обобщените изводи и препоръки от наблюдението Развитието на световната икономическа и финансова криза и евентуалните последващи отражения върху миграционната обстановка в Европа и съответно в България налагат необходимостта от задълбочен анализ на рисковете и тяхното въздействие върху българската икономика и пазар на труда като същевременно продължи ефективната реализация на политиката по миграция и интеграция.

Система за грижи за хора с физически и психически увреждания в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на системата за грижи за хора с физически и психически увреждания в България – към ноември 2009 г. до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г. Изтегли целия доклад Изтегли компонента за системата за хора с физически и психически увреждания Обобщените изводи и препоръки от наблюдението

  • Като цяло може да се каже, че държавната политика в сферата на уврежданията не съответства на европейските тенденции за социално включване на маргинализираните групи. Цялостната политическа рамка е изградена върху архаичния медицински модел на уврежданията (проблемът се разпознава като здравословен и се „лекува” човекът чрез терапия и привилегии), който е заменен в Европа със социален подход при правене на политики в сферата на уврежданията (средата се определя като „проблемна”, превръщаща „недъга” в „увреждане”, а човекът с увреждане получава достъп до компенсаторни механизми за участие).
  • Похарчените през 2008 г. средства по програма „Интеграция на хора с увреждания” – 203 млн. лв. – макар и с половин милион лева над планираното, но без необходимите радикални промени в законодателството и политическите мерки на държавата, не могат да доведат до качествени промени в посока към социално включване на хората с увреждания. Разпределянето на голям обем пари по малко между стотици хиляди хора не е гаранция за тяхното благоденствие, а по-скоро подпомагане на семейните бюджети с незначителни суми. Подобна политика е израз на политическа недостатъчност от страна на държавните институции, които са отговорни за вземането на политически решения. Тази констатация може да бъде подкрепена и с „откровението” в отчета на МТСП за 2008 г., където по показател за изпълнение на програмата „Интеграция на хора с увреждания” срещу индикатора, „хора с увреждания с осигурена относителна самостоятелност, като предпоставка за пълноценно социално включване в обществото” има планиран брой 135.000 и празна клетка за отчет. Обяснението е, че „в Агенцията за хора с увреждания не е изградена информационна база данни, което не позволява да се даде актуална информация относно броя на хората с увреждания с осигурена относителна самостоятелност, като предпоставка за пълноценно социално включване в обществото”, но то е съвършено несъстоятелно.
  • Програмата за деинституционализация на деца и лица с увреждания – погълнала над 5 млн. евро в периода 2004 – 2007 г. – никога не е подлагана на оценка за ефективност или въздействие. Предвид все още големия брой хора, ползващи грижа в специализирани заведения извън общността (17 253 човека в края на 2008 г. към 17 554 в началото на годината, от които над 5 000 деца) политиките на държавата за деинституционализация трябва да попаднат в списъка от основни приоритети за следващите няколко години. Досегашните практики водят предимно към реинституционализация – преместване от голям по мащабите си социален дом в по-малко заведение – без възможности за участие в живота на общността– детска градина, училище, работно място, места за социални контакти и пр. На пръв прочит може да се каже, че изпълнението на въпросната програма води до утвърждаване на една порочна социална практика която създава паралелни системи за различните граждани – гета за ромите, помощни училища, дневни центрове и прочее „изолатори” за хората с увреждания. Това от своя страна затвърждава онази култура, в която водеща роля играят предразсъдъците за „различност” и „предопределеност” за пребиваване в специални места.
  • Асистентските услуги за хора с увреждания, които са основен фактор за тяхното социално включване, изискват сериозно преосмисляне и съобразяване с европейските тенденции. Единствената оценка на различните схеми – предприета от ЦНЖ и финансирана от външен донор – показва сериозни дефицити от гледна точка на информираност, овластяване, реално участие на хората с увреждания. Те, в съчетание с достъпност на средата (архитектурна, социална и институционална) както и наличие на помощни средства, могат да гарантират живот в общността, който според чл. 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е тяхно основно човешко право.
  • Механизмът за предоставяне на медицински изделия и помощни средства на хора с увреждания, макар и поставен на пазарни начала, облагодетелства не потребителите на тези стоки, а доставчиците. Държавното финансиране в големи размери не осигурява достъп до съвременни продукти и нови технологии. Проблемът се корени в методиката за оценка на нуждите, рестриктивния номенклатурен списък от медицински изделия и помощни средства, в ниските лимитни цени, които изплаща държавата на доставчиците по индивидуални протоколи на нуждаещите се. Не по-малко сериозен е и въпросът с ниската квалификация на експертите, които вземат решение за отпускане на медицински изделия и помощни средства, както и съвсем не изолираните случаи на конфликт на интереси – членове на комисиите, които одобряват набор от медицински изделия и помощни средства, са собственици или имат участие във фирми-доставчици на същата стока.
  • Политиките за заетост на хора с увреждания са със съмнителна резултатност за бенефициентите с увреждания и облагодетелстват предимно работодателите (субсидия за наемане на хора с решения на ТЕЛК). Формалните отчети по количествени показатели – брой наети и направени разходи – не говорят за ефективност на мерките, още по-малко – за дългосрочен ефект и положително въздействие върху хората с увреждания в активна възраст.
  • Както хората с увреждания, така и широката общественост не разполагат с информация за провежданите мерки в сферата на уврежданията. Рядко има информационни кампании, а когато се организират такива, те най-често ползват стандартните методи на листовки, описания и прочее, които не привличат вниманието на аудиторията. Нещо повече, в тях се борави с бюрократични термини, законови текстове и други словесни форми, които често не се разбират от хората. По този начин целите и действията на социалните служби се свеждат до заплетени процедурни обяснения, а резултатът се изразява в механично ползване на придобивки, докато основните човешки права на образование, труд, свободно придвижване, семеен живот и прочее си остават сериозно нарушени.
  • Нито един компонент от политиките за социално включване на хора с увреждания не е подложен на системна оценка – промените в някои програми и мерки са главно конюнктурни. Една от причините за това – макар и не единствената – е липсата на надеждна информация от количествено и качествено естество. Данните, които събират институциите – освен, че се разминават като цифри – не са структурирани така, че да позволяват оценка на напредъка, още по-малко разумно и целенасочено планиране на конкретни действия.

Препоръки

  • Постигането на независим живот и социално включване на хората с увреждания изисква целенасочени усилия при ясно разграничаване на инструментите за социално подпомагане от тези, насочени към качествено нов статут на хората с увреждания в обществото, а именно като пълноправни граждани с възможност за участие и реализация в общите социални системи. Това не може да се постигне без радикални промени в Закона за интеграция на хората с увреждания, чрез които да се разширят правомощията на Агенцията за хората с увреждания, която да поеме отговорността за всички мерки насочени към приобщаване, оставяйки на Агенцията за социално подпомагане изпълнението на политиките за борба с бедността, които няма да изключат и хората с увреждания като потенциални бенефициенти.
  • Необходима е незабавна ревизия на правната рамка за оценка на увреждането, която да отчита индивидуалния статус на всеки човек с акцент върху онова, което ще компенсира дефицита, предизвикан от увреждането, така че всеки да функционира пълноценно в избраната от него общност. Подобен подход и методика за неговото прилагане са изработени от Световната здравна организация и се използват в много страни по света. В резултат на това хората с увреждания ще получат достъп точно до този ресурс, от който всеки има нужда, за да бъде социално включен.
  • Политиките за социално включване на хората с увреждания трябва да имат две основни измерения: (а) интервенции за адаптиране на средата (архитектурна, социална, институционална) и (б) механизми за индивидуална подкрепа (медицински изделия и помощни средства, лична помощ, при нужда и професионална подкрепа в общността). Социалните услуги като инструмент за приобщаване следва да се предоставят в общите социални системи – образование, трудова среда, културни, спортни и други обекти – а не в паралелни системи – дневни центрове, помощни и специални училища, специализирани предприятия и прочее.
  • Изпълнението на политиките за социално включване на хората с увреждания следва да се подлага на постоянно наблюдение и периодична оценка чрез съпоставяне на реални резултати с поставени цели – само така ще бъде ясно дали предприеманите мерки са ефективни и ефикасни, дали публичните пари просто се харчат (без ефект) или се инвестират (водят до ново качество на средата и живота на хората с увреждания). Тези задачи следва да бъдат възлагани от отговорните държавни институции, а констатациите и пепоръките по тях да бъдат публично оповестявани.
  • Подходът на социално включване в секторните политики на държавата налага също така и събиране на различен тип първична информация по проблемите на уврежданията, както и различно структуриране на данните. Например, освен броя на заетите хора с увреждания в обща трудова среда, трябва да има информация за ресурса, с който те са подпомогнати (човешки и финансов), за адаптацията на средата, както и данни за тяхното възнаграждение и кариерно развитие. Тази препоръка засяга всички секторни политики на държавата – образование, транспорт, култура и пр. – а не само социалните политики, ако искаме да превърнем харченето на публични пари в печеливша инвестиция.

Права на човека по време на предварително задържане и условия в затворите в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на правата на човека по време на предварително задържане и условия в затворите в България – към ноември 2009 г. до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г. Изтегли целия доклад Изтегли компонента за правата на човека по време на предварително задържане и условия в затворите Обобщените изводи и препоръки от наблюдението В настоящия си вид българската пенитенциарна система все още допуска сериозни разминавания с международните стандарти по правата на човека. Поради това тя трябва да измине дълъг път до привеждане на материалните и моралните условия в българските затвори в съответствие с тези стандарти. За цялостното осъществяване на реформа в пенитенциарните заведения в България е необходимо отговорните държавни институции спешно да предприемат следните стъпки:

  1. Да се изготви управленска стратегия за дългосрочно решаване на проблема с пренаселеността в българските затвори и в общежитията от закрит и преходен тип.
  2. Да се предприемат мерки жените и непълнолетните да не бъдат дискриминирани в сравнение с мъжете, като им се осигури възможност да изтърпяват наказанията си възможно най-близо до своето местоживеене. Може би първа стъпка в тази посока би било обособяването на секция за жени към затвора в София. Намирането на квалифициран персонал за работа с лишените от свобода жени би било по-лесно в столицата, а по този начин жените от София и Западна България биха изтърпявали присъдите си по-близо до домовете си.
  3. С оглед на изискването лишените от свобода да изтърпяват наказанията си възможно най-близо до своето местоживеене е необходимо изграждане на повече общежития от закрит тип за нерецидивисти, които на настоящия етап са общо три за цялата страна. В Източна България няма такъв тип общежития за мъже.
  4. В съответствие с Правило 23.1 на новите ЕПЗ, във всеки един случай администрацията на затвора следва да осигурява възможност за правна помощ на нуждаещи се затворници, включително за дисциплинарни процедури и за решаване на други техни граждански права, които могат да възникнат по време на изпълнението на наказанието. С оглед на това би било добре да се обсъди целесъобразността от отпускане на щат за юристконсулти в затворите.
  5. С оглед на непрекъснатото увеличаване на броя на лишените от свобода с наложени доживотни присъди, да се предприемат стъпки за тяхното настаняване и разпределяне не само в резултат на присъдата, а и на оценката на техните нужди и актуализираната оценка на риска, въз основа на които да се изготвят индивидуализирани планове за изтърпяване на присъдата. В тези планове е необходимо да са включени оптимални режимни и ресоциализационни дейности.
  6. В съответствие с Конституцията на Република България и изискванията на ЕКПЧ, проверка на кореспонденцията на лишените от свобода да се извършва само с конкретно разрешение на съдебната власт.
  7. В съответствие с Правило 28.1 на новите ЕПЗ, да се осигури възможност за достъп до образователни програми за всички затворници.
  8. Да се отмени ограничението за провеждане на телефонни разговори само с определен кръг лица.
  9. За удовлетворяване на религиозните потребности на мюсюлманите в затворите да се осигури достъп на свещенослужител от това вероизповедание, който да провежда богослужения с такива лишени от свобода.
  10. Медицинските процедури и медицинското обслужване на лишените от свобода да се приведат в съответствие с действащото българско законодателство в сферата на здравеопазването.
  11. Да се осигури достъп на затворниците до услугите, финансирани от Здравноосигурителната каса, без оглед на актуалния им здравноосигурителен статус.
  12. Да се приведат медицинските центрове и болници в местата за лишаване от свобода в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения.
  13. Да се осигури спазване на изискванията на Закона за здравето в частта за информирано съгласие.
  14. Да се упражнява реален и обективен санитарно-епидемиологичен контрол.
  15. В местата за лишаване от свобода да се изпълняват националните програми за профилактика и превенция, определени от министъра на здравеопазването и Националния рамков договор.
  16. Да се изготвя отчет за извършените медицински дейности към Министерството на здравеопазването.
  17. Да се въведат специални процедури по освидетелстване и прегледи за целите на формални съдебни процедури на лишените от свобода, които да са отделни от медицинското обслужване на лишените от свобода.
  18. Да се осигури законова и практическа възможност на лишените от свобода за избор на финансирано от тях лечение от външен лекар.
  19. Да се гарантира активно и задължително участие на медицинските служби в набавянето на информация и изясняване причините за болест и смърт при затворниците. В случай на смърт на лишен от свобода, на медицинската служба в затвора да се изпращат копия от аутопсионни протоколи и други относими към случая медицински документи.
  20. На лишени от свобода, страдащи от зависимости, да бъде предоставена възможност за адекватно лечение и провеждане на необходимата терапия.
  21. Да се осъществи включването на работещите затворници в социалната осигурителна система.
  22. Да се осигури обследване и оптимизиране на работните места на затворниците за здравословни и безопасни условия на труд по изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актове.
  23. Да се обективизира формирането на възнагражденията на работещите на норма затворници.
  24. Да се направят промени в законодателството с цел да се осигури допустимост на исковете на пострадалите по време на работа затворници за трудова злополука и професионална болест по общия ред за България.
  25. В българското пенитенциарно законодателство да се установят дисциплинарни състави, които да предвиждат конкретни наказания за конкретни нарушения. Наказанията трябва да бъдат съразмерни на тежестта на нарушенията.
  26. Чрез закон да се установи независим орган и процедура за налагане на дисциплинарни мерки, които да съответстват на принципите на справедливия процес.
  27. Дисциплинарната политика в различните места за лишаване от свобода да се съгласува и да се разработи единен кодекс за поведение на пенитенциарните служители при налагане на дисциплинарни санкции.
  28. Материалните условия в местата за изтърпяване на дисциплинарните наказания, които предвиждат изолиране, да се приведат в съответствие с международните стандарти, за да се предотврати превръщането на наказанието в нечовешко и унизително третиране.
  29. Да се установи ефективен съдебен контрол върху дисциплинарните мерки, включително върху настаняването и лишаването от работа и зачитането на работните дни.
  30. Да се въведе единна система на документиране на всички случаи на употреба на сила и помощни средства спрямо лишени от свобода, както и система на ефективно разследване на жалби от тях от независим орган.
  31. Да се преустанови откритото носене на палки от надзорно-охранителния състав.
  32. С цел избягване на корупционните практики и произвола, да се установят ясни критерии и съгласувана писмена политика по отношение на условно – предсрочното освобождаване.

Малцинствата и образованието в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на малцинствата (в частност ромите) и образованието в България – към ноември 2009 г. до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г. Изтегли целия доклад Изтегли компонента за образованието и малцинствата Наблюдателите се позовават главно (но не единствено) на Националния план за действие по инициативата Десетилетие на ромското включване 2005-2015 (Десетилетието), нормативни документи, секторни стратегически и опeративни документи за интеграция на ромите, доклади и отчети на съответни институциии, имащи отношение към темата. Обобщените изводи и препоръки от наблюдението

  1. Образователната нормативна база продължава да не предоставя ефективна защита за реализирането на правата на децата, принадлежащи към малцинства, включително на ромските. Това е така, защото тя все още е непълноценно синхронизирана с международните стандарти и механизми за защита на образователните права на тези деца.
  2. Новият закон за образованието трябва включи съответните разпоредби, отнасящи се както до съвременното правно интерпретиране на въпросите на недискриминацията, така също и до пълноценното включване на майчиния език вкл. като език на преподаване в училищното образование на малцинствените деца, както и да легитимира механизмите на позитивното действие с цел преодоляване на дълбоките неравенства в българското образование по етнически разделителни линии.
  3. Най-сериозните проблеми на образованието на ромските деца са свързани с и произтичат от неравния им достъп до качествено образование. От тук нататък словосъчетанията “равен достъп” и “качествено образование”, които макар и да звучат познато на всички субекти в образованието, трябва да придобият единен смисъл, скрепен със законова разпоредба.
  4. Предвид възловото място на проблематиката за качеството на образованието конкретно за образованието на ромските деца, по-долу излагаме няколко ключови въпроса, които според нас трябва да залегнат в новия закон за образованието и да имат отражение в цялостната нормативна база:
    • Образователната система утвърждава на законово ниво работни дефиниции, представящи концепцията й за равен достъп до образование и за качество на образованието. Също на законово ниво следва да се утвърди обхватът на пакет минимални стандарти за качество на образованието, отчитащи минимума условия, при които децата от различните социални групи/ етнокултурни общности ще получат на практика равен достъп до образование с гарантирано качество, позволяващо им да постигнат максимални познавателни резултати и да разгърнат пълноценно творческите и емоционалните си ресурси. Въз основа на утвърдения минимален пакет стандарти за качество, в подзаконовата уредба се разписват измерими индикатори, отчитащи осигуряването/ неосигуряването на нужните нормативни и практически мерки, гарантиращи равноправен достъп на всички деца до образователна инфраструктура и образователни услуги с единно качество.
    • Минималните стандарти за качество на образованието се обвързват с цялостната нормативна база, с държавните образователни изисквания, с учебните програми, учебници и учебни помагала, с училищните практики във всичките им измерения. Те, заедно с индикаторите за измерването им, се вписват в Кодекс на стандартите за качество на образованието. Последният е изготвен от МОМН в режим на консултативен процес с граждани и с всички заинтересовани страни и е приет с акт на МС. Процедурите за наблюдение и оценка на качеството на образованието, структурите, които ще го реализират на различните нива на управление на образователната система (училища, РИО и МОМН), както и правомощията на тези структури (включително и по отношение налагането на санкции) се разписват в Правилника за приложение на закона за образованието.
    • Създава се специализиран държавен орган на разпореждане на МС, оторизиран да извършва на национално ниво оценка и акредитация на училищата и учителите по отношение на качеството на образователната среда и услуги и недопускащ по-нататъшното им функциониране при установени системни и съществени нарушения на изискванията на единните стандарти за качество. Правилникът за дейността му се приема с акт на МС. При допускани слабости за осигуряване на равенство в достъпа и непокриване на стандартите за качество на образователните услуги, на отговорните лица в съответните училища се налагат административни и финансови санкции. При установени системни и съществени нарушения на изискванията относно равенството на достъпа и на утвърдените стандарти за качество на образователните услуги, съответните училища не получават акредитация за по-нататъшно функциониране от Агенцията по акредитация, а съответните учители и управленски кадри получават ниска атестация, отразяваща се върху възнаграждението и кариерното им развитие, както и върху запазването на заеманата от тях позиция.
  5. За постигането на заложените в Плана за действие по Десетилетието а ромското включване мерки, правителството да се ангажира да провежда насърчителна политика на позитивно действие в различните обществени сектори, приемуществено в сферата на образованието, насочена към представителите на ромската общност, която да се провежда до реализацията на целите, поради които тези мерки са въведени.
  6. Голямата част от учителите не умеят да работят ефективно с ромските деца, нито да общуват с техните родители, нито да хармонизират етнокурлтурните различия в класната стая и училището. Това е така както поради езикови, културни и психологически дистанции, а също и поради практическа неподготвеност, поради нечувствителност към проявите на нетолерантност в училище и липса на умения за противодействие на расизма и дискриминацията, а не на последно място – и поради изключително слабата им отвореност към практиките в други европейски страни, независимо от дългия процес на подготовка на страната за членство в ЕС. Учителите – етнически българи, работещи с малцинствени деца дори в райони с компактно малцинствено население, не притежават никакви билингвални компетентности за работа в двуезична среда, което натоварва непосилно само едната от двете страни в образователния процес – малцинственото/ в частност ромското дете. Университетите все още не подготвят бъдещите учители да работят в мултиетнична/ билингвална среда. Учителските гилдии не отразяват справедливо и адекватно многообразието на обществото от гледна точка на културата, майчиния език, уврежданията, което на европейско ниво се отчита като особено важно условие за учебните постижения на учениците. Във връзка с горното, препоръките ни към новия закон за образованието са да включи предложените по-долу постановки, като при необходимост ги синхронизира с промени в Закона за висшето образование:
    • От всички висши училища, подготвящи учители, се изисква да адаптират академичните учебни програми на съществуващите си дисциплини така, че да включват в тях съдържателни компоненти, необходими за формиране у бъдещите педагози на знания и компетентности за: ефективна работа в мултиетнична, билингвална и мултилингвална среда; успешно реализиране на интегрирано образование на деца, принадлежащи към малцинства, мигрантски и бежански общности и деца със СОП; преподаване на малцинствени езици, история и култура; за осъществяване на билингвално преподаване; интеркултурен образователен мениджмънт и преподаване; прилагане на нови методи за обучение, вкл. насочени към индивидуална работа с учениците, за работа с деца образователни дефицити; развиване на умения за сътрудничество с родители от различни социални и етнокрултурни общности и ефективно подготвяне на младежите за самостоятелно учене през целия живот и др. Те се насърчават също да създават специализирани модули по тази проблематика в рамките на специалности или профили; както и специални програми със съответните дидактически технологии за подготовка на учителите за работа в мултикултурна, билингвална/ мултилингвална класна стая, както и да увеличават броя избираеми и факултативни дисциплини по тези въпроси.
    • Националната агенция за оценяване и акредитация на висшите училища прилага сред критериите за акредитация въвеждането на учебни програми, осигуряващи на бъдещите учители знанията и компетентностите за работа по горната точка. При отсъствието или недоброто качество на тези програми съответните университети не получават акредитация
    • Утвърждават се Държавни образователни изисквания за квалификация на учителите, които се синхронизират с компетентностите по-горе.
    • С цел покриване на единните стандарти за качество на образованието, на действащите учители се предоставя преходен период между 2 и 4 години, през който да повишат знанията и компетентностите в съответната посока, да получат акредитация от оторизираната Агенция за оценка и акредитация на учебните заведения, учителите и преподавателите и да запазят работното си място.
  7. Качеството на предоставяните от учителите образователни услуги се оценява на базата на утвърдени на национално ниво единни критерии за оценка, разделени в 2 групи – базисни и допълнителни: базисните критерии (сред които степента на владеене на най-съвременни знания и умения в предметната област на учителя, степента на покриване на съответните утвърдени на национално ниво ДОИ за учебно съдържание и пр.) се отнасят до всички учители на национално ниво, а допълнителните отразяват съответствието на учителския труд спрямо конкретни специфики на съответния тип училище/регион (сред които билингвални компетентности и ефективност на работата в мултиетнична/ мултилингвална среда, ефективност на работата с деца със СОП и пр.).
  8. Освен образователните, материалните и психологическите аспекти на равния достъп до качествено образование, новият образователен закон трябва да акцентира и върху финансовите му аспекти. Част от средствата за образование от държавния бюджет трябва да са изрично предназначени да подпомагат политиките на равния достъп и да насърчават в максимална степен участието на децата и младите хора в образователната система.
  9. Чрез закона трябва да се утвърди минимален пакет разходи, разписани по видове, за които да се осигуряват средства от държавния бюджет за подпомагане на равния достъп до качествено образование. Основните следва да са: безплатен транспорт на ученици, включително във вътрешноградски условия; за целодневна организация на учебния ден и безплатно столово хранене; за безплатни общежития, учебници и учебни помагала; за ученически стипендии и помощи; за дейности, свързани с развиването на малцинствената идентичност (билингвални програми, СИП и ЗИП по малцинствени езици, история и култура); за интеграционни и интеркултурни програми в етнически смесени училища за деца, принадлежащи към малцинства, мигрантски и бежански общности и деца със СОП (вкл. ресурсно подпомагане на последните); за извънкласни и извънучилищни дейности, ученически отдих и спорт; за дейности, свързани с педагогическа подкрепа и консултиране на застрашени от отпадане деца и млади хора, на вече отпаднали и на необхванати от образователната система; за всякакви други съотносими дейности, повишаващи обхвата на равния достъп до качествено образование.
  10. За осигуряването на съизмеримо качество на образованието за деца с различни образователни потребности и с различни образователни дефицити е необходимо диференциране на издръжката, отпускана от държавата за обучението на един ученик, с оглед предоставянето на допълнителни образователни услуги на онези от тях, които се нуждаят от такива.
  11. Диференцирането на средствата за издръжката на един ученик се регламентира чрез т.нар. “коефициенти на повишеното относително тегло”, отчитащи конкретните и специфични нужди на различните групи деца, произтичащи от различните им образователни потребности и образователни дефицити. Примерно за децата в начална училищна степен коефициентът може да варира между 1.25–1.9, т.е. чрез него едно дете от съответната целевата група започва да “тежи” колкото 1.25-1.9 от останалите. Акумулираните по този начин допълнителни средства дават възможност училищата да реализират по-интензивни мерки за изравняване на възможностите и постиженията на определена група деца и за предоставянето на съизмерим достъп до качествено образование чрез обезпечаването на образователни услуги, различни от общия образователен пакет (за допълнителни учители, вкл. билингвални, за формиране на по-малочислени групи деца, за осигуряване на допълнителни занимания, за специфични помагала и материални ресурси по дейностите за развиване на малцинствена идентичност и пр.)
  12. Механизмите за финансиране на образованието трябва да са съгласувани със стратегическата насоченост на образователната система към десегрегация на обособените училища в ромските квартали и към провеждане на интегрирано образование на деца от малцинствени, мигрантски и бежански общности, както и на деца със СОП.
  13. Във връзка с това средствата за делегираните бюджети за училища, които обявяват провеждането на мерки по линия на равния достъп и кандидатстват за диференцирана ставка за издръжка на 1 ученик им се предоставят при условие, че ще ги използват единствено за тези цели.
  14. Чрез регламентираните механизми за наблюдение и контрол върху интеграционните политики се наблюдават и анализират текущо както съдържателните, така и финансовите им аспекти.
  15. При неправомерно изразходване на средствата за интеграционни мерки, на съответните длъжностни лица се налагат административни санкции, а при устойчиво отклоняване на средства училището се санкционира с непродължаване на акредитацията му.

Малцинства и заетостта в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на малцинствата (в частност ромите) и заетостта в България – към ноември 2009 г. до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г. Изтегли целия доклад Изтегли компонента за заетостта и малцинствата Наблюдателите се позовават главно (но не единствено) на Националния план за действие по инициативата Десетилетие на ромското включване 2005-2015 (Десетилетието), нормативни документи, секторни стратегически и опeративни документи за интеграция на ромите, доклади и отчети на съответни институциии, имащи отношение към темата. Обобщените изводи и препоръки от наблюдението Изводи

  • Въпреки че по-голямата част от заложените резултати в Националния план за действие по Десетилетието на ромското включване по Приоритет „Заетост“ са изпълнени, не може да се направи извод в каква степен участниците в мерките са включени на пазара на труда. Безспорно участието в мерките за заетост осигурява минимални доходи на нуждаещите се, но докато няма данни каква е реализацията им след приключване на програмите не може да се твърди, че са включени на свободния пазар на труда и социалния проблем е решен.
  • Същевременно заложените резултати в Плана за действие по Десетилетието на ромското включване са недостатъчни в сравнение с броя на нуждаещите се и не водят до критична промяна сред ромските общности в обособените квартали.
  • Основните постигнати резултати по Декадата са осигуряване на заетост по ОСПОЗ. Програмата е критична за осигуряване на доходи за трайно безработни, за които няма други възможности за заетост. Същевременно обаче е спорно в каква степен развива трудови навици и повишава квалификацията им или изгражда умения за самостоятелно намиране на работа. Опитът показва, че по-голямата част от участниците в ОСПОЗ се връщат обратно в програмата. Нуждата от повишаване на професионалната квалификация и от преквалификация за голяма част от безработните роми, налага доста по-голяма ефективност на тези мерки, за да се осигури заетост сред ромите в неравностойно положение.
  • Мониторинговият доклад по Декадата не дава информация и не отчита ефекта от дейностите по ограмотяване, мотивиране и преквалифициране на безработни.
  • От Мониторинговия доклад и от отчетите на МТСП не личи да са използвани ресурсите на хоризонтални политики (напр. учене през целия живот, интеграция на пазара на труда на безработни младежи и на младежи, напуснали рано училище), в чиито целеви групи също влизат ромските общности.

Препоръки

  • Систематизиране на информация за целевата група като се установи броя на трайно безработните, живеещи в обособени ромски квартали, на нивото на образование и професионална квалификация;
  • Планиране на резултатите в краткосрочен план – 2010 г. и средносрочен 2011 – 2015 г. според реалния брой на нуждаещите се и залагане на резултати, които да доведат до промяна сред значима част от общността;
  • Събиране на информация в АЗ и МТСП за квалификационните курсове, които се предлагат на бенефициентите;
  • Въвеждане на система за оценка на ефикасността на прилаганите програми, основана на промяна в статуса на клиента и възможностите му за развитие;
  • Подобряване на дизайна на действащите програми на базата на експертна оценка на служителите в АЗ, НПО и на оценката на тези, към които са адресирани мерките;
  • Промяна на типа работа, който се осигурява по Национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”, така че да се изграждат трудови навици и професионални умения; Увеличаване на заетите в курсове за професионална квалификация, за да се изградят умения, с които да влязат на свободния пазар на труда.

Малцинствата и здравеопазването в България – към ноември 2009 г.

Проведе се гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на малцинствата (в частност ромите) и здравеопазването в България – към ноември 2009 г. до ноември 2009 г. Наблюдението е компонент от общо гражданско наблюдение за изпълнението на мерките на правителството в областта на защита правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи, произтичащи от политическите критерии за членство в ЕС за периода януари 2008 г. – ноември 2009 г. Изтегли целия доклад Изтегли компонента за малцинствата и здравеопазването Наблюдателите се позовават главно (но не единствено) на Националния план за действие по инициативата Десетилетие на ромското включване 2005-2015 (Десетилетието), нормативни документи, секторни стратегически и опeративни документи за интеграция на ромите, доклади и отчети на съответни институциии, имащи отношение към темата. Обобщените изводи и препоръки от наблюдението И през 2008-2009 г. не бе осъществен мониторинг на изпълнението на Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, както и оценяване на постигнатите резултати, въпреки че това е заложено в самата Стратегия. Такава система не е изградена по никоя от приетите стратегии/планове/програми, имащи отношение към интеграцията/социалното включване на малцинствата и в частност на ромите. Няма изградена мониторингова система и по Националния план за действие по Десетилетие на ромското включване. Препоръки към РИОКОЗ и МЗ:

  • Партньорството между РИОКОЗ и местните общности е добре да продължи и да се превърне в устойчива политика, защото макар и труден, това е един от успешните начини за повишаване здравната култура и образование по-места на групите в неравностойно положение.
  • Здравно-информационни дейности от подобен характер би било добре да се развиват по подходящ начин в училищата и детските градини на ромските квартали и отдалечените райони. Наблюдава се интерес, както от страна на учителите, така и от страна на децата.
  • Необходимо е изготвянето и разпространение на качествени здравно-образователни съвременни материали, защото местните РИОКОЗ разполагат с ограничени ресурси и лоша материална база.
  • Подготовка и издания на подходящи видео-материали, с каквито в момента РИОКОЗ не разполага – например – кратки, съвременни изработени филмчета, видео-клипове и т.н., съобразени със спецификата на целевата група.
  • Обмяна на добри практики и конкретни примери от работата на различните области

Препоръки по отношение подобряване на достъпа до здравни услуги и подобряване на качеството на здравните услуги в малките населени места:

  • Да се преодолее проблемът с ограничения брой направления;
  • Подобряване на информираността на пациентите и обслужването (особено в малките населени места с преобладаващо малцинствено население);
  • Оптимизиране на графика на посещение на общопрактикуващите лекари в малките населени места и съобразяване с нуждите на местните хора;

Препоръки към местните институции и общинска администрация:

  • Популяризиране на ролята и работата на здравния медиатор на местно ниво като основен посредник при организирането на здравно-информационни инициативи:
  • Оказване на съдействие от страна на общините за популяризиране на ролята и професията на здравния медиатор чрез публикуване информация за ролята му на уеб сайта на общината, чрез представяне на публични отчети за дейността му, за решени от него казуси и др.;
  • Местната власт да изгради собствена стратегия за въвеждане и представяне на здравния медиатор като необходима и полезна фигура в медицинските и здравните среди;
  • Периодично организиране на здравно-информационни кампании по различни актуални теми на регионално ниво, с помощта на здравния медиатор – основна фигура при осъществяване на връзка между общността, институциите и всички заинтересовани граждани;
  • Подобряване популяризирането в медиите на позитивни практики, свързани с работа по проекти сред групи в неравностойно положение.

Подобряване на достъпа до качествени здравни услуги:

  • Подобряване на здравните услуги на местно ниво, включително и осигуряване на допълнителни работни места за нови здравни медиатори (ако е необходимо);
  • Подобряване работа с медицинските среди и специалисти – създаване на по-добри условия на работа на общопрактикуващите лекари, които обслужват пациенти от групи в неравностойно положение;
  • Разработване на модели на местно ниво за работа с рискови групи и осигуряване на човешки ресурс, включително и ЗМ;
  • Осигуряване на добри медицински специалисти за всички (напр. осигуряване на детски пневмо-фтизиатри за лечение на деца от туберкулоза в област Разград. Недостатъчна е борбата с туберкулозата в област Разград);
  • Отчитане на културните специфики в дадено населено място от страна на общината и съобразяване със спецификите при планиране на местни политики за подобряване на здравното състояние на населението;

Препоръки към Министерство на здравеопазването (МЗ), Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към МС и др.

  • Да се гарантира и осигури устойчивост на бюджета за одобрения План за действие за скрининг и ранна диагностика минимум за 3 години или в рамките на Десетилетието на ромското включване;
  • Да се осъществят предвидените прегледи с мобилни кабинети в целевите области и населени места, описани в План за действие за скрининг и ранна диагностика;
  • Да се осигури здравно образование в училищата съвместно с МОМН и МЗ, както и да се представя професията на здравния медиатор в училищата;
  • Да се подобри координацията между заинтересованите страни – НССЕДВ към МС, МЗ, Областни администрации, РЦЗ, здравния медиатор, общини и др.;
  • Да се създадат работещи механизми за работа с рискови групи с участието на здравните медиатори и общините;
  • Да се отчитат културните специфики при планиране на проекти, програми и др. дейности;
  • Да се предприемат широки и масирани кампании за представяне на професията на здравния медиатор като част от политиката на МЗ за подобряване достъпа до здравни услуги;
  • Да се съдейства за задължително обхващане на всички бременни от женска консултация независимо от техния осигурителен статус, включително и чрез законодателни промени;
  • Да се създаде схема/модел за включване на нови здравни медиатори в нови общини, която схема да се координира на национално ниво;

Препоръки при извършване на профилактичните прегледи с мобилната техника:

  • Индивидуален и диференциран подход на работа и организация на дейностите в различните целеви области и населени места с оглед местни специфики на етническите общности;
  • Диференциран подход при изготвяне на план-график за профилактични прегледи с мобилна техника и гъвкав подход от страна на институциите и мобилните екипи;
  • Оказване на институционална подкрепа от страна на партньорите – МЗ, НССЕДВ към МС, МТСП за назначаване на здравните медиатори като ключов фактор за постигане на по-добри резултати при провеждане на целенасочени програми в населени места с компактно ромско население;
  • Осигуряването на бюджет за прегледите при организирането на профилактични програми, защото липсата на адекватен бюджет създава сериозни рискове за напрежение и демотивация в общностите;
  • Добрата координация и партньорство между институциите на местно и регионално ниво, включително РЦЗ, РИОКОЗ, общини, кметства, областни администрации, ЗМ, ОПЛ, МЦ, за да се гарантира по-голяма ефективност при провеждане на подобни профилактични прегледи и програми;
  • З

  • а ефективното използване на апаратурата в мобилните единици е важно, районните центрове по здравеопазване да избират специалисти, които имат необходимата квалификация да работят с тази апаратура и да използват напълно нейните диагностични възможности и капацитет, а също да преминават през кратко обучение за работа с апаратурата;
  • Включването на местни медии в отразяването на събития и ангажирането им с програмите също е от изключителна важност за осигуряване на максимална прозрачност и информираност на населението;
  • Предварителната работа и проучване на населените места, включително достъп до здравни грижи и профилактични дейности от страна на общопрактикуващите лекари, здравен профил на населението, образователен статус и др. с цел провеждане на успешни профилактични програми;
  • Разработените информационни и промоционни материали, съпътствани от специални информационни и образователни събития, да се използват като стимул и награда за работата на доброволците в проектните области. Това е от основно значение за успеха на инициативите и е препоръчително да се осъществява при подобни проекти с фокус роми;
  • Предварителна работа на терен, планирането и запознаването с общностите, доброто познаване на нуждите и изследване на проблемите на местно ниво гарантират по-добро изпълнение на дейностите по подобни проекти.

Изводи по отношение на работата на здравните медиатори:

  • При реализиране на проектите по Програмата ФАР здравните медиатори отново имаха възможност да участват в организирането и провеждането на профилактични прегледи с мобилна техника. Те се справят много добре при подпомагане работата на мобилната техника. Местните институции, медицинските специалисти и общопрактикуващите лекари споделят, че на местата където има опитни здравни медиатори, прегледите протичат при много по-стегната организация, общността е по-добре информирана и резултатите са по-добри.
  • Профилактичните прегледи с мобилна техника дават възможността здравните медиатори да бъдат опознати по-добре от медицински специалисти, което дава шанс на тази професия да бъде все по-разпознаваема и оценяване като необходимост в средите на медицинските специалисти.

Препоръките по отношение на здравните медиатори:

  • НССЕДВ към МС и МЗ, и други институции като РЦЗ, РИОКОЗ, общините да продължат да продължават да развиват модела на здравните медиатори в България, да съдействат активно за подобряване на капацитета на тези специалисти и да инвестират в засилване на ролята им в политики по отношение на подобряване на достъпа на малцинствата до здравни услуги.
  • МЗ и МФ да осигурят делегиран бюджет за общините, където има сертифицирани и работещи здравни медиатори за 2010 г.
  • Секретариатът към НССЕДВ към МС да проучи кои общини с компактни малцинствени групи и общности в неравностойно положение имат нужда от включване на здравни медиатори на тяхната територия;
  • Секретариатът към НССЕДВ към МС да има координираща роля между местните власти и Медицинските колежи за сформиране на групи за обучение на нови здравни медиатори;
  • МЗ, съвместно с РИОКОЗ, общините и Националната мрежа на здравните медиатори, да съдейства за реализиране на мониторинг на дейността на назначените здравни медиатори;
  • Да се създаде работна група, състояща се от представители на МЗ, Секретариатът на НССЕДВ към МС, Националния координатор за Декадата на ромското включване, Националната мрежа на здравните медиатори и други НПО, работещи по изпълнението на Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, която регулярно да се събира на функционален принцип с оглед актуализиране и осигуряване устойчивостта на Програмата за здравните медиатори в България

Препоръки по отношение на устойчивостта на програми за профилактични прегледи с мобилна единица:

  • МЗ да утвърди модела за провеждане на профилактични програми с мобилни единици сред общности в неравностойно положение и такива, живеещи в отдалечени и труднодостъпни райони в национален мащаб. Да се създаде законова база за устойчиво функциониране на мобилните единици.
  • МЗ да съдейства за сформирането на работна група, състояща се от представители на МЗ, Секретариатът на НССЕДВ към МС, Националния координатор на Десетилетието на ромското включване, Националната мрежа на здравните медиатори и други НПО, работещи по изпълнението на Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, която текущо да планира и обсъжда изпълнението на профилактичните дейности с мобилни единици.
  • Препоръката към МЗ е подвижните кабинети (гинекологични, ехографи и лаборатории) да продължат да бъдат използвани в целевите области Монтана, Видин, Ямбол, Сливен, Разград, Добрич при реализирането на утвърдените Програма и Плана за действие за ранна диагностика и скрининг на туберкулоза, сърдечносъдови,онкологични и наследствени заболявания за периода 2008-2010 г. По този начин ще може да се обхване по-голямата част от населението от избраните най-уязвими целеви области и ще се осъществи реален скрининг на населението за тези социалнозначими заболявания. За целта предлагаме РЦЗ, локалните координатори и местните власти в целевите области да подготвят актуализиран график за продължаване на профилактичните прегледи след приключване срока на проекта, а МЗ да осигури финансиране за функционирането на мобилните кабинети в целевите области до края на 2010 г. През октомври 2008 г. бяха доставени два мобилни мамографа, които до момента не са използвани. Препоръчваме тяхната употреба да започне в целевите области Монтана, Ямбол и Добрич. Аргументите за тази препоръка са следните:
    1. Това са целеви области, в които в момента не се осъществяват профилактични прегледи с мобилни единици.
    2. Обучени са лаборанти и рентгенови специалисти за работа в мултиетническа среда от двете области;
    3. Местните общности са информирани за възможността от профилактика на рака на гърдата;
    4. Съществува значително търсене на подобен род услуга сред целевите групи;
    5. В трите области съществува наличен човешки ресурс, подготвен да съдейства при реализацията на промоционни кампании, включително и за профилактика на рака на гърдата (здравни медиатори, семейства и младежи, преминали през обучителната програма);
    6. По данни на Националния онкологичен регистър в Монтанска, Ямболска и Добричка области има висока заболеваемост и късно диагностициране на рак на гърдата.

Препоръки за повишаване здравната култура на ромите:

  • Необходима е предварителна работа на терен, планиране и запознаване с общностите, доброто познаване на културата, нуждите и изследване на проблемите на местно ниво;
  • Препоръчително е всички информационни и промоционни материали да се тестват предварително с фокус-групи с представители на ромската общност при реализиране на подобни проекти;
  • Необходимо е да се отчитат различия в нагласите и местни специфики на ромската общност;
  • Разработените информационни и промоционни материали, съпътствани от специални информационни и образователни събития, е необходимо да се използват като стимул и награда за работата на доброволците в проектните области, а не просто да бъдат разхвърляни сред целевите групи. Това е от основно значение за успеха на инициативите и е препоръчително да се осъществява при подобни проекти с фокус роми.
  • Работата с младите хора да се провежда както във, така и извън учил